В небето

Заглавие: В небето Сря Яну 14, 2009 7:46 pm

-Батко,защо отново си замечтан?-попита го малкото момиченце и започна да го дърпа по палтото-И защо отново носиш зимното палто?
-Спокойно Луси,всичко е наред.Притеснявам се за нашата малка градинка. Не е спирало да вали от няколко дни...
Момичето лекичко се отдръпна и тръгна към съседната стая.
"Постоянно се притеснява за нещо."-помисли си то.-Ако не е за нас,то е заради градинката,тавана,мазето...
След малко тя отново се появи,но носеше една огромна бухалка,с която явно беше решила да млати мечтателя.
-Виждаш ли Алексис,вече мога да я държа,въпреки че е по-висока от мен.
Тя замахна веднъж с нея,но вместо да удари момчето по главата удари гардероба близо до нея.
"Време е за втори опит"
Отново замахване и този път право в целта.
-Нахална си!-злобно отговори момчето и я хвана за ръцете-Не е ли време вече да си лягаш,като брат и сестра ти?
-Ннне...искам да остана с теб. По-голяма съм от брат си с две години,а сестра ми пък много лесно се изморява.
Луси инатливо удари с глава по стъклото в знак,че е готова за война.

Заглавие: Re: В небето Сря Яну 14, 2009 9:35 pm

-Отново те победих!-радостно наддаде вой Луси,като прибра дървения си меч.
-Сега готова ли си за лягане или ще продължаваш да ме мъчиш,докато на мен не ми се доспи?-попита Алексис и се прозя.
"Само на три,а може да върти меч. Какво им става на тези деца. Поне останалите са нормални."
Луси го удари с меча по главата.
-Мисли със затворена уста.Казвала съм ти го вече стотици пъти.Всяка твоя мисъл излиза наяве,заради голямата ти уста!
Тя седна на стола и затвори малките си очички. Не искаше да спи...но пък сънищата и отново я викаха.
Алексис я хвана и я занесе при останалите.
"Време е за моята желана почивка.Поне до сутринта."
Момчето хвана двата меча и ги сложи на мястото си.

Заглавие: Re: В небето Чет Яну 15, 2009 3:28 pm

Сутринта дойде и заедно с нея още проблеми.
-Сутрин,сутрин,сутрин-радостно подсачаше върху леглото си Луси.-Алексис,сутрин е!
Тя се затича към стаята му и дръпна пердетата.
-Още спя!-отговори момчето и сложи възглавницата на главата си!-Май още не си разбрала,че до обяд винаги спя.
Чу се рев...
"Не отново. Малката е събудила брат си"-помисли си Алексис и стана от леглото. Завъртя се няколко пъти,за да се разбуди и тръгна към съседната стая.
-Спокойно Трой,тук съм!-той взе малкото момче от креватчето му е го сложи на неговото легло.
"Отново е гладен"-помисли си той.
-Къде отивате?-попита Алексис,тъй като чу шум от отваряне на врата.
-Към рекичката да поплуваме-отговориха му Луси и Чаяки и тръснаха вратата
---------------
-Понякога е доста лош-говореше Луси на сестра си по пътя-Но мисля,че вчера го научих.
-Бъди по-любезна. Грижи се за нас вече от 1 година.Той ни е като брат-баща. Ако не беше той да ни спаси сигурно вече щяхме да сме на небето...
Но Луси не приемаше така нещата...той постоянно я дразнеше с поведението си. Понякога беше мил,а понякога много суров с нея.

Заглавие: Re: В небето Чет Яну 15, 2009 4:08 pm

"Кахари,можеш ли да се оправяш с бебета?"-попита Алексис своя дракон-"Вече е на 1 година.Би трябвало да може да се оправя сам"
Още една кофичка с храна отиде на вятъра.
"Това бебе бута всичко на земята,което не му хареса."
----------------
-Напред-извика Чаяки и се втурна да дави сестра си.-Пак ме победи на 50 метра крол,обаче аз продължавам да съм по-умна от теб.
-И продължаваш да си с 2 години по-голяма от мен!!-отвърна и момичето докато търсеше камъни под водата.
-Хубав камък-каза отново Луси след малко.
Беше златен и с формата на яйце. Отгоре имаше много тъмно черна ивица,която продължаваше надолу до другия "полюс"
-И още един-щастливо каза Чаяки,докато вадеше един почти същия като този,но вместо черна ивица,имаше кафява.-И е доста здрав. Ударих си крака в него!
Момичето го метна към сестра си и я прасна по главата.
-Видя ли,много е здрав!Хайде,да ги покажем на Алексис. Все пак той каза,че това е тъпо. Нека сега да види какви красиви камъни сме си намерили и са само наши.

