Орките са объркани..

Торн долетя доста бързо, Муртаг скочи все едно забравил за всички и всичко. Ездачът, с който беше разговарял бързо изтича до него и тръгна, следвайки го с бързи крачки.
- Системите?
- Спрени са, но работят, сър.
- Събуди принца и ми го доведи. Събери Първа флота и ги качи на кулата. Втора флота ги искам край тунела на Последната битка. Трета флота да се разпредели из двора.
- Да сър - откликна войника, а Муртаг се насочи към Тронната, където сега бяха само двата дракона регенти

Не много скоро след Торн кацнаха Анаю и Шадол, Киара прелетя ниско за да могат Джин и Джесика да слязат.
- Това е.- прошепна Нава и слезе от зеления дракон, последван от Джули. Все още мълчаща и ядосана:
" Какво има?"
" Ако и един дракон пострада... дори и една драскотина, ако и косъм падне от главата на Скай сама ще нападна Мраморната кула ако трябва!"
" За сега се успокой!"
" Да се успокоя, помниш ли какво направих при Последната битка, когато нападнаха Джин навън, нищо че той беше на 5, а принца е на 3... сега Джин може да се оправя и сам в някои моменти?!"
" Да, но все пак не хаби излишни нерви за момента!"
" Мразя, когато някой се опитва да нарани малко дете! Проклети да са всички, които мислят лошото на децата!"
Елфът замълча, разбирайки настроението на момичето.

"Знаеш ли,напомняш ми малко на нея!"-изкряска орела и кимна към елфката,която чисто и ясно можеше да се види,че беше мрачна.-"Просто си крие емоциите"
Изведнъж Джесика сграбчи орела и го стисна здраво.
-Не мислиш ли,че ти е много голяма устата?!
"Извинявай!"
Елфката го пусна и си закри лицето с качулката.

- Какво става?
Рязкото преминаване от общ към драконски език леко обърка Муртаг, зает в този момент с разглеждане на едни доста объркани чертежи.
- Наспа ли се? - отговори след като се окопити на същия език към момчето, което се прозина сънено.
- Не...Какво става?Защо си тук?
Муртаг му се усмихна и остави картите.
- Защото ми трябва медальона..Мисля, че ти го скри.
- Да..Но е в стаята ми.
- Да отидем до нея тогава.
"Кевин поеми ако обичаш глупаците от кулата"
"Начинаещите на кулата?Ти наред ли си?"
"Моля те.."

-Да се качваме на високо,тъмнината ми,светкавиците на Джин и белите магии на Нава ще бъдат доста голяма гадория за орките.-изръмжа елфката.-Искам да виждам всичко!
Небето беше покрито с облаци,но си личеше,че вече настъпваше нощта.Елфката усети как силите и се пробуждаха и се усмихна.

Момчето с пуфтене изкачи и последното стъпало и заедно с Муртаг влезе в стаята си.
- Твоята е по-разхвърляна и от моята - тихо промърмори Муртаг, момчето измъкна от някъде медальона, който Арвен някога беше дала на Муртаг. Той отключваше защитите.
- Благодаря ти - усмихна се окуражително мъжа.
- А кога ще узная?Ти ми обеща
- Още си малък за това - момчето искаше да знае дали Муртаг му е баща, защото се колебаеше между лилавокосия и Кевин, но все пак чакаше търпеливо - Искам да се скриеш в тунела. Става ли?
Момчето кимна и тръгна бързо надолу. Муртаг извади и медальона на Ним и се затича по един таен изход надолу към защитните тунели

- На тъмно не ме бива с магиите ми, но мога да черпя светлина от мълниите на Джин, тогава все едно е ден.- усмихна се Нава и се подпря на Шадол.
- Добре, че мога да предизвиквам ярки мълнии и гръмотевици.- отвърна момчето.
- Да... да вървим нагоре!- усмихна се елфът и се отдалечи от дракона.

