Зима в пустинята (Извън храма)

Как може да съм такава блейка бе,да му се невиди! Забравих да напшиша тази тема...

-СНЕЖЕН БОЙ!-изкрещя елфката и награби сняг в шепите си.
Оформи ги набързо в няколко снежни топки и започна да ги хвърля срещу Клайв.

През това време Клайв вече беше нападнат от една-две топки изпратени от Мерик. Не се пазеше особено много, все пак снегът не му пречеше. Пръстите му засияха и скоро срещу момчето и елфата полетяха няколко добре насочени топки.
- Подарявам ви ги - усмихна се, когато погледна към вече уцеления с една топка Мерик

-Оу!-стресна се елфката,докато избягваше топките.-Ха,не успя да ме...
Прас!Тъкмо беше вдигнала гордо пръст,когато последната се удари право в главата и.
-Ще видиш ти...-засмя се елфката,докато махаше снега от лицето си.

Киара се издигна над гъстите облаци и се понесе напред:
" Къде ще отидем?"
" Тук ще сме, просто ще се поразходим... не ми се стои повече в Храма, и най- вече след..."- момчето замълча и се замисли.
" Киара... ако Сянката не ме беше пратила с Андори при русалките никога нямаше да се запозная с тях, те ми отвориха нова врата към истинския ми живот!"
" Защо не ми кажеш за притесненията си?"
" Притесненията ми са за Муртаг, защо не го предсказах... защо толкова мразя да погледна напред?!"- една сълза се търкулна по бузата му и се вледи.
" Дарбата ти е опасна понякога."
" Не понякога, винаги когато опитам... не смея дори да затворя очи и да кажа какво ще се случи след няколко минути, как ми се иска да мога да дам тази дарба на някой друг."
" Не можеш, това е дар от майка ти, може би само тя може да вземе този дар."
" Значи трябва да я търсим в Отвъдното!"- усмихна се Джин.
" Нима си мислиш, че ще ти позволят да отидеш там?!"- смръщи се драконката.
" Кой е казал, че трябва да разбират!"
" О не, не мога да ти го позволя!"
" Киара, трябва... може би Горгодия ще може да ми каже какво ще стане, все пак тя е най- могъщата ясновидка, дори и мъртва."
Киара замълча и продължи напред.

- Върнах си ти го - озъби се Клайв, преди да бъде повален на земята от търкалящата се топка сняг зад себе си.
- И аз също си ти го върнах - Мерик правеше нова снежна топка, докато Клайв се изправяше с заканителна усмивка

-М?-учуди се елфката и вдигна глава към небето.
Видя Киара с елфическия си поглед и се ужаси.Понечи да побегне в тяхната посока,но Даниел я спря за миг.
"Ако ще го следиш,гледай да не се набиваш много на очи.Момчето трябва някой път да се оправя и само,стига си го наглеждала постоянно,ще вземе да му ормъзне..."
"Спокойно,няма да се меся,просто ще го наблюдавам да не се нарани."
-Ще продължим това някой друг път,но ми дължиш реванш!-усмихна се тя на Клай в се втурна нататък по снега.

Джин седеше спокойно върху Киара и размишляваше:
" Ако Сянката беше жива все още, може би аз щях да съм в Каз Модан... на трона, Калисто нямаше да се намеси и все още щеше да си мисли, че Джули е загинала в Пустинята..."
" Стига размишления, започваш за ме плашиш!"- смръщи се драконката.
" Не, просто изказвам предположения, защо да не опитам... за последно..."
" Внимавай само какво точно искаш да видиш от бъдещето."
" Ще се постарая, снижи се някъде тук."- усмихна се той и черният дракон се спусна плавно надолу, достигна земята и момчето скочи от нея.
" Да видим какво щеше да стане, ако..."
" Само престани с това `Ако`!"- отвърна Киара и се издигна нагоре, оставяйки Джин сам сред пустинята, не беше напълно сам, драконката кръжеше над него, но скрита сред облаците.

Джесика дишаше тежко,толкова много бягане не беше хич приятно...Беше се скрила зад голяма купчина сняг и гледаше момчето.
"Какво си намислил,че Киара те остави сам?!"-уплаши се елфката и се приготви да се втурне към него ако пострада.-"Ако ти се случи нещо,няма да си го простя никога!"
"Много си се привързала към него!"
"Нормално...дори го чувствам като мой син..."
"Това са много силни думи за изричане."
"Знам,но е така..."

