Видения от миналото

Яздещ белия си жребец Мелинил пътуваше по пътеката край реката източно от замъка.Прахта бе покрила червените му ботуши. Той гледаше небето, птиците прелитаха волно над главата му. Спускаха се бързо над реката за да пият вода и отново се издигаха. Изведнъж коня се изправи на задните си крака и за малко принцът да падне от него. момчето погледна пред себеси и ужасен видя трупът на жена лежаща в локва кръв. Уплашен Мелинил стисна сръжката на тренировъчния меч който бе забравил да свали по-рано през деня когато той и сър Кел тренираха в двора. Огледа се. В началото нищо не видя но после забеляза странна следа. Изгляждаше така сякаш имаше посипана пепел по земята. Принцът без да се замисли тръгна по следата. Извади меча от ножницата и закрачи уверено, но предпазливо. Усещаше Странно присъствие. Въздухът ставаше все по-нажежен. Край водопадчето стоеше странен мъж. Бе облечен в черна роба, на главата си имаше черна качулка която закриваше изцяло лицето му. Нелинил го погледна злобно.
-Ти ли уби жената на пътеката животно?!-извика той-Признай си !
-Момко.Мери си приказките! Не знаеш с кого говориш!-каза странника със дебел глас. Глас толкова дълбок и еклив, че се заби в мозъка на Мелинил като кама.-Тя бе жертва която трябваше да бъде направена за да привлека вниманието ти млади принце!
-Неможа ли просто да ме повикаш! Или да поискаш среща, а трябваше да убиеш невинната жена?!
-Сега не е момента за въпроси!Слушай ме и помни думите ми. Бъдещето....
-Не смей да ми говориш така ! Ти уби жената и трябва да си платиш!
-КАЗАХ ТИ ДА МЕ СЛУШАШ!-Проехтя гласът на странника. Толкова силен че Мелинил се срина на колене.- Бъдещето ти принадлежи на мрака и на ордена на мрака! Един ден ще извършиш непростимото и това ще е началото на твоя нов живот! Живот изпълнен със смърт и разруха! Аз съм само пратеник, пионка и частица в големия план. Ти обаче си водеща фигура в този план! Един ден ще го осъзнаеш!
-Говориш безсмислици! Ще те убия преди градската стража да успее да дойда за да те арестува!
С тези думи Мелинил скочи и замахна с меча си. Ужасна топлина обля тялото му, в миг той се оказа в центъра на огнена вихрука. Той легна на земята и се сви на кълбо. За няколко мига огъня изчезна но мелинил стоеше уплашен на земята в валечината се чуваха гласове, цвилеха коне.
Извднъй се чу силно изцвилване мелинил се събуди. Преметна бялата си коса през рамо и погледна своя Демонстийд. Пламтящ кон с огнени копита, очи и грива.
-Отново този сън приятелю-Промърмори черния рицар-Спомените от детството никога няма да ме оставят.
Прокълнатия принц се качи ан коня си и тръгна към кървавата луна.

-Кой си ти ?! И какво искаш от мен ?!-Извика Мелинил към странника стоящ на дървото.
Кървавата луна го заслепяваше. Студът пробиваше тялото му като хиляди кърфици.Какво зло бе приковало света в лед! Всяка стъпка на коня разтапяше снега.
Странникът мълчеше а мелинил очакваше неговия отговор.

