Зима в пустинята (Извън храма)

-Няма лошо.-отвърна му елфката.-Даже е много добре,почти никакви същества няма да могат да я видят,само ние с елфическия си поглед можем.
Тя си спомни как в човешката си форма виждаше ужасно в сравнение с това в елфическа и леко се раздразни.

- Тя затова и го прави, не обича да е прекалено видима...- отвърна Джин и се усмихна:- Може ли да те попитам нещо? Защо... тръгна след мен, когато ме видя?- попита я той след малко.

-Защото се изплаших,че някой може да те рани.Или пък ти да направиш нещо,което да го направи...-отговори му елфката.-Нима си мислиш,че ще те оставя ей така да се луташ из пустинята?Ако ти стане нещо,не знам какво бих правила...

Джин се разсмя:
- Винаги мога да разчитам на теб!- отвърна момчето:- Всъщност наистина бях намислил да права една глупост, но май се разубедих.

-Каква глупост?-учуди се елфката.-Ако е била опасна,се радвам,че си размислил...

Джин се замисли дали да й каже или да си премълчи, но реши да не крие нищо:
- Бях намислил да отида до Отвъдното при майка ми, тя да премахне дарбата ми да виждам в бъдещето... но май се отказах от това пътуване, поне за сега.- усмихна се бегло той.

-"Поне за сега"?!Не си и помисляй да отиваш в Отвъдното без мен!-Джесика прие сериозно изражение.-За бога,какъв си немирник понякога...

- Нава затова се ядосва толкова много понякога, с Джули приемаме внезапни пътешествия и той постоянно ни гони...- усмихна се той:- Но няма да правя нищо подобно в скоро време, мисля че мога да видя още нещо полезно чрез дарбата си.

-Сега го разбирам.-въздъхна елфката.-Сигурно доста е търчал след вас,като ви знам какви сте.

"Те идват..Но няма да се бием пред храма..Да ги пресрещнем ли?"
"Добра идея.."
Муртаг дръпна качулката на наметалото по навик и се запъти напред. Можеше да усети дъха на орките на мили от тук, Гламдринг се беше завърнал..
"Ще ни е трудно без меча.."
"Да..Ще трябва да заложиш на огъня..И без това дълго не си тренирал..Когато дойде време ще използваме и Гламдринг, но сега е твърде опасно"
"Ще си представя, че е счупен..."
Последва тишина, снегът ставаше все по-висок, Клайв всяка сутрин го трупаше и после го разнасяше из различни места. Муртаг изкопа малка пещера и загледа напрегнато към пътя, орките приближаваха.

" какво е това?"- запита Киара и се вгледа надолу.
- Не знам, какво виждаш?- зачуди се Джин.
" Не съм сигурна... орки са!"- отвърна драконката и се смръщи.

"Приближават се..Големи са..Урук-хаи..Водачът им е при нас..Усетили са го, мислят, че той им показва къде се намирам"
Муртаг се намести по-удобно и зачака вече чуващите се същества по пътеката.
"Огън ли ще използваш, или лед?"
"Ти си с леда..Аз съм с огъня"
Муртаг докосна земята, от което накара пътя пред дупката да почне да се топи и да се образува мокър пясък. Орките щяха да затънат доста..От там нататък беше лесно..Естествено ако не бяха много, но за Муртаг вече нищо нямаше значение

-ОРКИ?!-ококори се елфката.-Киара,стой си високо,ще ги трепя с лъка си!
Елфката сграбчи лъка си и опъна три стрели.Прицели се към групичката,която виждаше чисто и ясно.
-Мои сте...-каза тя и пусна стрелите.
Трима се сгромолясаха,което накара няколко да се спрят и да погледнат нагоре...нищо не се виждаше от облаците,те не можеха да видят Киара.

- По дяволите!Вие там продължавайте..Вие - останете с мен! - заповяда един доста якичък на вид и другите се подчиниха с неохота. Не обичаха да вървят и да се пазят от нещо невидимо. Трябваше да внимават и в краката си, защото едва направили няколко крачки попаднаха в пясъка, където закрещяха диво от внезапния обградил ги отвсякъде огън, макар и такъв да не се виждаше.
- Тази пустиня е омагьосана..Но трябва да продължим..Заобиколете пропадналите!И мъртвите

Киара продължи над облаците, летеше равномерно и плавно:
- Да им предоставим малко бурия!- отвърна Джин и насочи ръка надолу, от снегоностните облаци се спуснаха няколко гръмотевици, които повалиха още двама от орките.

Елфката пускаше стрели постоянно.Доста от орките започваха да падат ранени-други затъваха в пясъка.
-Ха-ха,слабаци!-очите и светнаха доволно и пусна поредната стрела.

"Време е да свършваме вече..Скучно става"
"Както кажеш, Ним"
Муртаг се премести по напред в снега,вече имаше малко орки. Водачът изглеждаше най-опасен, другите все повече забавяха и гледаха безнадежно назад. Там се извисяваше странна стена или поне на тях им се привиждаше. Муртаг се спотаи зад последната пряспа и зачака водача, който упорито търчеше напред.
- Здрасти! - каза му когато ги деляха няколко стъпки, след което от орка останаха само догарящи дрипи. - Желаещи?
Нямаше, те зи бяха страхливи и обърнаха на бяг в другата посока

Аватар Брой мнения : 114 Registration date : 21.09.2007

- Изпуснах ли веселбата? - попита Араши, когато излезна от храма и се озова до Муртат - Жалко! Имам малко информация която може да ти е от полза, Дарсия е решил да нападне Драконовото царство и ако не греша, а това е малко вероятно, хиляди орки маршируват натам.

-Към Драконовото Царство?-повтори туко-що появилата се Катрина

- Заради Скай предполагам..Едва ли знае за тайните на драконите..Мога да си устроя още една веселба...
Муртаг се усмихна. Преди три години драконите бяха изградили специални съоръжения срещу войски. Самият той беше надзиравал работниците. Драконите го бяха отгледали, той трябваше да им помогне и каквото и да станеше щеше да тръгне натам. Все пак принца беше едва 3 годишно дете. Нямаше да позволи детето на Арвен да бъде отвлечено

Киара се спусна бавно надолу и прелетя над тях:
- Ако някой ще напада някого и това са драконите и Скай, ще има сериозни последствия, Дарсия явно не знае срещу кого се изправя!- изкрещя ядосано Джин от драконката.

- Точно сега са налучкали лошото настроение. Лошото е само, че Бром е мъртъв..Някой друг ще ходи ли или да изнамеря Клайв отнякъде.
Муртаг винаги изпадаше в лошо настроение, когато предстоеше нападение над драконите. А пък тъй като приемаше Скай като свой син нямаше да пропусне да отиде натам. Момчето беше единственото, което беше живяло край него от самото си раждане

-Аз идвам!Винаги ще помогна на драконите,особено ако и малки деца са застрашени!-изръмжа елфката.-Безсрамници,момчето е само на 3 годинки,а ще го тормозят!

Катрина погледна строго всички след миг въздъхна
"От кога съм чакала биткиии..."-каза си тя

Джин се замисли в нещо, всъщност разговаряше със сестра си:
- Джули и Нава също ще дойдат.- отвърна момчето след няколко минути.
В храма Джули тъкмо беше стигнала до библиотеката, когато Джин се свърза с нея и й каза за нападението, беше изключително разгневена. Всеки дракон значеше повече за нея от собствения й живот, остави Грегор и Зини пред вратата и се затича в обратната посока, към Анаю. Нава също беше чул момчето в главата си и беше напуснал залата с огъня.