Пътеката продължава

-А...-примига няколко пъти,гледайки към Кевин.-Ти си...ти сиии...
Мълчание...
-Орел!-и го засочи с пръстче.

- Да и нещо такова съм - съгласи се, за да не се впускат нещата в дълги и сложни обяснения - Харесва ми, господин Орльо...Или пък Уаши-сама. Радвам се да се запознаем, малката, с извинение, ако това те обижда

-А?Не...-леко плашливо протегна ръка,но се посъвзе и пак се усмихна.-Казвам се Джени!Приятел на татко ли си?

- Кевин.- Нава поздрави от малко разстояние, като махна с ръка и... с опашка:- Добре дошъл!
Усмивка се изписа на лицата на Джули и Джин, но Анасази стоеше безмълвен и загледан в мястото, където счупената сълза беше изчезнала.

- Да - потвърди отново към въпроса на момичето, всъщност обикновеният той си бе все такъв. Винаги потвърждаваше по нещичко, подкрепено с усмивка колкото и напечена ситуацията да беше. После се обърна и към другите да отвърне и на този поздрав. - Благодаря
"Само..Не си тръгвай толкова скоро..."

- Счупи се. Ти си тръгваш... и... и...- Анасази не завърши, само обърна глава на страни и въздъхна:- Какво ще правиш, Муртаг? Сълзата ти я няма, а Съдбата... едва ли ще пожелае да даде втора... и... и Кевин, ти защо... защо си тръгваш? Не разбирам... вече нищо.

Ангелът се усмихна мило и поклати глава
- Ако сълзата беше тук, щях да остана и да загина, според пътя, който ми беше отреден. А сега... - погледна лилавокосия, чакайки го да продължи
- Аз накарах сълзата да се счупи, Анасази. Само аз го пожелах. Нито Дарсия, нито Даедел - спокойно определи нещата Муртаг след малко. - Не знаех защо, но чувствах че е време..И че ще успея да променя нещата като такива, каквито ги видях в мрака

- Значи...- широка усмивка се изписа на лицето на синекосото ангелче, като се обърна към тях:- Значи така е трябвало, за да се подредят нещата и бъдещето да се промени още.- след малко кимна положително и затвори очи:- Мисля, че вече... започвам да разбирам.

- Вече имам правото да се върна. Не че това означава, че ще ви оставя особено много. Това е всичко...Макар че, Муртаг, очаква те още черен път. Само че...Мисля, че ще се справиш. Но няма да се сбогуваме сега, трябва да видя и Скай и Клайв.
Светеше, май беше доволен...Значи всичко беше наред.
- Да върна ли..хубавия вид на Графството?

Зини трепна, чувайки последното:
- Да, моля! И благодаря!
- И ще ни липсваш.- обади се Джин, като махна с ръка, сякаш в този момент беше по- малък и от Джени, сякаш беше онова момченце от преди три години, което не познаваше никого и нищо, освен тъмнината в очите си.

- Няма страшно. Ще се видим пак, когато времето дойде. Вече го знам - знаеше, че ще се завърне пак...Имаше това предчуствие и можеше да се вярва на него. Бялата светлина покри всичо наоколо, преди той да изчезне, явно опътил се към Клайв и сина си...Това, което докосна започна да цъфти, да се отърсва от мрака и да се застроява наново, ако беше къща. Лекуваха се рани от само себе си...Всичко се връщаше за нов живот - Но ще се сбогуваме в Динзел, не мога да си тръгна без другия си събрат да ми направи портал

Хобитът се огледа наоколо с широка и радостна усмивка, след което се обърна и въздъхна:
- Е, аз трябва да се връщам обратно в Храма. Нава, Джес, надявам се сте оставили Нана в сигурни ръце?
- Разбира се, съмняваш ли се в нас!- засмя се белокосият и сви лисичите ушета.

- Коя е тази?Да не съм й сторил нещо както минах в лошо настроение? - разтревожи се леко лилавокосия, чак сега си спомни, че беше вкаменил хората...Неговите...приятели
"Не се тревожи" успокои го ангела, той щеше да ги върне. Колко хубаво беше да се видят отново от една страна на бойното поле...

- Тя...- Нава въздъхна тихо и го погледна сериозно:- Всъщност тя е едно малко момиченце, което представлява душите на Сянката, Морисия, Арагорн и Аника.
- Съдбата разплете и оплете ново каре преди известно време, създавайки нея... Бурзум Загур- аш Морна.- допълни Зини замислено.

Той поклати глава обмисляйки набързо нещата.
- Значи тя би трябвало да е била непознатия глас тогава...Значи нищо не съм й сторил. - замисли се накрая, вече се беше изправил...Сянката значи...Е, това беше отдавна, вече нещата бяха други. Не беше сигурен, но...Надяваше се нещата да бяха такива, каквито...Ох, нямаше да го мисли сега...

- Тя е добре, да.- кимна белокосият:- Измъкнахме я от брат ми днес. Всъщност Ника е обещал вярност на Дарсия, което не е никак добре, но се надявам да не реши да вилнее в скоро време.
- Тя е странна...- намеси се Джули:- Не изглежда зла.
- Но в себе си събира много сили, зли и добри. Коя страна ще заеме и тя не знае, може да реши да помага на Дарсия, но може и да реши да остане с вас... до самия край.- отвърна Зини, като прошепна нещо, прочетено от книжката. Портал се отвори пред него, като от другата страна разкри коридорите в Храма:- Беше ми приятно да се видим пак, приятели. До скоро!- махна с рък и се усмихна до уши.

- До скоро! - помаха му лилавокосия. - Ако обаче тя застане до него...Няма да стане толкова лесно както с Кевин. Хоп, прекръсти го и това е...Не знам какво би станало ако аз реша да говоря с нея...В онази си форма...

-Мммм,ние сега нали ще си ходим вкъщи?-погледна нагоре към него с големите си шоколадови очи.-Или някъде другаде?

- Не, никъде другаде. Ако за теб вкъщи е замъка в планината, значи отиваме вкъщи. Аз лично като за първи път не искам другаде

Джени му се усмихна и за пореден път го гушна.
-Да си ходим вкъщи тогава!
-Не искаш да помагаш,а?-ония Дънканс продължаваха да се дърлят.
-Не че не искам да помага...Абе ти видя ли го?!Направо ми изкара акълитееее...Здрасти,Муртаг!-и се скри зад брат си.

- Тогава да си ходим и ние.- кимна белокосият, гледайки как порталът на Зини изчезва:- А що се отнася до Нана, да се надяваме, че няма да реши да се проявява като Сянката.

- Аз...Толкова ли съм бил страшен? - зачуди се онзи и се почеша замислено по примера на разни други. - Не си спомням подобна част. Но да си вървим

-Хайде вкъщи...-пак разцепиха въздуха и още един портал се оформи.

- Не точно вкъщи, но...вкъщи.. - за него "вкъщи" вече не съществуваше. Поне засега. Нямаше смисъл от философии затова мина без да коментира

Джени изтича след него,малко след като погледна през рамо като за последно...
-Влизай вътре!
-Ама,Джес,виж сега...
-ВЛИЗАЙ!
-Да,командире!-и буквално се хвърли в портала.