Мелинил скочи от коня си и се покатери по дървото.
-Мери си приказките никой не говори така с рицар на смърта!Умри куче!-Нравът на Мелинил бе от неговите най-големи слабости.
Мелинил извади прокълнатия меч и замахна към странника стоящ на клона.
С една усмивка загадачната фигура строши клонът на който стоеше Мелинил и скочи след него долу. Рицарят на смърта падна по гръб. От ъдара със земята той остана без въздух.
-Какво подяволите беше това! Как забога го направи та той дори не помръдна!-Мислеше си Мелинил.
Тогава странникът си заби ботуша в лицето на рицаря и той изпадна в безсъзнание.
-Какво е това място? Къде съм? Кой си ти... чакай познах те ти си магът който уби невинната жена преди години !
Странната фигура стоеше неподвижно.
-Усещам гладът ти млади принце! Моментът да го задоволиш дойде! Магията те очаква! Трябва само да изпълниш 1 проста задача! Светът ще тъне в кръв и ще лази в краката ти ! Всичката магия и власт която искаш ще са твои ! Но за да го постигнеш трябва да убиеш семейството си и да унищожиш кралството ! За всяка душа която погубиш ще бъдеш възнаграден от царя на Отвъдната земя!
-Това неможе да е единствения път! Гладът може да бъде излекуван и по друг начин! А ти ! ТИ си просто 1 животно ... Убиец! Ти нямаш душа!
-Душа! ХАХАХАХА! За какво ми е тя когато имам сила и власт!
Сянката скочи и докосна принцът по челото, той изпита непоносима болка.
Тогава той се събуди облян в пот и сълзи. Гладът го изгаряше отвътре.
-Можеби той е прав-помисли си Мелинил.
Стана от леглото грабна меча си и влезе в стаята на своите родители . Когато влизаше той затръшна вратата. С 1 замах уби майа си, след това бързо замахна и уби баща си. Тогава вратата се отвори и встаята влезе брат му Ренгерод.
-Какво си направил глупако?!-изкрещя той.
-Братко, това бе необходима жертва по пътя към голямата цел!
-Никога няма да типростя !
-Не те и моля!
С тези думи Мелинил замахна с мечът към брат си . Ренгерод бързо отскочи в страни и взе бойната брадва окачена на стената. Мелинил замахна бързо а Ренгерод парира и с 1 удар за малко да посече брат си. Мелинил замери брат си със свща горяща на масата и докато Ренгеродд се предпазваше от нея брат му заби меча си дълбоко в корема му.
-ГОРИ В АДА !-Извика по-големият брат.
-Ще се срещнем там изсъска Мелинил с дяволита усмивка на лицето.
Целия покрит с кръв той отиде и си легна.
На сътринта събра цялата армия и унишожи цялото кралство.
-Сър подна и последното село-Каза главникомандващия-Всички които дръзнаха да се изправят срещу вас бяха избити.
-Много добре-каза Мелинил.
Само Миг по-късно от небето заваля огън всички измряха. Мелинил стоеше вцепенен и си мислеше:
-Можеби това е нагазание от боговете за стореното от мен?!
Тогава едно огнено кълбо падна върху него....
.....
-Рицарят на смърта се събуди. Той лежеше върху черния сняг
-Още едно видение-помисли си той.
Огледа се до него имаше запален огън а до огъня стоеше странникът от дървото и му се усмихваше потайно...

-Ти не си просто човек! Притежаваш магическа сила по-голяма от всичко което съм усещал до сега, и все пак присъствието ти м ие някак познато.Сякаш сме се срешали и преди !Никой до сега не ме е побеждавал толкова лесно. Защо не ме довърши когато бях в безсъзнание?!
С тези думи Мелинил взе една от змиите които вече се бяха изпекли добре.

-Днес просто съм в добро настроение... Обикновено първо бих те нарязал на парченца а после бих те разпитвал кой си...Днес явно не съм във форма. Всички тези спомени явно са ме изтощили. А относно това че можеш да правиш каквото си поискаш... Знаеш какво кават... Внимавай какво си пожелаваш. В твоя случей како искаш... понеже следващия път когато решип да си играеп с мен ще съм потготвен. И тогава ...
Мелинил се прежи от болка. Явно ударът при падънето е бил по-сериозен отколкото очакваше.След като изяде змията си Мелинил стана подпирайки се на меча си. Яхна коня си и каза.
-Тръгнал съм към близкия град...Немога да се сетя за името му, но чух че там лежали мощите на някакъв маг. Мисля да отида да взема магическата им сила... И не вярвам че ще ми я дадат доброволно.Случайно да ти се намира някоя факла, че моята се счупи при падането а съм решил да опожаря града без магия понеже може да има щит.Ако нямаш просто ще ми отнеме малко повече време....

