Пътеката продължава

" Киара?!"- Джин вдигна глава нагоре, търсейки дракона си. Беше високо, скрита из черните облаци, далече от онзи дракон, който можеше да я изпепели и с поглед.
" Джени е тук! За Бога! Дженифър и... Даедел..."- изрече едва едва, като бързо прекрати връзката и сякаш се отдалечи още повече.
- Джени и Муртаг... Даедел...- заекна момчето и тръсна глава:- Двама господари. Това не значи нищо хубаво.

- Искаш...Да ме предизвикаш от месеци, така ли?Искаш още огън, така ли!? - черният огън май беше опасен дори за Дарсия, мечът му падна, оставяйки Гламдринг да свети яростно под желанието на Даедел, който сякаш поглъщаше мрака, за да донесе още по-голям такъв.
- Няма смисъл да опитваш - успя да се докачи до врата му Дарсия, само дето отскубна само една верижка
Даедел се засмя подобно на него, замахна и като по чудо не оцели, само за да остави за миг изгорения си "приятел" да докопа своето оръжие.
- Май те бива да изпълняваш желания...Добре тогава, покажи ми какво можеш.
Поне...Верижката попадна в сигурни ръце..Ако жрицата не беше успяла да я улови тази сълза щеше да бъде затрупана завинаги от пръстта.

Беше...безполезна.Какво можеше да стори,беше само едно малко дете,което знаеше само как да се усмихва,да подскача и да измисля прякори...Не,не беше само това,но като такова се чувстваше в момента.Безполезна...
-НЕ!-преди Даедел да успее да замахне,тя се хвърли пред Дарсия и разпери ръчички.-Остави татко намира!Остави го!

Беше ред на другия да замръзне. Беше му познато само на думи..Не, беше го видял..Беше го видял, когато един друг човек беше го погледнал в очите. Някой, който щеше да бъде там след десет години.
- Отдръпни се - свали меча за момент и поклати глава - Джени, искам да се отдръпнеш...Аз и...баща ти...имаме проблеми - не знаеше как точно беше намерил силата да го каже, но поне се беше справил. - Няма да го нараня, дори така да изглежда.
Дали беше лъжа или не...Още не знаеше. Не знаеше как трябва да постъпи...Не виждаше нищо пред себе си

-Не ти вярвам!-засочи го с пръстче и с гневен поглед.-Ти лъжеш!

- Татко?- сепна се Зини:- Това е черна магия!- извика след малко, разтваряйки книжката в ръцете си:- Не мога да повярвам, кой може да го е сторил... просто така, кой?

- Знам, че го вярваш...Знам го - кимна той, но все пак вдигна пак оръжието и призова своя мрак, по-черен и ужасяващ, защото беше бесен. Дори да беше така, дори...Той беше загубил вече и себе си.
- Нямаш шанс - ухили му се Дарсия, перди мракът да се сгъсти странно.
- Ще те помоля още веднъж. После ще действам, Джени. - нямаше да я нарани. Поне не и това...Но все пак.
В същото време господаря потръпна и от ледената тръпка на действията на някой друг. Някой...се беше събудил от мрака..С ново име

-Няма да се дръпна,не!-поклати глава и няколко сълзички покапаха.
И тогава,от вятърът,кончето се претърколи пред краката й.Това за миг й отвлече вниманието и тя погледна надолу към него...

Лилавокосият въздъхна, после черният цвят в очите му се върна по-черен от когато и да било и той изчезна в тъмнината точно както искаше да привлече Дарсия. Да, последния се хвана на въдицата и също изчезна някъде там, кръстосваха се два невидими меча
- Какво...става? - отвори очи един ангел и се огледа. Целият в кръв, той не можеше да осъзнае точно какво става и къде се намира. Една жена лежеше до него в безсъзнание, а в ръката й една счупена сълза вече изчезваше

- Ке... вин...- изрече съвсем тихо Джин, като погледна ангела, а после бавно протегна ръка към сълзата, като едновременно стискаше своята:- Мургат... той...- затвори очи и прехапа устни, не можеше да го каже, не знаеше как. Две малки крилца светнаха в мрака, от горе и синекосият двойник кацна треперейки до момчето.

-Н-нани...-вдигна играчката в ръцете си...
И тогава сякаш главата й се разцепи на две.Изтърва играчката,а две налки ръчички се опитваха да махнат болката...присви очи и се строполи на земята,опитвайки се...да си спомни,да разбере,да разгадае...да премахме тази черна преграда в главата й.

-РАААААААААА!-викаше някой там долу,докато трепеше орки като за световно..

Ангелът вдигна глава към тъмнината. Може би те бяха невидими, но той можеше да ги види. Можеше да види...
- О не... - прошепна тихичко, малко по малко всичко, което беше сторил излезе пред погледа му като стар филм. - Това трябва да спре...
После погледна и самия себе си...Чуваше мечовете някъде там, виждаше и как се сечяха без да им мигне окото.
- Трябва да ги спрем, Муртаг...не му е времето

"Ти!"-тъмният демон я повлече надолу по хълма.-"Глупаво момиченце,спри да се противиш!"

