Под дърво и камък

Тя го погледна за миг, докато наливаше вода в зеления огън леко и бавно, сякаш в същото време наум редеше и някакви думи. Може би беше така. Накрая остави стомната и догарящия вече магически огън и пак ги погледна.
- Прекръстване на ангел?Наистина ли ги има вече? - беше излизала едва няколко пъти, но само до околните места..Не се беше срещала с хора, не знаеше нищо освен онова, което й разказваха и донасяха Бригадата. В гласа й се таеше неприкрито любопитство. - Знам как става само на теория...Което е разбираемо

Момчето кимна пак, съвсем леко:
- Ангелът е под контрола на Черния Господар, а този който пази не знаем дали би могъл да се противопостави на магията. Единственото, което ни остана е прекръстването. Дори и да има малка вероятност това да помогне... мисля, че може да се опита. Готови сме на всичко.

- Прекръстването на един ангел би довело до грешка в техните системи и история... - доколкото знаеше, те винаги водеха записки и така нататък, свързани с тези имена. За тях това беше изключително важно.... - Само че това нас не ни засяга. За да го прекръстя ще трябва да се срещна с него. А той би трябвало да обикаля новия си господар. - тя се замисли отново, загледана във вече дима, който се стелеше нагоре и се губеше през един малък отвор. - Ще е трудно да го доближим...А господарят ще ми попречи, ако пожелая да опитам, нали?

- Предполагам, че да, но...- Джин замълча за момен, замислено и погледна през рамо червевокосият:- Мисля, че има начини да привлечем ангела на страна, а и да поразсеем господаря за известно време. Мълнии винаги мога да призова, ако се наложи.

- Но Графството вече е почти разрушено. Този господар е изпаднал в ужасяващо щастие - прекъсна ги Камина, който беше останал до вратата и жрицата не го беше изгонила.
- Това не значи, че не можем да опитаме. Можем да го заблудим. Можем да го накараме да изпрати ангела срещу нас. Можем да го накараме да говори философии. Твоят черен приятел се разсейва така.
- Но Емчо е различен

- Да не би да познавате Муртаг?- момчето примига изненадано, като погледна първо към Йоко, а после и към долноцемецът:- И искате да кажете, че Дарсия е нападнал Графството?- беше назад с информацията, но щеше да разучава подробности малко по- късно или...
" Киара, огледай Графството, но не се намесвай в нищо. Пази се!"
Драконът навън прелетя пак над каменното дърво и изрева, като в последствие се изгуби из облаците, както винаги.

- Аз не - поклати глава жрицата - Само съм чувала за него.
- Някога пътувахме доста надалеч. Тогава опасността не ни засягаше. Веднъж излязохме насред джунглата, където на стан бяха драконите. Тогава се запознахме с тях...С него и царицата, и така нататък. Тогава земният дух излезе и реши да им помогне. - обясни набързо другия.
- Ако вие го познавате - тя разрови пепелта от огъня и извади нещо, увито в чисто бяла кърпа, противно на всичко наоколо. - Това е за него. И след като господарят и ангелът са излезли от черния дом...Трябва да измислим начина да ги откъснем един от друг

- Да, той в момента е затворен в Динзел, далеч от Дарсия.- прошепна Шуичи, като се вгледа в кърпата в ръцете й.
- Мисля, че ни трябва примамка. Някой срещу който Дарсия би се изправил и би оставил Кевин, или някой след който би го пратил без да го наблюдава от разстояние.

- Някой друг ангел може би? - предложи тя замислено след миг - Той може да иска да изпита силата на единия, като изправи същество от същия вид пред него. Макар че това ще доведе и до проблема с отвличането на вниманието на господаря.
- За това не се тревожете. - синекосия до вратата се усмихна леко - Ние не сме магьосници, но говорим много и се крием бързо. Ще му изкараме нервите, стига да ни позволите

- Ангел?- повтори Джин и повдигна вежди:- Мисля, че е възможно. В Динзел в момента има... двама, или трима, и аз не знам точно.

- Ако един от тях се съгласи да помогне...Мога да го извикам по име. Стига да ми го опишете достатъчно добре. Или нямате връзка с него...
Това...Може би беше най-доброто, което можеше да се случи. Ангелът, който щеше да им помогне, щеше да се отдръпне, когато тя заемеше позиция.
- Старите им предания са верни...Наистина има битка...Дори при прекръстване - взе от ъгъла дълга брястова пръчка и чукна с нея, сякаш да я провери. - Нищо друго не мога да измисля

- Да го опишем ще е малко трудно.- заговори момченцето:- Ангел, тези същества, те...
- Снежно бели и сияйни криле.- започна Шуичи замислено.
- Това е ясно, но... всъщност братът на Кевин прилича много на него самият, но е тъмнокос и с черни криле, мисля.- повдигна рамене леко и пак потъна в размисли.