Хващайки клечката наподобяваща факла мелинил препусна в галоп.След известно време езда той стигна до града.
-Какво подяволите?! Какво е станало тук?!
Крепостните стени, кулите... всичко бе разрушено.
Бавно крачейки из града Мелинил не чуваше никакъв шум.Най-накрая той стигна до катедралата или каквото бе останало от нея. Там той влезе буквално с вратата.
Еххх-промълви Мел.Той дойде с нагласата да унищожи града и да изтребе жителите до крак, но явно това отдавна бе сторено... Влизайки в една огромна зала Мел видя мощите на мага... Но какво подяволите ! В тях нямаше и грам магия.
Внезапна Мелинил усети пронизваща болка.Обърна се и видя че някъква странна фигура стои с лък до вратата.
-Добре че съм с наметалото и стрелата неможа да премине.-Помисли си Мелинил.
Той скочи и извади меча си. Към него полетяха още 3 стрели. едната той избегна умело, втората разсече с меча си, но какво стана с третата? Тя летеше право към него. Той изправи ръката си и от нея се появи щит от мрачна светлина.Стрелата се разпадна докосвайки се до него. Странната фихура скочи към Мел. Това бе елф! Нощен елф! Мелинил се зарадва понеже знаеше че те протежават магическа сила и съдейки по поглед ана тази елфа тя бе взела магията от мощите!
-Адско изчадие всички вие ще умрете когато сребърните стрелци се надигнат!-извика елфата.
-Не бъди толкова гръба, мила. Все пак не мислиш ли че последните ти думи трябва да са малко по-.... добре омбислени.
-Последни думи ! Ха не ме карай да се смея!
С усмивка на лице мел замахна към нея! Елфата отскочи в страни.
-Е явно при теб грубата сила няма да помогне малка моя елфке.
Тогава мел се съсредоточи за миг и земята край него се нагря! Елфата едва отскочи. От температурата краката и бяха изгорени, но тя не се отказваше запрати 4 стрели по Мелинил. 2 от тях пропуснаха. Третата обаче го уцели в рамото .
-Проклетото наметало се е откачило-помисли си Мел. Четвъртата стрела се заби в лрака му. Той се срина на земята. Елфата застана до него с кама в ръка.
-Е кой сега ще каже последните си думи куче!?
-Моля те не ме убивай! Ще направя какеото поискаш-каза Мелинил.
-Искам само да умреш!-С тези думи и при вида на немощния си противник елфата се изпълни със самоувереност!
-Хаха! Противна елфа! Знаех си че само сила няма да помогне ! - Докато каже тези думи и вече бе забил меча си в корема на елфата.-При вида ми се изпълни със самоувереност и си свали гарда! Явно е имало още много да учиш преди да те пратят на мисия!
Очите на елфта се изпълниа със сълзи.
-Не искам да умра-бе последното което тя промалви.-Страх ме е ! Аз...
И се отпусна на меча ан черния рицар!
-Хахаха! Не е толкова лошо колкото си мислиш!
Мелинил разпери ръце встрани и повдигна елфата от земята само с поглед.Хиляди цветове засияха около тялото на мъртвото момиче. От устата и се стичаше алена кръв.
-Толкова си красива, и толкова смела. Срамота че трябваше да умреш. Хилядите цветове напуснаха тялото и , и под формата на кълбо влязоха в рицаря.
Толкова силна а толкова малко магическа сила... тя бе добър войн но не достатъчно потготвена....
Мелинил яхна коня си и пое на юг към кулата на вещицата. Можеби там щеше да намери истинска магия...
След 4 часа науморна езда той стигна пред кулата.
-А сега какво?-помисли си Мелинил....

-Това ще е забавно-помисли си Мел.
Орките се втурнаха към него, драконите излетяха във въздуха. Мел отскочи и огнедишащите създания изпепелиха орките. Всички без един. Този 1 стоеше отстрани и наблюдаваше мълчаливо. Мел скочи във въздуха и обезглави 1 от драконите. Ловко отскочи от падащото му туловище и скочи на гърба на другия дракон. заби меча си дълбоко във врата му. Огнената кръв изпръска Мелинил. Той падна по дръб. Над него се надвеси последния оцелял орк.
-Мисля че сега трябва да те убия-Каза с дебилски глас орка.
-Давай животно такова!
Оркът замахна тогава Мел притвори очи и се приготви да посрещне сътбата си. Нима това бе бъдещето отредено му от мрачната сянка? Не номожа да е това! Помисли з амагията! За бласта! За всичко което ще изгубиш ако умреш сега!Мелинил отвори очи бързо скочи в страни. -Безмосъчна купчина кокали и мусколи ! Сега дойде и твоят час!- Мел замахна с мече си и посече орка през кръста.
Внезапно един от изпепелените орки се надигна и заби меча си в крака на рицаря! Зави му се свят! Но какво стана ! Острието е отровно ! Забога този ден може ли да стане по странен и лош! Може разбира се! третия дракон бе още жив! Той се издигна над Мел.
-Това е краят-помисли си той!-ами сега?!
Раната от маеча... раните от елфата... и раната от падането всичко това го изгаряше отвътре . А отровата разяждаща плътта? Е това бе идеалния ден!

