Отново тук

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Оставете вариаки на мен - извика Араши - с тази стара вещица име сметки за уреждане. Ела тук ти казах.
Аватарът вече усещаше пълната мощ на силата си и беше готов да я използва. Той вдигна ръце и дъждовните капки станаха на ости ледени игли, които се насочиха към Вариаки.

Заглавие: Re: Отново тук Вто Окт 02, 2007 9:44 pm

Тя се усмихна, вдигна ръка и леда се превърна отново във вода.
- Какви точно са нашите сметки за уреждане и защо да не си поиграя с белокрилчето..Трябва да се докаже, че ангелите не са непобедими.. - тя изказа първото като че ли нашега, а при второто изречение изгледа изпитателно Кевин. Той твърде дълго пречеше на плановете на децата й..Махна леко с ръка, дъжда изчезна. Матилда притежаваше огромната сила да променя каквото пожелае и беше ценен помощник едно време..Но тъй като беше и заплаха Вариаки я беше убила и накарала децата й да станат зли

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Май трябва да спръ да се лигавя - каза Араши и се усмихна - При последният ни разговор, ти каза, че не знаеш кой е върнал децата ти, но аз понаучих нещо от тогава и искаш ли да знаеш нещо. Те никога няма д абъдат нормални отново. Това в което си ги превърнала е тяхното проклятие.
Аватарът събра ръцете си и два големи ковчега излезнаха от земята.
- Просте те ми - прошепна той след което отпусна ръцете си и ковчезите се отвориха. В тях имаше само мрак, който постепенно се избистряше и ясно можеха да се различат двете фигури.
- Ще се биеш ли срещу тях - каза безизразно Араши, а пред него стояха двете фигури на Муртаг и Дарсия.
"В момента те изпитват невероятна болка, но ако това е единственият начин... Нека бъде така!"

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 8:54 am

В следващият момент зад ковчезите се появи бледо зелено сияние, което скоро придоби образ:
- Джиерда?!- изненада се Нава, който до момента само слушаше. Зеленокосата погледна Вориаки и някак странно се усмихна, очите й бяха гневни, както някога при Последната битка, когато жаждата за смърт надделяваше над нея. След това върна погледа си на Аватара:
- Араши... аз съм смъртта, но и аз мога да върна погубените, това е силата ми...
- Джиа, къде беше?- продължи белекосият.
- В Отвъдното, проклетниците, които съм избивала през годините ми отказаха помощ и бях принудена да ги погубя... завинаги. Мисля, че... желанието ми да убия някого нарасна прекалено и двама орки си изпатиха, но ще говоря друг път за това... сега отговорите, които открих...- елфката замълча и огледа гневно всички, след което леко се усмихна и застана между ковчезите:
- Не разбрах много, до сега подобно нещо се е случвало веднъж, преди хилядолетия... могат да се върнат, телата им са тук и ги боли, но душите им... материализилани, както мен сега са в Мраморната кула и не помнят нищо... спомените са останали в телата, необяснимо как.- тя погледна двамата лилавокоси мъже и продължи:- Някъде тук се намесва жаждата ми да убия някого, онези орки които манипулирах да се избият един друг не ми беше достатъчно, трябва ми още енергия, която черпя от смъртта и болката...- елфката замълча и приведе обезпокоено глава:- Всичко се свързва със спомените им и желанието им...

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Те не са мъртви - каза Араши - Техните души в момента са в други тела, а тези са истинските им. При последната битка си мислех, че тялото на Дарсия ще е унищожено, но после се оказа, че не е така. В момента те са мои марионетки. Ако Вариаки ги унищожи, тяхната смърт ще донесе смърт и на душита им, те ще умрът бавно и болезнено. Дори сега те агонизират.
Араши докосна двете безжизнени тела и те се размърдаха.
- Приготви се! - каза той на Вариаки и труповете на Дарсия и Муртаг полетяха към нея с намерение да я убият.

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 9:53 am

" Това е лудост!"- смръщи се Нава:" Джиерда?!"
" Не мога да направя нищо, Вариаки трябва да реши... аз мога да ги върна и сега, но..."
" Какво?!"
" Те ще получат по нещо от мен... зелени очи, зелени коси... ще бъдат като духовете, които контролирам, моите роби... или безсмъртие!"
Елфът се втренчи в тях и потрепна. Джиа се озова до него и го хвана за рамото, все така обезпокоена.

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Спокойно! - каза Араши, тонът с който го каза потвърждаваше думата - Ако това е Вариаки, тя няма да ги нападне. Тя може да е зла, но... обича, по свой си начин, децата си.

