Под дърво и камък

Дългата черна опашка се спусна ниско над вече снежната пустиня, като кайчето й помете малко сняг и после драконът отново се издигна, оглеждайки:
- Дали да не минем през Храма, Зини и Грегор може би знаят...?- предложи едно от момчетата върху съществото, червените му коси се развяваха назад, а от тях малко по малко се отронваха розови венчелистчета.
- Нямаме толкова време. Летим на север, храма е в другата посока.- отвърна другото момче, като също се оглеждаше надолу.
" Каменно дърво, нали така?"- запита Киара ,като пак се снижи малко.
- Да, там е пътя към света на долноземците.- кимна Джин и изтри няколко снежинки от очите си.
" Защо ли си мисля, че май това дърво е потрупано в сняг."
- Трябва да го намерим!
- Ще го намерим, спокойно.- Шуичи също потърка очи и се вгледа надолу по- усилено.
" Ето там!"- извика дракона и рязко се спусна надолу, като стресна малко или много червенокоското. Долу имаше нещо, издигащо се над бялата площ, голямо и масивно, но и с фини и тънки клонки. От камък, сиво- черен и наистина потрупан със сняг около стеблото си и по клоните.

- Виждаш ли нещо? - за пръв път се беше престрашил да излезе навън. Беше толкова бяло и светло...Очите му не издържаха на това, никак даже. Но пък в тези мрачни дни беше позволено да оглеждаш местността, нали?Беше младеж, горе долу на осемнадесет и облечен доста странно той оглеждаше наляво и надясно. Носеше очила и целият беше в пясък, понеже работата му беше да копае. Друг немирник го беше извел навън.
- Да, нещо се приближава...Но сигурно е птица - повдигна рамене след малко младежа, отърси глава и праха разкри тъмните му сини коси, постригани в ужасна прическа

" От тук сте сами..."- Киара прелетя съвсем ниско, като двамата й пътници скочиха и се приземиха в снега и едва не се зариха под една по- висока преспа, а тя се изгуби някъде нагоре из облаците.
- Учил ли си я да каца?- запита червенокоското, редейки кичурите си след летенето и падането, напълно се бяха развилнели.
- От три години земя не иска да докосне, то и не може, но...- Джин млъкна внезапно, като се изправи и се вгледа в дървото или по- скоро в онзи под дървото:- Май сме на точното място.

Онзи се скри бързо като плъх в дупката си и си беше почти буквално. За някой, който не беше виждал "горноземци" тези бяха ужасяващо страшни.
- Бате, аз си тръгвам - приглушеният му глас вече идваше дълбоко, дълбоко от мястото, от където беше излязал, оставяйки някой там без да му обясни нещо.
- Ой, Симон!Чакай! - не можеше да се оплаши от небето и от пиле?Още една глава се показа от снега, тоест от тунела и се огледа. И той беше синекос и объркан, любопитен. - Я, хора!

- Здравейте.- Джин вдигна леко ръка и махна, като пристъпи напред. Курама погледа така няколко секунди и последва момченцето:- Не сме тук с лоши намерения, нуждаем се от помощ.

- Ако бяхте лоши, досега да ме бяхте нападнали...Така прави..той... - мъжът се скри за момент, за да успее да излезе от тунелчето и ги огледа, сякаш да се убеди в твърдението си. - И на мен ми е приятно...Наричат ме...ъм...Кам - пределно ясно беше, че скри истинското си име, но нямаше значение - Учуден съм, рядко ни търсят за каквото и да било...Че дори и не знаех, че ни споменават като народ..Е, добре дошли

- Благодаря.- момчето се усмихна и спря на крачки от каменното дърво:- Аз съм Джин, а това е Шуичи.- погледна към червенокосият зад себе си и пак върна погледа си на Кам:- Нуждаем се от помощта на жрица във вашите земи. Наш приятел е в... опасност.

- Жрицата ли? - той се замисли - Но другите жреци не могат ли да помогнат?
Не можеше да възприеме с какво би помогнала тяхната. Тя от години стоеше долу, заровена в свитъците и книгите си...Беше странна, поне за тях, но сигурно такива бяха жреците...Как...Можеше да помогне младата жрица от подземните тунели...

- Опасявам се, че не.- поклати глава:- Казаха ни, че само вашата жрица е способна да направи това, за което я търсим. Да помогне на приятеля ни.

- Не съм сигурен...Но пък какво ли знам аз за нея - той беше от Бригадата..Тоест беше пътешественик, който пътешестваше под земите и се срещаше с различни същества от много раси, така живееше. Беше се прибрал вкъщи само заради едно - Днес тя е в траур, заради един земен дух.. Не че това би попречило да говори с вас. Тя едва ли ще откаже, ако може да направи нещо...Мисля

Джин килна леко и наведе замислено глава:
- Същият, заради който земният дух е загинал, застрашава всички.- промълви тихо, като вдигна бавно глава:- Значи можете да ни заведете при нея?