Заглавие: Re: В небето Чет Яну 15, 2009 7:49 pm

-Да счупим ли вратата с него?-предложи Луси.
-Ти луда ли си или просто си си такава?-смаяно попита Чаяки след думите на сестра си. Явно днес беше доста пакостлива.
Те влезнаха с гръм и трясък вътре и показаха камъните на Алексис.
-Вие май си нямате на представа дори какво е това,нали?-попита момчето с широко отворена уста и очи по-големи от ябълка.
Двете поклатиха глава.
-Това е яйце на дракон. И явно тези дракони ще станат ваши,след като вие сте ги намерили. Честито!
-Йес,казахме ти,че това не е тъпо-изфука се Чаяки и почука няколко пъти по яйцето.
-Аз продължавам да мисля,че това е тъпо. Просто сте имали късмет. Ще видим дали утре ще намерите нещо.
Алексис се ухили и се прибра в стаята си. Явно тези момичета наистина имаха дарба за тези неща и те го знаеха. Но как...същите тези две яйца бяха намерили и като малки,а той ги беше скрил...и сега отново. Явно просто драконите си знаеха собственика...и момчето имаше основателни причини да го мисли.
"Ти какво мислиш,Кахари?"
"О,чист късмет.Често се случва,но нека да видим дали ще се излюпят.А къде отиде другото яйце,което е за малкото бебе?"
"Още не са го намерили и се надявам да не го направят. Инак и то ще трябва да е за тях...което вече ще е адски странно."

Заглавие: Re: В небето Чет Яну 15, 2009 9:02 pm

-Дали яйцето трябва да се мъти?-попита Луси мило
-Еми пробвай!
-А пък после аз съм била злобната. Аз се пробвам да се подобря към по-добро,а ти към по-лошо.
-О,не си видяла лошотията ми просто. Ако искаш винаги мога да ти я покажа.
-Ти си гадна и зла. Що не вземеш да отидеш да слугуваш на Дарсия?
-Три годишната много знаела. Доколкото знам Алексис те е записал вече да ходиш при него.
-НЕ Е ВЯРНО!-разкрещя се Луси и заплака.
"Ами ако е. Той сигурно вече не ме обича,заради държанието ми....както и всички останали. Знам само да бия хората с тояга."
"Доколкото гледах май и това не можеш"-отговори някакъв друг глас.
"Кой си ти?"
"Дракона ти,разбира се. Не се ли сети?Въпреки,че още съм в яйце пак мога да си говоря с теб."
Момичето само се усмихна. Дали така беше и със сестра си...дали да не я пита...или да я остави на мира...
-Хайде Луси,ела да изчистиш този под,за да се потренираш.
-Нищо няма да чистя....Брисингр.
Огън опърпа Чаяки.
-Значи искаш бой...ще си го получиш слугинче малко.
-Престанете-каза набързо Алексис и ги отдалечи един от друг.-Стига постоянно сте се карали. А ти Луси знаеш,че не трябва да използваш магии върху сестра си. Знам,че го можеш,но не е нужно да го показваш.А ти Чаяки си по-голяма от нея и би трябвало да я защитаваш.
Двете момичета замълчаха....