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 10:38 am

" Жалко, че онази вещица Калисто не е такава..."- замисли се Джин.
" Калисто се откроява от останалите точно по това, не й пука за дъщеря й и за никой друг, мисли само за себе си! Между-другото, Джули е в Мраморната кула ако не знаете вече..."- обади се Джиерда в главата му.
" Какво?! Какво прави там?"- сопна се момчето, но не го показа видно.
" Спокойно, сестра ти знае какво прави... вярвам й!"- намеси се и Нава и скръсти ръце пред гърдите си.

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 11:00 am

Джесика стоеше мирно и спокойно-държейки жезъла си пред себе си.Косата и закриваше очите и,но зловещата усмивка още се виждаше.Не се месеше,защото можеше да пусне силата си да избухне,което нямаше да е добре за никого.
"Ъ...никога не съм те виждала такава..."-стресна се тъмната и страна.
"Много от мен не си виждала,сега мълчи!"

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 12:50 pm

- Мислите, че не съм убивала свои деца ли?Доста са загинали.. - Вариаки вдигна едната си ръка, нищо в нея не трепваше. Може би да..Това пък да беше краят, защо не..Тъкмо и тя щеше да остави скучния живот зад себе си. Нещо друго обаче просветна и жената свали ръка почти машимално
"Вие се бъркате където не ви е работа.." гласът беше чист и мек, нещо бяло се разхождаше наоколо. "Аз..И единствено аз съм виновницата за Муртаг и Дарсия Моуси..Ще стоя тук и ще наблюдавам..Мога да определя и сама кога да ги върна..Но първо искам да осъзнаят едно нещо..Тогава...Вариаки Моуси ще видиш моя образ..Тогава..Всичко ще се разбере с времето" съществото явно повтаряше думи на някой друг и наистина май седеше малко настрани и оглеждаше всички. Фигурата беше размацана.

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 1:00 pm

Джиерда пусна Нава и се усмихна леко.
" Какво е това?"
" Това, за което отговор не открих... силата ми е нищо в сравнение с..."
" Тайните ти не ми харесват!"
" Не са тайни, а неща които са ми забранени да помня, да говоря и мисля... аз нямам право да действам, ще наруша принципите си... и тези на други"
- Поне да чуем името ти?- промълви тихо елфът.

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 1:05 pm

- За това също нямам право преди да съм извършила работата си, за която молих специално..Нава Уайдет..Както казах, всичко се разбира с времето. Объркването в Черния свят ме заинтересува. Аз не бива да се меся в живота на никого..Но трябваше да го направя, каквото и да ми струва..
- Ти си съществото, което ме обезпокоява от няколко дни? - Вариаки изглеждаше доста злобна.
- Може би трябваше да питаш нашия ангел? - отвърна пък съществото, беше напълно спокойна, защото си личеше, че е женско. Все едно говореше и на някое друго място, защото понякога образа изчезваше на моменти и се чуваше друг говор някъде далеч

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 1:12 pm

Нава кимна и погледна зеленокосата до себе си, тя се усмихна и засия ярко, в следващият момент мечът се озова в ножницата му без той да направи нищо. След това се обърна към Кевин, двоумеше се дали да проговори, но се отказа усетил намаляването на магията на Джули, там някъде далече, което го обезпокои.

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 1:18 pm

- Ти си..
Кевин се спря. Беше срещнал очите на съществото, кимна и наведе глава. Тя не искаше да говори за себе си, на него просто му трябваше да знае какво е..
- Хайде..Телата им ще нападат ли?Защото скоро, когато ги върна ще е странно да се бият рамо до рамо..
- Значи си го направила само, за да си доставиш удоволствие? - Вариаки трепереше, не от гняв, нито от страх..Съществото и вдъхваше странни чувства всеки път, когато се обърнеше или помръднеше.
- Вариаки Моуси..Един ден наследниците ти няма да ги има. Изпрати последния си син на битка..Ами другия..Ти не искаш той да управлява, макар и да е най-добър, за да запази законите. Чакам..За да видя пораженията върху телата им..И за да мога да ги върна

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 1:25 pm

" Джули?!"- Джин потръпна, чел зова на сестра си:" Идвам... веднага..."
" Какво става?"- белокосият беше усетил намесата на момичето в главата на Джин.
" Тя има нужда от помощ... отивам в пустинята!"
" Стой! Тя сама ще се оправи!"
" Но, Нава..."
" Остави я... всичко зависи от нея сега, а твоята намеса е за по- късно."
Момчето кимна и приведе глава, след миг вдигна поглед към съществото и Вариаки.