- Добре...- промълви той и се концентрира, притвори очи и събра ръцете си една към друга, като за молитва. В главата му започнаха да се появяват различни сцени, повечето от миналото му, една от тях беше и пожарът, в който беше изоставен още като бебе, песента на Горгория прозвуча в ушите му, като намеса да не прави това, но той не се вслуша в скритото послание и продължи да се движи напред. Намери момента, който му трябваше. Андори го водеше при русалките, бяха преминали през Гномското царство без проблеми, не се беше запознал все нито с Арвен, която да го наблюдава от дървото, нито с Кевин, който да го отведе в правилната посока, Андори все още беше с него. Поклати глава и продължи напред, озова се при русалките, остана там дълго време, приучаван да се сражава с меч, посещението чрез което го измъкнаха липсваше, това беше правилната посока, която търсеше наистина. Следващият момент, все още при русалките... нито престоя в Елфическото царство, нито множеството пътувания и най- вече липсваха моментите в къщата в Графството, което го притесни много. Озова се пак в Каз Модан, дни преди Последната битка, Сянката и Калисто бяха там до трона, вещицата непокътната и все така могъща, Нава не съществуваше. Джин потръпна от видяното, но продължи. Калисто извърши ритуала и върна зрението му, черно бяло... той вече беше на страната на злото, русалките които го бяха обучили бяха едни от демоните на Калисто, те бяха прогонили доброто в него. Момчето изкрещя и падна в снега:
- Не мога... не мога повече...- промълви задъхано и стисна очи.

-Джин!-изкрещя елфката и се втурна към момчето.
Изкатери се върху хълма,върху който той се намираше и със сълзи от уплаха в очите го прегърна.Притисна го силно към себе си,треперейки от страх.
-Никога не ме плаши така,чу ли?!Никога!-казваше тя,докато го галеше по главата.

- Джес, добре съм... спокойно! Просто погледнах в бъдещето, в друга посока... мигове, които щяха да се случат ако други не бяха се случили...- отвърна Джин и се усмихна:- Ти да не би да ме следиш?

Елфката се стресна и и стана малко неудобно.
-Неее,просто се разхождах и...-погледна момчето,което я гледаше с недоверчив поглед и въздъхна.-Добре,признавам си,следях те.Ама какво да направя,когато се страхувам да не ти се случи нещо...
Елфката замълча за миг.Искаше да го попита какво е видял в бъдещето,но това щеше да е прекалено нагло.Реши все пак да опита...
-Ка...какво видя,когато погледна?

Джин се замисли и се смути:
- Нищо от това, което преживяхме заедно... все мрак и злоба, в мен също имаше зло и бях готов да заема трона в Каз Модан, редом със Сянката и Калисто, сега царството все още щеше да съществува, макар и Сянката да загина в Последната битка, във всички случаи тя загива, но не и Калисто... тя щеше да ме направи владетел на Каз Модан... и сега срещу вас щахме да сме аз и Дарсия... Ужасно!- от очите му се пророниха още няколко сълзи.

Елфката леко се изплаши,не можеше да си представи как водеше елфката войска срещу Джин...сърцето и не го позволяваше.
-Спокойно,сега всичко е наред,с нас си и няма никога да те изоставим.-и го прегърна силно.

- Знам...- промълви тихо той и също прегърна елфката силно:- Никога не бих се изправил срещу вас, каквото ще да става не бих го направил... радвам се, че бъдещето се е променило и сега това, което видях не е истина и никога няма да е.

-И аз се радвам.-усмихна се елфката.-Хайде да вървим,че ще се спукат от притсеснения сигурно.Като ги знам Нава и Дейвид,ще имаме да си водим лекции,че можем и сами да се оправяме.-засмя се тя и се изправи,все още държейки ръчичката му.

Джин кимна и се усмихна, от небето се появиха оранжевите криле на Киара и скоро черната й опашка помете част от снега:
- С нея ли или пеша?- попита момчето.

-Хммм.-замисли се елфката.-Предполагам,че все някога трябва да преодолея страха си от високото...
Тя вдигна рамене и погледна нагоре към драконката.

- Хайде!- усмихна се Джин и погледна Киара, която се снижи още повече:- Малко трудно се качвам, но...- хвана се за опашката й и в следващия момент беше на гърба й:- Идвай!

Елкфата преглътна уплашено,изкатери се зад Джин и се задържа върху драконката.
-Е,започва се!-каза тя и затвори очи,докато Киара излиташе нагоре.

Джин се усмихна и погледна елфката:
- Дръж се!- каза той и погледна напред.
" Киара, по- внимателно!"- каза на драконката и тя кимна леко с глава, понесе се плавно нагоре и скоро се скри сред облаците.

Елфката малко се поуспокои от плавното излитане на драконката.Леко се отпусна и облекчено въздъхна:
-Ох,с ангелска душа пък ме е страх да летя...цялата ми система е толкова объркана,че...

- Няма нищо, аз също се плашех от начало, но сега свикнах и е забавно.- усмихна се Джин и погали дракона по вратът.

Джесика му се усмихна и погледна настрани.Навсякъде беше само сиво-от облаците.Беше ужасно студено точно тук,чудеше се как на Джин му беше добре.Сложи внимателно едната си ръка на рамото му и един шал се уви около врата му.
-Така ще ти е по-добре!-усмихна му се тя.

- Благодаря, имах нужда!- усмихна се той и я погледна мило:- Киара обича да лети високо и скрито, затова сме над облаците, снижава се само когато трябва да сляза или да се кача на нея.