Заглавие: Re: В небето Нед Яну 18, 2009 7:01 pm

Момичетата стиснаха ръце...както винаги.
-Яйцата се мърдат!-отбеляза Чаяки радостна и отиде до своето.
Същото направи и Луси. Те седяха близо до тях и ги наблюдаваха. Беше им много интересно равномерното им подскачане.
-Колко ли време ще продължават така...може би е хубаво да им помогнем.-попита Луси,вече успокоени и превърнала се в онова сладко момиченце.
-Моето доста бързо приключи...но времето за мен минаваше бавно.-отвърна и Алексис.
-Поне вече има пукнатини....а какъв ли цвят ще е?
-В повечето случаи драконите взимат цвета на яйцата,както и тяхните особености.
И Алексис позна....драконите им бяха напълно същите като яйцата. Различните ивици бяха на гръбначните им стълбове.
-Много са малки...-натъжи се Луси-Смятах,че ще мога да яздя моя дракон още сега!
-И това ще стане бързо...и то много.-усмихна се отново Алексис.
Спомни си за своя дракон и за това колко му беше приятно първия път с него.

Заглавие: Re: В небето Нед Яну 18, 2009 9:27 pm

-Пак си изгубих яйцето-нацупи се Чаяки и започна да рови в разбутаната си стая.-Ето гооооо!
Но никой не я чуваше....бяха отишли на разходка без нея.
"Останах си сама....останах си сама!"-радостно си говореше момичето и тичаше по коридорите.
Тя рядко оставаше сама,но станеше ли това "чудо"му се наслаждаваше да припадък.
Нещо започна да тропа...отново и отново.Това бяха драконите,вече порасли и счупили предната част на къщата,за да им обърнат внимание.
-Страхотно!-разкрещя се Чаяки и се доближи до своя дракон-Ще те нарека Юме!
"Хайде качи се!"-подкани я Юме.
"Какъв пол си?"
"Женски,разбира се. А този до мен е мъжки"
-Супер!-радостно тичаше към дракона си Луси и го прегърна.
"Спокойно хлапе,искаш ли да се повозиш?"
"Добре,Хикари"
Дракона само се усмихна. Харесало му бе това име...Светлина,защо пък не.[/b]

Заглавие: Re: В небето Пон Яну 19, 2009 7:27 pm

-Како Елиа имаме си дракончета-похвали се Луси,като видя най-добрата си приятелка на вратата.-Ето го и моя.
Всички се разсмяха.Момичето много обичаше да се хвали с новите си вещи,но понякога отстрани изглеждаше много смешно.
-Браво,много са красиви.Сега трябва да говоря с Алексис насаме за нещо.
Те се отидоха в кухнята и Елиа продължи:
-Атакувано е от Атсу Царството на Кентаврите. Тя отново се опитва да покаже,че е по-добра от сестра си.Предупреждавам те,внимавай за тези тримата. Аз ще остана тук няколко дни,но трябва да ги наблюдаваш.Знаеш кои са родителите им и че не са били едни от най-добрите. Може и те да продължат по пътя на техните.
-Не мисля. Още са твърде малки,а и се грижат един за друг.За момента всичко си върви нормално. Ти остани колкото си искаш,това на никоой от нас не ни пречи. Просто не се навъртай около драконите им. Пазят ги като сърцето им.
Те отново се върнаха при останалите и Алексис добави:
-Стаята ти,както винаги е в дъното на онзи коридор.Внимавай,там има много изпопадали играчки.
Елиа лекичко кимна и се отправи към посоченото и място. Много дълго беше пътувала и беше много изморена. Един хубав сън щеше да и дойде много добре...
-И вие също си лягайте...брат ви спи,така че не трябва да го будите.
-Знаеш,че не обичаме да спим следобед-разплака се Луси и започна да се катери по момчето.-Аз вече съм добричка,не може ли да остана още малко?
Момичето го погледна сголемите си,пълни със сълци очички.
-Добре,но не вдигайте много шум! Ако искате можете да се повозите малко...

Заглавие: Re: В небето Вто Яну 20, 2009 8:21 pm

Момичетата летяха за пръв път...косите им се развяваха във въздуха. Вълнението беше страшно приятно за тях. Летяха вече няколко минути,но това не ги изморяваше. Те продължаваха да подскачат по телата на драконите си. Бяха се отдалечили доста от къщата им,но минаха това разтояние с голямо удоволствие.
"Чудесно е!"-изкрещя Луси докато се опитваше да махне една от златните люспи на дракона си.