- Този негов брат, след като е с черни криле...Не притежава ли черна магия? - замисли се жрицата, ако беше така нямаше да е от особена помощ.
- Той е млад, с тъмно кафяви коси, винаги изглежда разтревожен, носи черно, но има дълги бели криле. Очите му са уверени, въпреки всичко със същия шоколадов цвят. Нисък е, млад ангел е... - изрецитира Камина, след кратък размисъл, беше го видял високо в небето да лети към Динзел и да се забавлява. Жрицата се усмихна след миг и тупна с пръчката три пъти по земята.
- Зомари Заел! - просветна светлина, после дойде онзи, който беше предложил помощта си в планината и объркано се огледа. - Чудесно.

- Това беше интересно.- възкликна Курама, като примига изненадано, гледайки ангела.
- Подкрепям.- отвърна Джин, като се усмихна широко.

- Когато ангелите закопават свитъци под земята се надяват те да не бъдат видяни. Но пък ние ги откриваме и с малко кураж успяхме да ги разчетем...С малко повече въображение всяко име може да ти бъде познато...Отнася се до ангелите. Зомари...Нико, по-скоро, както те наричат тук...Ти трябва да ни помогнеш.
- Ами... - още беше объркан - Което зависи от мен...
- Въпросът е сега, когато са ни в кърпа вързани, така да се каже...Сега ли да отидем, за да се опитам да го прекръстя...Ще стигнем бързо, но ще бъде опасно, все пак господарят е там, а той се е развилнял, мисля...Земята страда заради магията му

- Мисля, че сега е най- подходящия момент.- отвърна момчето:- Хобитите са многобройни, а страхът им още повече, това може да е в полза при разсейването на господаря.- вдигна леко рамене и скръсти ръце:- Да повикаме ли още някой, който може да помогне?
- Зини и Грегор ли?
- По- скоро само Зини, той е по- добър в някои магии, а в Графството е на своя територия, може да е полезен.

- Както пожелаете. Ние ще се подготвим, копаенето винаги може да изиграе някаква роля. Просто господарят трябва да се отдели от ангела поне в мислите си. Въпреки че рядко изглежда, че мисли за него, всъщност не е точно така. Никога не съм го виждала, но подобни навици съм изучавала...ако мога да го нарека така. - тя се изправи и кимна на синекоското да подготви нещата - Колкото повече хора в разсейването, толкова по-голямо ще е то...Само че има опасност да се превърне в желанието му за мъст и да е унищожително

- Ще се справим.- кимна Джин и погледна към червенокоското:- Ще доведеш ли Зини?
- Да, разбира се. Само да го измъкна от книгите в Храма.- усмихна се и кимна, а в следващият момент вече беше обвит в голямо магическо цвете, което моментално се пръсна сякаш на кристалчета, които изчезнаха при допира със земята.

- Ние трябва да излезем. Смятам, че ще стигнем по-бързо с портал, но там не сме копали от векове, понеже хобитите имаха много складове и щяха да се усъмнят, че някой ги краде. Така че ще изберем някое по-тихо място, после моите сънародници ще се погрижат за своята част от нещата. Ангеле, ти идваш с мен...с нас, мисля, че за да намерим този ангел първо трябва да намерим фалшивия му господар, колкото и да не ми харесва - тя дръпна плаща на зелената си рокля и тя прие странен жълтеникав цвят, като пясъците на пустинята, сякаш изтъкана от тях - Да вървим
Слънцето пречеше на очите й...Но поне беше слънце, не мрак...

Ново магическо цвете се появи навън, пред каменното дърво, където Шуичи не смогна дори да прекрати магията си изцяло. Зини беше до толкова напрегнат и бързаше, че задърпа червенокоското от цветето, още преди то да е изчезнало напълно.

- Изглежда сме готови? - тя беше обяснила на онзи другия ангел какво се изисква от него и на няколко пъти го беше повторила. Той беше млад и някои от нещата ги приемаше просто на шега. Но тя беше се уверила, че ще стори каквото е по силите му. Вече изчезваше в далечината, понеже целта беше да не идва с тях - Значи е време да вървим

- Готови сме, да.- кимна Джин, като се вгледа в тревожното изражение на хобита. Зини се беше намръщил, не беше казал нищо, а тършуваше из робата си, като изведнъж и незнайно точно от къде не извади някаква малка стара книжка със странни символи:
- Заклинания. Ще свършат работа.- вдигна глава и се подсмихна бегло.

- Няма да се бавим...Поне се надявам. Не искам да рискувам с господаря...Не винаги е ясно какво би измислил. - в какво се беше забъркала...Дори не знаеше дали щеше да се получи..Дори не знаеше дали нямаше да стори зло на това същество, ако сбъркаше...

- Никога не е ясно.- поклати глава хобитът:- Кой би предположил, че ще нападне кентаврите така?
- И драконите и елфите.- допълни Джин по- тихо:- Сега е на ред Графството, а после... кой знае.- вдигна рамене и затвори замислено очи.

- Аз не бих могла да му попреча...Кой ли може, не, аз не го познавам...Но някой ден може и да се случи...
Един от долноземците разцепи въздуха и порталът се отвори черен, огнен....