Той се замисли за миг, някои правила бяха трудно нарушими. Но по дяволите правилата не го спираха, понеже беше от Бригадата.
- Ще ви заведа. Тя едва ли очаква някой, точно сега. - надвеси се над бездънната дупка и подсвирна. - Симон!Помогни ми малко!
След малко земята започна да се тресе, започна да се руши...И се появиха стъпала.
- Малко сме негостоприемни, но пък рядко идват при нас...

Шуичи изгледа стъпалата несигурно и повдигна леко рамене, но нищо не каза, беше оставил Джин да говори за всичко, пък и изглеждаше по- наясно какво иска да постигне с всяка своя стъпка:
- Няма нищо. Благодарни сме, че ни помагате така.- усмихна се кестенявокосото дете и пристъпи надолу по стъпалата.

- Това е нищо, надявам се по-нататък да е все така. - не знаеше какво можеха да решат онези долу...Но жрицата...Тя ако поемеше нещата в свои ръце, всичко щеше да е наред...
Тъмнината долу беше вечна. Светлина издаваха само леките пламъци. Нищо друго...Нищо друго не издаваше живот, нямаше никого.
- Всички са в траур...

- Земният дух е бил важен...- обади се тихо Шуичи и от косата си издърпа малко бяло цветче.
- Рано или късно Дарсия ще си плати за всички отнети животи.- отвърна Джин, стискайки ръце в юмруци.

- Това е надежда...И всички се надяват на това...Рано или късно... - поклати лава, пътят минаваше покрай тъмни дупки в пръстта, сигурно бяха местата, където живееха. Пътят водеше надолу и надолу и се разкланяше на доста пътеки. Някъде там пред тях нещо просветваше много по-ярко в една тъмно-зелена светлина, както и земният дух беше направил...Когато беше се превърнал в прост диамант - Тя прави някаква магия, но не зная каква....Не съм добър в това, дори сигурно не може да се нарече магия

- Ритуали може би.- замисли се момчето, като наклони глава на една страна и се вгледа в светлината:- И тя ли е човек... като нас?

- Ами да...Съвсем нормален долноземец, била любопитна казваха и се навъртала около стария жрец...Затова изучила изкуството му и избраха нея след смъртта му. Аз рядко се връщам тук, затова не знам подробности...
- Стойте където сте! - един още по-прашен човек, от толкова прах не се виждаше дори цвета на косата му и кожата му. Държеше копие и беше изкочил от мястото със светлината - Камина, какви ги вършиш?(Камина с ударение на първо "а")
- Успокой се, трябва ми жрицата

Джин трепна уплашено и леко отстъпи назад като вдигна ръце и примига няколко пъти. Курама присви очи и вдигна ръка към косата си, за всеки случай.

- Тези не са от нашия свят? - предположи копиеносеца, докато срещу него онзи вадеше една особено дълга катана, за защита
- Не не са. И ще минат
- Не, няма!
- Стига! - гласът й беше железен, макар и да беше млада. Нямаше още двадесет дори. Облечена в дълга тъмно зелена траурна рокля тя гледаше строго от отвора със светлината и носеше свежи тревички в ръката си - Достатъчно кръв, не и тук. Оставете ги да влязат
Пазачът...Нямаше друг избор.
- Съжалявам. По принцип никой тук не се бие...Освен пътешествениците, които рядко се връщат...Но тъмнината разбуди всички, дори под земята.

- Тъмнината скоро и Боговете може да доведе на земята.- прошепна Шуичи и свали ръка бавно. Джин кимна леко и пристъпи напред, като приведе смирено глава и затвори очи:
- Простете, че идваме тук, свит- кона, но се нуждаем от помощта ви.

- Аз съм жрица...Нищо повече. Наричат ме Йоко, нищо друго. - беше странна. Но може би просто приличаше на останалите тук. Не говореше много, сякаш не познаваше никого и в същото време беше запозната с горната земя - Първо влезте. После ще ви изслушам. Не за всичко мога да бъда полезна, там горе има други правила

- Да, разбира се.- кимна момчето, като вдигна глава и леко махна с ръка на Курама, следвайки младата жена към отвора и светлината, за момент Шуичи се поколеба дали да направи последните няколко стъпки, нещо го плашеше там вътре, но все пак последна Джин.

Тя отвори една стара врата, която се държеше като че ли само на магия и огледа мястото. После кимна на хората върте, те се изправиха и изчезнаха един по един през отворите в другите две страни на залата. Светеше единствено зеления огън, който тя се залови да угаси бавно, като че ли това беше най-важното.
- Тук няма удобства. Но щом идват да ме викат от горните земи, сигурно няма да правя нищо, което да ме задържи тук долу?

Джин остана на място, като се огледа с неприкрито любопитство, но не му беше времето сега да задава каквито и да било странични въпроси. За тригодишно скитане със сестра му и Нава беше прихванал няколко качества, или по- скоро недостатъци, които честичко обаче му помагаха:
- Благодаря, че ни приехте. Дойдохме за да ви помолим за помощ, за наш приятел- ангел. Казаха ни, че можете да извършите ритуал и да го прекръстите, а той спешно се нуждае от... ново истинско име.