Егандий кацна и от него слезе Катрина която изглеждаше ядосано
-Не можеше по-бавно а?-каза тя и игнорира кикота на дракона.Тя тръгна след останалите-Е?Какъв е планът?

От замъка се спусна синкав лъч, който обгради всичко наокол. Муртаг с мъка откъсна ръката си от медальона, винаги залепваше за него. Добре, че носеше ръкавици в такива случаи. Синкавата стена обгради всичко и после избледня. Беше там, но невидима.
- Те идват от север - съобщи Кевин. Дарсия все пак беше променил плана си. - Ще обградят замъка.

- Къде е Скай? - момчето го нямаше в тунелите, Муртаг вече се въртеше безпомощно.
- С Бром - отговори едно малко момче, скрило се и треперещо в един ъгъл
- Идиоти! - ядоса се Муртаг и тръгна нагоре Бром беше мъртъв, Скай не знаеше. Муртаг подозираше кой е Бром всъщност - Дарсия..или може би Вариаки..или някой техен слуга

Джесика сложи ръце на рамената на Нава и Джин и се озоваха на една от най-високите кули на замъка.
-Ааааа,чувствам се прекрасно!-каза елфката,все още мрачна и вдигна ръката си.
Тя засвети в черно и започна сякаш да изсмуква черно от нощта.

- Спри!Спри на място!
Мъжът беше с качулка и водеше веселия Скай за ръка. Спря и се обърна, когато чу гласа на Муртаг. Наистина дяволски беше копирал образа на Бром
- Остави го..Остави момчето!
- Твърде много си се привързал към него, приятелю.. - закиска се съществото с глас, който отекваше наоколо като ехо
- Дарсия!Крадеш малки деца, така ли?Скай!
Детето трепереше, не разбираше какво става. Човекът, който то мислеше за Бром го беше пуснал и сега то стоеше между двамата.
- Детето ще дойде с мен и ти ще дойдеш в Кулата, за да си го вземеш
- О няма да стане. Скай ще остане тук.
- Ще видим.
- НЕ!Съществото беше изпратило светкавична магия към изпищялото момче. Скай затвори очи, но..Защо магията не го покосяваше. Отвори леко очи, за да види огнена преграда между себе си и съществото
- Скай!Бягай! - извика му Муртаг, но момчето не можеше да го чуе. Магията на съществото обвиваше коридора и всичко ставаше тъмно

-Скай,ела при мен!-изкрещя мъжки глас,Даниел се беше появил,мрака не му пречеше.-Бързо,Муртаг няма да издържи дълго,аз съм приятел!

Катрина вече беше в един коридор
-Съвсем бях забравила какъв лабиринт е Драконовото царство-момичето помириса въздуха-Поне съм на правилната посока!

Момчето за миг срещна погледа на Муртаг и пребледня. После тръгна към Даниел.
- А не..Детето ми трябва - захили се фигурата срещу Муртаг. Нямаше да стигне навреме до момчето, то тичаше бързо - Провали плана ми
- Така е когато се изправяш пред някой, който може да ти е съветник.
- Въпреки това аз ще взема момчето - усмихна се съществото - А като гледам ти май не носиш Гламдринг сега.
От ръката му се изтреля странна святкаща светкавица и удари огнената стена, Муртаг излетя назад
- Което значи, че си по-слаб..Не тренираш особено с огън
- Ще те задържа

-Хайде,да се омитаме оттук!-каза Даниел и вдигна момчето на ръце.
Портал се появи пред него,минаха,и той се затвори.
"Тъкмо да видиш какво е Елфическото царство!"-чу се вече спокойния му глас.