- Той не слуша, като полудял е!- армията сякаш се бе пръснала навсякъде из тъмнината, а белокосият ги осветяваше с бели пламъци в ръцете си, преди да ги посече:- Къде е Джени?
- Малкото момиченце с шоколадовите очи, нарече Дарсия "татко".- отвърна Зини, четейки през редовете от книжката и издигайки някаква защитна стена от мрака около тях.
- Но тя нарича Муртаг така...?- Джиерда просветна за пореден път, разсичайки още двама от орка.

- Магия - промълви Кевин, после успя да отърси крилете си от кръвта и успя да се издигне, отлитайки към мястото където двамата господари се сечяха в тъмного до смърт и където вероятно можеше да бъде това момиче..Не знаеше как изглежда, но беше пределно ясно, че можеше да я открие

-Махни се!Махни се!-разпищя се детето,напълно забравило за двамата господари в объркването си.-Остави ме!
"Писна ми от теб!Сега бързо ще свършим с теб!"-червените очи просветнаха и мракът понечи да я прониже.

Кевин я зърна отгоре и използва възродената си светлина за да освети всичко...Почти..Вече нямаше мрак, стелеше се мрак само върху отровения сняг и трева, където онези двамата се бяха пронизали, и двамата от лявата страна. Ангелът нямаше време да мисли за това, кацайки пред момичето. Светлината вече беше по-силната му страна, можеше да я поддържа...И да се пребори с тъмнината изключително лесно.
- Остави детето - тихичко предупреди той., докато онези стояха и се гледаха така, вкочанени.
"Можеше да ме убиеш...Глупако"
"Ти също..."
И двамата паднаха на земята, все още държейки мечовете

Демонът обърна очите си към него и му се озъби,но се оттегли.Знаеше,че беше безсилна...засега...
Продължаваше да стиска играчката в ръце,черната стена се беше натрошила в главата й,след като Нитара си тръгна.Имаше по някоя друга рана по ръчичките...
-Тате...-погледна настрани към двамата.

Другия ангел се беше докопал до тях и сега гледаше кой жив, кой умрял...
- И двамата...Дишат... - преди още да стори нещо, едно вълконещо мина със скоростта на светлината и Дарсия вече го нямаше, само меча и кръвта бяха доказаелство, че беше участвал в меле с брат си. Ангела си каза, че така ще е по-добре засега и взе да избере по-добър начин за лекуване, след което засвети....Нямаше да може да го върне в съзнание, но нямаше да го остави така...
- Остави на мен - мъздъхна Кевин и докосна лилавокосия по челото, като затвори очи. - Не знам колко съм виновен, но това е моята работа

Бързичко се вдигна на крака,само да тупне обратно долу до него.Бутна Гламдринг настрани и както с едната ръка стискаше дървената играчка,с другата се опита да го гушне
-Съжалявам,тате,съжалявам...

Докато пръските от лицето му изчезваха заради магията на Кевин, той се усмихна...Останаха само няколко драскотини.
- Глупаче, какво е това посрещане? - отвори очи най-накрая и дори се изправи. - Чакам си усмивката, да знаеш
- Да не й се разсърдиш, виж как се притеснява - усмихна се леко и ангела като се отдръпна, а Муртаг го погледна невярващо.
- Днес ми върви - заяви накрая

-Тате!-без малко да го тръшне обратно,както му се хвърли на врата.-Тате,ти си добре,ти си добре!
И си получи усмивката.Е,през няколко сълзички,но пак си се усмихна.
-Съжалявам,тате!Никога повече няма да се отделя от теб,обещавам!

- О не се тревожи, по-скоро аз съм непослушният повечко от теб на моменти. - и все пак...Повече не искаше да се случва онова нещо, не знаеше защо...Глупости, знаеше, но..Не, нямаше страшно...А и вече знаеше какво иска. Всъщност, къде беше...Къде беше...
- Счупи се. - отговори на незададения му въпрос ангела и поклати глава - Счупи се, защото ти така заповяда. Хайде, изправяйте се. Имам чувството, че някой ще ви посрещне с тояга, като ви види такива мръснички.
- Ти идваш с нас. Ама аз не искам да я пускам, искам да си я гушкам до утре сутринта, не може ли?

-Тате,толкова ли те изплаших?-Джени го погледна леко невярващо за момент...-Или имаш температура от битката?Дай ми да видя!
Само дето не можеше да стигне...
-Ааааа,казах ли ти аз,че сме безполезни!-някъде отдолу Джесика гонеше брат си наоколо.-Казах ли ти?!
-Мир,МИР!

- Добре виж, но нямам. Пък и разбира се, че ме уплаши, беше си страшно - наведе се спокойно...Вече спокойно...Не можеше да му позволи да го прави повече...Или на онази... - Кевин?Ти се върна? - попита междувременно, докато ангела се оглеждаше печално, долноземците бяха изчезнали.
- Да - усмихна се все пак - Забавих се, но се върнах да ти помогна, както обикновено. Ще ми липсват пътешествията, но имаме време преди да си тръгна
- Къде ще ходиш?
- Как къде, глупчо...Ще си ходя вкъщи