-Ти!-Прошепна Мелинил.-Защо правиш това!?Няма значение! Няма да ти доставя удоволстеието да ме гледаш как умирам ! Съсредоточавайки се Мел отново нагря земятаоколо себеси. Орките заскимтяга. Краката им изгоряха и те баднаха да се въргалят без да помислят че по този начин допират целите си тела до земята. Остана само грозният дракон. Рицарят се изправи стискайки меча си. Драконът посегна да го захапе но той се дръпна. Пресегна с рука напред и от нищото се появи огнен чук който халоса дракона по главата. Мел отново се съсредоточи и се изпълни със сила! Скочи във въздуха . Полетя надолу. Той се стовари върху дракона. Явно бе нацелил грабнака му понеже дракона се преви от болка и се срина на земята като кула от карти. Мел се вдигна и стожари обувката си върху драконовото лице. След това взе меча си който лежеше на земята и го заби в черепа на дракона.
-Сега е твой ред! Сега и ти ще се включиш в шоуо което сам си устрои!

-Предполагам сега силата и е моя ?! Или Трябва да продължас кръвопролитията за твоя радост ?!

-Магията на вещицата е моя!
Вдигаики раце Мелинил започна да точи силата от кулата.
-Тази земя... тя е прокълната!Тук вилнеят само зверове! Трябва ми магия! Много магия! Без нея съм обречен на вечен глад! Опъти ме на там на където им амагия ! Тя лекува раните ми и засища глада ми! Ще се боя колкото кажеш! Само ми дай магия! Ако не намеря източник на огромна магия ще се побъркам и ще опустоша всико което е на пътя ми ! Няма дори камъните да останат цели !
Когато източи всичката магия тои се срина на колене.
-Гладът е заситен за сега-промълви той....

-След като събера всяка капка магия от това място ще премина към следващото! Сътбата му ще бъде същата! Това е житотът който съм принуден да живея! Живот без смисъл! Живея ден за ден! Живея за да умра в борба за магия! Кажи ми ! Кажи ми къде е следващото място което да навестя за да получа магия!
С тези думи Мелинил вдигна бойния чук на 1 от орките и започна да го блъска ж главата на горкото същество. То явно агонизираше и бе живо до преди първия удар. След това започна да налага стената на кулата тя потдаде и падна. След около час упорито блускане от кулата бе останала само купчина камъни.

Лилавокосият скитник, който вече изобщо не се държеше като такъв, обиколи мястото няколко пъти така, сякаш го познаваше до болка добре... и също така като наперен владетел, който можеше да притежава всичко. Но то си беше негово... негово! Само негово!
- Някъде в черните гори на Даркан, тук в тази черна земя... Да, спомням си добре своя опонент. Той е красиво създание, изтъкано от мощ и чернота... По-черен от змей, по-черен от нощта... Той не е същество, което съществува в нашия свят. От далече идва той, но ние не знаем неговото име. Добър магьосник беше, а и е още жив. В дълбините на черната гора на Господаря на Мраморната кула... Там той държи същество от магия... То вече му е непотребно... Но все още се мисли за могъщо и древно...


ПС: сега трябва да ставам, но се надявам утре да се чуем^^

-Заведи ме при това същество и нека взема магията му!
Мелинил гледаше втренчено в една точка.
-Какво ли е това същество?-мислеше си той-Дали ще успея да се справя с него?ГЛУПОСТИ-побърза да разсее съмненията в главата си той-Аз съм непобедим! Аз съм принца на мрака! Никой неможе да се упълчи срещу мен ! Един ден целият свят ще ми принадлежи и всичко ще тъне в кръв и развалини, а цялата магия ще бъде моя и няма да има нокой който да се изправи срещу мен!..
-Заведи ме!-Извика Мелинил.

-Всичко е толкова...мрачно-Каза Мелинил-какво е станало с живота по тези земи? Къде е слънцето?Къде е магията?! И какво правиш ти на място като това ?