Орките са объркани..

Катрина гледаше уплашено.Тя погледна Джули
-М-муртаг...къде е?!

- Той...- едвам проговори момичето:- Изчезна някъде с Дарсия, не знам... не знам къде е...

Катрина се свлече на пода.Муртаг го нямаше?Как така?Момичето не можеше да го приеме.Искаше да се изправи но...нямаше силите за да го направи.

"Харесва ми"
"Просто трябва да повикаме войските"
"Аз ще го направя"
Двете фигури зад един хълм се размърдаха, едната скочи на крака и наду рок. Отначало драконите се обърнаха объркано, тойзи звук им беше познат. На по-старите особено..Но..Орките веднага се затичаха към звука, мъжа с качулката се поклони изискано и заедно с другаря си се матна върху едно същество подобно на Канаши. Двамата изчезнаха напред, орките и останалите ги последваха по-бавно
"Накъде сега?"
"Трябва да посетим две места. Предлагам първо Принца?"
"Дадено"

- Този звук - Кевин се беше надвесил над най-близкия прозорец. Армията се оттегляше

- Какво става?- смръщи се Нава и се приближи до ангела, вгледа се надолу, имаше нещо странно в този рок и внезапното оттегляне на войските.

Катрина едвам се изправи.Тя погледна през прозореца
-Какъв е този рог?

- Това беше..Той..Рогът на Първа флота..Муртаг е водачът..Но..Толкова бързо ли са се възтановили..Или това са някои от гаднярите на Дарсия?

Катрина стисна юмруци
-Ако това е рога на Муртаг...къде е той?

- Има две възможности..Заключен в Мраморната кула или - Кевин почервеня неестествено - Или това да е бил самият той..Само ако ги проследим ще узнаем..

-Точно така!-съгласи се Катрина

- Да вървим тогава!- смръщи се Нава.
- Аз също ще дойда!- обади се ядосано Джули.
- Не, ти по- добре остани тук, докато не овладееш жезъла няма да излизаш в битка!- скастри я елфът, но тя се смръщи и го подмина, следвана от Джин.

- Кевин?
Ангела погледна към Мерик, който досега тихо се беше ядосвал. От три години между него и пазителя имаше вързка и те си предаваха чувства.
- Можеш да дойдеш - отговори Кевин на неизречения въпрос и излезе навън, за да се оправи със стражите

-Ако тръгнете без мен и него,ще видите вие...-появи се тъмната елфка с орела на рамото си.

- Едва ли щяхме да ви забравим..
- Те са се променили....А аз вече не го усещам..Все едно никога не е съществувал.. - Мерик гледаше към краката си съсредоточено. Нито Торн, нито Кевин вече не усещаха Муртаг. Сякаш си беше отишъл, беше изчезнал някъде.
- Дори и да го срещнем..Той няма да е същия

Изведнъж нещо в елфката прищракна:
-НЕ!-изкрещя тя с цяло гърло,но се осъзна.-Отивам да опазя Кадехар,когато си свърша работата ще ви срещна!
Двамата се изпариха и след тях остана само черен прашец...

- Ето къде е решил да удари..Предполагам Скай го привлича.. - Кевин го каза спокойно, но си личеше, че е хем притеснен, хем ядосан. Той кимна на Мерик и образува набързо малък портал. - Леле наистина черно е станало - там, където водеше поталът беше само чернота, тук-там се виждаха някакви образи.
- Отиваме? - попита той, а Мерик скочи без да отговори

Катрина кимна и влезе в портала