- Не!
Момчето беше изчезнало. Някъде там Дарсия удари в масата и изостави поданника си сам.
- И ти се провали.. - зацъка с език Муртаг макар и чувстваше гръбнака си като счупен
- Все пак все още мога да измъчвам теб - усмихна се съществото и насочи ръка към мъжа. Муртаг усети острата болка по тялото си, но не каза нищо. Да, май наистина имаше нещо счупено, защото ужасно го болеше когато онзи протегнеше ръка.
"Дай малко изненади" включи се за пръв път Ним и Муртаг кимна. Вдигна леко ръка и вместо очаквания огън онзи направо се заледи.
- А сега..Аз мога да си те топя - усмихна се Муртаг и отново мина на огън

От кулата Нава се вгледа надалеч:
- Не са близо, но ако забързат може би ще стигнат бързо...- промълви елфът и погледна Джин, който седеше на един каменен блок, сгушен в палтото си.
Джули беше останала долу, момичето се беше замислило, не само нападението й беше в главата, но и стиховете от каменната плоча ,която уж била разбита. Тя поклати тревожно глава и стисна очи:
" Не се разсейвай, ще мислиш за плочата после... сега трябва да сме готови да защитим Замъка!"- обади се Анаю в главата й.
" Няма, за сега са ми стига размишленията за тези стихове!"- усмихна се момичето и тръгна към замъка със сериозно изражение, нещо трепна в нея и я накара да влезе вътре.

-Колко обичам черното.-засмя се елфката,черната и страна се беше пробудила.
"За какво пък ти цъфна?"-попита отегчено Джесика.
"Искам най-сетне да изляза малко навън,проблем?"
"Не,стига да се държиш нормално!"
Черните и нокти продължаваха да привличат тъмно,но се спряха.Погледна за миг яростно Нава,но върна погледа си към далечината.

"Сейприл..Те..Идват ли?"
Муртаг искаше да се изправи, но пък не трябваше да вади Гламдринг. Май си беше счупил няколко ребра. Въпреки това трябваше да знае какво става.
"Виждаме ги, сър. Наближават невидимата защита. Първият фланг от север ще се блъсне право с нея. От изток малко изчакват, а от другите две страни все още не виждаме орки." гласът му се чуваше приглушено, явно летеше с дракона си някъде.
"Когато...Всичко свърши..Намини към мен"
"Добре ли сте сър"
"Ами..Не съм от желязо..."

Нава погледна тъмната елфка и се усмихна доволно:
- Така или иначе успя да те умири, с малко помощ на моите въжета.

Джули се качи по стълбите, няколко пъти беше идвала тук и не се ориентираше много добре, но следваше чувството си, което я водеше нагоре.
- Муртаг?!- промълви момичето, пристъпвайки в коридора.

- Джули? - отговори Муртаг от ъгъла и повдигна глава. - С какво мога да ти помогна?
Не че можеше, но пък обичаше да пита..Особено "добре ли си?" беше неизменен въпрос.
"Сър, от север направо се разбиха в стената, остават три групи. Тези от юг успяха да навлязат"
"Добре"

-Дрън-дрън-дрън,продължавай да си приказваш.-въздъхна елфката,но забеляза идващите орки.-Време е за шоу.
Замахна с ръка и черна вълна ги обля,която повали няколко от тях.Замахна с другата и стана същото.Трясна и двете в един каменен блок и от двете страни ги заля тъмната и сила,която прогори вече половината от тях.

- Добре ли си?- попита момичето и се приближи до него:- Какво е станало?

Нава погледна Джин и кимна с глава, момчето се усмихна и стана от каменния блок. Вдигна ръце към небето и притвори очи, в мрачните небеса просветнаха няколко светкавици, от които Нава пое светлината, последваха падащи мълнии към орките, които препречиха пътя им. А белокосият пое още енергия от светлината на мълниите, замахна с ръка и към тях се понесе бяла вълна, която помете още една част от орките.

- Дарсия се опита да отнеме Скай от Драконовото ни царство..Но беше забравил мъничката подробност, че Бром е мъртъв, а неговият слуга се представяше на ебритил. И съм добре..естествено..избери дали да ми вярваш или не

Джули кимна и се огледа:
- Къде е Скай сега, в безопасност е нали?- тя се притесни щом чу какво е искал да направи Дарсия, а гневът в нея гореше мощно.