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 1:30 pm

- Господарят ми..не обича да чака..За мен е вече решено. Вариаки съжалявам, но те..никога няма да се сбият както ти искаш..Един от тях ще отнеме твоя живот.
- Те не могат да ме наранят
- "Кръв от моята кръв, кръвта ми ще отнеме" познато ли ти е?Да, не се е случвало откакто господарят Джамалда уби сестра си..Но скоро ще се случи на теб..Смяташ се за велика..Но не си

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 1:33 pm

"Нава,искам да знам как е Джули и къде е!"-стисна зъби елфката и се приближи към него,вече усмивката и се беше изпарила.-"Няма да стоя тук,и да ме вържеш с онези бели въжета,няма да стоя,като знам,че е в беда!"

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 1:37 pm

" Не е в беда, успокой се... ще се справи, търси отговори на нещо, което дори тя самата не знае какво е... странно, но преди миг сякаш ми прати спомен, лош спомен от миналото на Калисто, някакви стихове за демони и нещо такова... мисля, че..."- заговори той, но Джин го прекъсна.
" Точно тези стихове търси, търси самото им значение... казвала ми е за тях, а и аз самият ги помня още от Каз Модан..."

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 1:41 pm

"Надявам се да си прав."-каза елфката мрачно.-"Извинявай за държанието ми,но не мога да си сдържа гнева,особено след като напданаха замъка ни!"
Елфката усещаше как тъмната в нея бликаше и бликаше,че чак можеше да се каже,че кипеше.Тъмната и страна доволно седеше в ъгъла на съзнанието и,докато тя се гневеше.Поне не крещеше,това беше хубаво...

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 1:48 pm

- Време е - въздъхна съществото, изчезна за миг. Вариаки потрепери след което също изчезна - Тя не е нужна сега.
Съществото се появи отново на мястото на Вариаки, гледайки към Дарсия и Муртаг горе. Първо се отправи към първия, със свистене влезе в тялото. Дарсия просветна и изчезна някъде. Съществото се показа отново след няколко минути, за да се слее с тялото на Муртаг.
Градината, докосването..."Муртаг!"
Той отвори очи, все едно пробуждащ се от сън и падна на земята. Образа на детето някъде там изчезна и придоби истинските си черти. Жезъла се прекърши само за да се възтанови отново, този път обаче със ярка огнена светлина. От тялото се появи съществото и започна да се матеарилизира.
- Ето..Аз изпълних това, за което се молих..Над него не бди нищо, той може да говори. Жезълът е неговото оръжие, той не искаше да използва огън, затова сега му е даден и огненият жезъл..Но жезълът е коварно оръжие, той трябва да се въздържа. Кевин Ру Уърт, Алемаро..На теб разчитам да му върнеш меча. Сега мога да отговоря и на въпросите ви - тя изговори това докато все още светеше. Накрая светлината намаля. Тя беше лисица..Крилата бяла лисица

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 1:54 pm

- Т..ти..- очите на Нава се разшириха, спомен на вещицата се появи в главата му.
" Тя е, да... Всемогъщата, Великата... Единствената, нея мога да нарека своя Господарка, както наричам теб..."- обади се Джиа.

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 2:11 pm

- Е.. - лисицата огледа всички - Името ми е Нира..Може би някои са чели за мен. Аз съм пазителка на Острова на Съдбите и силата ми не можеше да помогне на Муртаг и Дарсия..Но Господарят ми помогна за това дело.
Тя погледна към лежащия наблизо Муртаг и пристъпи към него. Обиколи го няколко пъти преди да го близне отново. Просветна светлина, жезъла се озова в ръката на мъжа и той се пробуди леко

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 2:43 pm

Нава се усмихна, споменът на Калисто не беше лош, всъщност беше добър, един миг от живота на вещицата, в който тя наистина е почувствала добро в себе си, което я беше накарало да си замине за дълги години... векове, през които бяха забравили за съществуването й, мислейки че е мъртва, дори и Сенките да продължаваха да управляват Каз Модан, вещицата беше забравена от някои.
" Аз завися от Нея и от нейния Господар... затова и ограничавам способностите си да връщам някого, не веднъж съм грешила и съм била наказвана от Съдбата..."- промълви Джиерда.

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 3:06 pm

- Време е да си вървя сега..Някой ден..Съдбата ще ни срещне отново, сигурна съм.
Лисицата изчезна както се беше и появила, но преди това издаде няколко лисичи воя.
"Аха..Ето те пак..Хайде ставанте знам, че не обичаш да спиш на земята" чу се глас, малко сънен, но в добро настроение, говореше на Муртаг, който беше доста объркан.
- Искам да му припомниш някои неща..
"Разбира се"
Лисицата кимна и изчезна, на нейно място се появи Ним

Заглавие: Re: Отново тук Сря Окт 03, 2007 3:10 pm

- Муртаг?- Нава се приближи към него:- Как се чувстваш?- попита елфът, радостен, но и малко притеснен.