Езерото

О, той толкова не си беше откраднал... Но пък само можеше да си се наслади на случващото се, трудно щеше да я отблъсне, още повече във водата. Пък и... защо, закачаха се почти постоянно, откакто се бяха срещнали и това също се водеше закачка. Отвърна й почти сякаш искаше да й се натрапи и да я победи на целувки.

Учи ръце около шията му и след няколко мига откъсна лице от неговото и впи поглед в неговия. Какво, този розов красавец нямаше да й се изплъзне сега. Почдигна се нагоре, лизвайки тялото му с неговото отново, а след това с една ръка погали бузата му и се засмя.
- Розов, изумяваш ме!

- Аз ли? С какво толкова те изумявам? - направи се на любопитен и недоразбрал и наведе глава на една страна. Розовото й личице, дори и такова сега, пак си беше красиво... че на красива жена отказваше ли се...

- Невероятен сваляч си! - каза тя и плъзна ръцете си по раменете му и ги стисна. Притисна се отново към него и огледа лицето му от челото, до брадичката, при това толкова бавно и настойчиво, че може би дори успяваше да го попритесни. След това хвана брадичката му и го дръпна рязко надолу, като лицето му беше почти пред гърдите й, а тя се засмя и вдигна отново, докосвайки го с устни по бузата.

- Определено не мога да се сравнявам с истинските опитни свалячи - той само прилагаше каквото бе научил от тях и каквото му бе на сърце от всичко видяно. Да... Пък и неговото преимущество бе предимно в това, че ако наистина искаше нещо, можеше да си го омагьоса и да го накара да го последва и преследва колкото си той пожелаеше. Спусна ръце по гърба й, сякаш за да го затопли пак, докато бе почти извън водата.

Разтвори устните си и се наведе, захапвайки шията му, не силно, а леко...
- Впечатлена съм и от твоите... "Умения". - каза и се отдръпна от шията му, без да позволява да махне ръцете си от гърба й, защото й харесваше да стоят там.

- М, впечатлен съм, че си впечатлена. - позволил й беше да парви в момента каквото си иска, просто защото му харесваше. Предполагаше, че скоро закачката може и да свърши, така че нямаше защо да бърза и да си губи насладата сега, нали... така би казал някой нормален ездач. Все пак се възползва от така или иначе предоставената близост, за да докосне с устни и челото и нослето й, всъщност, беше толкова близо...

Затвори очите си за миг, а след това се усмихна на Ямада и отново притисна устни в неговите, като сега езикът й си проправи път между устните му и погали неговия...А ръцете й се върнаха на шията му.

Отново й отвърна, може би дори изглеждаше малко твърде доволен от това, че се беше съгласил да се потопи и той в това езерце... Сега по-скоро я прегърна, макар и не силно... винаги можеше да си има едно наум и да се измъкне... че той не я задължаваше да си играе с него, но тя пък беше започнала първа.

Тя също го прегърна, щом откъсна устните си от неговите, и облегна чело на гърдите му. Е, беше голям красаве, нямаше да го отрича! След това се измъкна от ръцете му и заплува към брега, където се намираха дрехите й.

Остана там, колкото да й позволи да се отдалечи с усмивка, а после сам излезе малко напред откъдето го беше заклещила, за да се огледа. Неговите къде бяха... аха... Някак си се намираха по-близко, отколкото ги беше оставил... може и да беше преплувал разстоянието преди малко, насочи се и той нататък.

Тя се облече, като остави няколко копченца разкопчати, за да изсъхне по-бързо и нави косата си, стискайки я, за да изцеди водата от нея. Щом се справи и с тази задача, тя погледна към розовокоското.

Тъй като той беше военен по принцип, го бяха научили добре да се облича достатъчно бързо... е, той обикновено спеше с дрехите си, това беше друга тема. Когато и да си вземеше баня, се обличаше след това за минимално кратко време. Сега явно нещо се закопчаваше там или търсеше нещо. Явно търсеше, скоро намери един ластик, с който да си върже косата.

Тя му се усмихна, щом я погледна и се отпусна назад на треввата. Ех, беше приятно...

След като най-сетне се оправи съвсем се приближи, но така че да не й пречи да се припича на слънцето все пак... Тъкмо и да изсъхнеше и така нататък.
- Утре заедно ли тръгваме?

- Да, ако нямаш нищо против, разбира се. - каза, поглеждайки го в очите. С този Розовия й беше интересно.

- Аз ли? Не... Така или иначе Графството не е много голямо като територия. Ще се разделим след границата. Отивам при черните господари.

Усмихвайки се кимна. Щеше й се да се запозная с тези... Но пъкк оя бе тя, че да го прави? Изправи се и кимна към гората.
- Хайде да се връщаме, тук винаги е ден и е топло и красиво, но там сигурно вече е тъмно.

- Да... тъкмо да посвикна с обстановката - на тъмнината. Там, където отиваше, бе вечна нощ и Муртаг го беше предупредил да внимава какво върши и какво говори, особено пред най-силния и могъщ водач на семейството. Той можеше да срине света за минути и да го въздигне отново, ако пожелаеше.

Ех, ако знаеше, че в мислите му е само Муртаг щеше да се зачуди дали наистина бяха само най-добри приятели XD. Тръгна напред, щом му каза да тръгват.


//Пак в другата тема.//