Езерото

- Обясни ми... защо ще ходим на езерото посред зима? Няма ли да е студено... - не очакваше да срещнат други, които да са се насочили нататък, а и местните се страхуваха понякога от голямата гора... като тази например. Но след като не беше успял да се измъкне с думи, беше се съгласил.

Щом навлязоха по - навътре към езерото забелязоха, че не е никак студено, както ооколо него, сякаш бе като ангелско място, на което вечно грееше слънце, а на метри от него е истинска зима.
- Защото винаги е топло. - Тя го пусна, свали си разкъсания полуовер и панталони, както и чехлите, а след това голичка скочи в езерото. - Айййй, хубаво!

- Странно е, че са запазили такива места. - бе посещавал такива, когато бе бил малък. Съучениците му ги харесваха... и той също, въпреки, че бяха по-скоро иллави. Знаеше, защо мястото е запазено! Клайв, зимният демон, не можеше да унищожава прелестите напълно. - Зимният демон си е свършил работата, признавам...

- Няма ли да влезеш? - приплува до брега и го погледна, подавайки му мократа си ръка.

- Чудя се... - огледа се отново, мястото си беше спокойно, нямаше страшно, дявол да го вземе. Мислено благодари отново на владетеля на зимата и неговият ангел. - Добре, съгласен. - макар и обикновено да не се киснеше много, ако му се искаше и постигнеше хармония с водата, можеше да е забавно.

Не свали ръката си, а я остави така,с якаш очакваше той да я хване, след това се засмя, щом той не свали дрехите си.
- Няма ли да ти е по-добре да си със сухи дрехи като пътуваме после? Няма ли да се съблечеш? - ядосваше се, че той можеше да усеща когато тя го омагьосва!

- Чакай първо да се уверя, че няма някой зложелател наоколо. Да знаеш, хората може и да ме харесват, но не се отнася до всички... - като пак се огледа, се върна до едно местенце, което му харесваше и там свали каквото му пречеше. Носеше, досущ като всички ездачи, всякакъв вид дрънкулки. От малки до големи. Накрая влезе във водата, не бе особено гореща, каквато отй обичаше, но пък беше приятно.

Прибра ръката си и въздъхна, не я пое, затова тя се почувства глупаво и се потопи под водата.

Нямаше и как, кой ездач би се доверил просто ей така на някого, пък дори и да пътуваха заедно вече няколко часа... Да, явно бе недоверчив, що се отнасяше до човек, който не го разбираше основно... Остана предимно близо до брега, и докато свикне, а и след това, все едно беше дошъл на баня.

Тогава тя доплува до другия край на езерото и се скри зад няколко храста. Засмя се тихо, а след това запя. Можеха да бъдат и русалките, нали? Нека се чудеше.

Стресна се в първия момент, облегнал глава на едно по.чисто камъче и вперил лилавите си очи в лилавото небе над себе си. Послевдигна глава и се потопи почти целия долу, сякаш очакваше да е нещо наситина от водата и бе готов да го хване, само да се приближеше. Откакто бе прелъстил една русалка не му се щеше да се вижда с такава пак. Те, русалките, винаги знаеха на кого да отмъстят...

И продължи, знаеше, че ще го обърка, но щом й се стори, че се приближава - млъкна и заплува също под водата, където се видяха. Виждаше се идеално голото му и доста позаякнало тяло, макар отдолу под водата... Очите й шареха по него, а те самите подсказваха че тя е пяла. Усмихна се доволно.

А, значи нямаше особена опасност от хищни риби, пирани и така нататък, слава богу... вече щеше да се откаже да се къпе в реки и езера без придружител, ако бе било друго. Поклати глава и плясна с ръце, значително много бавно движение под водата. Тя се завихри след това в малък водовъртеж, явно причинен от стихията му. Не я беше срам, плашеше го... щеше да й отмъсти...

Ококори се, този сваляч не обърна внимание на стройното й тяло!? Ядно се остави в малкото доводртежче и захапа устни. Сетне подаде намусено глава.
- Хареса ли ти поне пеенето ми?

- Хм - той се показа малко след нея, явно доволен от това, че е избягала. Нямаше да й позволи да се наслаждава на подводните гледки просто ей така, без да предприеме нещо. За човек от неговата раса потайността беше интересно нещо... добре де, не че той не бе направил почти като нея с огледа. - Не знам защо изобщо криеш таланта си.

- О, невероятно, той ме похвали! - иронично рече тя и го плисна в лицето с вода.

- Да, нетипично за човек като мен междудругото... Ти си изключение от правилата, понеже си го заслужаваш... чакай, твърде много неща заслужаваш вече... - отърси се той от водата, пък макар и малко трудно, понеже си беше мокър.

Доволно се усмихна и приближи към розовия плейбой, след това навря лицето си в неговото и само на дъх разстояние, тя продължи да го гледа със зелените си очи и триумфалната си усмивка.

Усмихна й се, за първи път по онзи начин, който ездачите използваха в подобни случаи. Или поне тези, които той познаваше, а той познаваше... най-добрите в тази област. Нарочно дъхна към нея сякаш облаче студен и свеж вятър, изпълнен с аромата на ягоди или боровинки... след като бяха единствените по-лилави и рзови плодове, които харесваше

Захапа опасно долната му устна, а след това се отдръпна за момент и се засмя.

Получи още една странна ездаческа усмивка като подарък за това си действие... макар че той знаеше колко странни бяха тези усмивки за елфите и феите... и за русалките и за обикновените... да... Твърде опасни. После се пресегна и я целуна все едно бяха най-първи познати и се харесваха от години. Но не продължи дълго, защото скоро й избяга да поплува най-сетне и той, явно омръзнало му да се кисне на едно място.

Лицето й придоби приятен розов цвят, а тя се обърна на другата страна, проследявайки го с поглед. Добре, добре, розов... Ще видиш...

Продължи да плува някъде до центъра на топлото езеро, а после се скри просто ей така... за да се покаже почти от другия край. Явно си правеше олимпийски рекорди, за да се измори и после да седне в бара да си се порадва на каквото можеше да се намери там.

Тя го последва и щом го настогна, сграбчи мъжа за раменете и го притисна към края на езерото и впи устните си в неговите. Но как той щеше да си краде така целувки, а тя - не?? Не можееше! И дори сега щеше да се изхитри и докосна голото му тяло със своето.