Заглавие: Re: В небето Сря Яну 21, 2009 6:06 pm

"Прибраме се"-каза Хикари докато леко и плавно кацаше.
"Хайде пак!"-започна да подскача Луси около дракона си. "Все пак сестра ми още не се е върнала"
"И няма да се върне скоро...Юме е доста буйна понякога и сигурно вече са се ударили в някое дърво."
Момичето потръпна.Лошият късмет на Чияки отново се беше появил. Тя никога не улучваше правилния момент,постоянно нещо падаше на главата и или просто по някъква странна причина си навличаше гнева на цялото царство.
"Тогава да им помогнем!-каза Луси.
"Те ще се върнат.Бъди спокойно...Алексис е знаел това и след като я е пуснал явно е имал нещо на предвид."

Чаяки седеше на един камък и се мъчеше да си спомни какво е правила върху това огромна същество и въобще какво е правила някога.
"Добре ли си?"попита Юме,докато се опитваше да полети. "Май съм си натъртила крилото.Ще трябва да останем тук още няколко дни"
-Съществото ми говори. Аз съм луда-крещеше Чаяки и се опитваше да побегне,но колената много я боляха.-Помощ! Иска да ме изяде.
"Момиче,спокойно.Загубила си паметта си."-пробваше се да я надвика дракона.
Чаяки побегна надалеч...трябваше да се отърве от тази магия. Нещо и подсказваше,че е загубила паметта си,но тя откъде да знае дали е истина.В момента просто искаше да се скрие в някоя пещера,докато роднините и не я намерят или дракона не я изяде.

Заглавие: Re: В небето Чет Яну 22, 2009 8:48 pm

-Това е цялата история.-завърши книгата,която четеше Алексис на Луси,за да заспи.
-Това е истина нали?-попита момиченцето.-Нашият род е бил почти целия заклан от тази жена?
Алексис леко кимна. Не трябваше да и чете това точно сега,но нямаше какво друго.
"Ами ти Хикари?Какво мислиш по този въпрос?"
"Твърде съм млад за да мисля...."
"От колко време си в това яйце?"
Нямаше отговор...самият дракон си нямаше и на представа. Може би от векове,а може би от години.Беше забравил всичко след като няколко момчета искаха да счупят яйцето,в което седеше. Още не можеше да забрави силата с която удряха по дебелата му черупка.
Луси затвори за пореден път големите си очи.

"Чаяки,върни се!"-говореше и мило Юме,докато търсеше скритото момиче.-"Няма да те изям.Просто се появи и да оправим нещата"
-Луда съм,луда съм.-повтаряше си на глас Чаяки.
-Помощ!-изкрещя за пореден път момичето,свита на кълбо в една малка лисича дупка.
Но никой не я чуваше. В тази гора рядко стъпваше човешки крак...но и това беше забравила.
-Помогнете ми! Грамадното чуводище иска да ме изяде!
"Чаяки,къде си?"
Момичето бързо и тихо излезе от дупката и побегна напред...към един голям храст,целия покрит с малини. Може би ако не беше в такава ситуация би си откъснала няколко.
Чаяки наддае вой.Усещаше големите крака на дракона,които се приближаваха към нея. Представи си как се намира в голямото му туловище изядена и на парчета.
Момичето отново се пробва да изкрещи,но нямаше глас...вече няколко часа само крещеше и пищеше и резултатът беше трагичен за Чаяки. Сега без глас,а скоро и без живот.

Заглавие: Re: В небето Вто Апр 14, 2009 6:50 pm

- Какво ви става на младото поколение? - какво ти младо поколение. Той също бе от тях. Не, не точно, но все пак за своя народ си беше...млад.
Беше момче на около шестнадесет и беше облечен с тъмно зелено наметало с качулка. Тук често се разхождаха така и нямаше нищо странно в него. Почти. Под качулката му се развяваха светли зелени коси, а червените му очи често примигваха в различни цветове. Всъщност.. Бе познат на много хора.. Но за повечето си оставаше просто Елф.
Беше видял дракона да крачи през спокойната му горичка, където живееше от доста време насам. Не, не от доста, но от скоро да. И това тревожно крачене бе разтревожило и неговите сетива
- Какво става тук?

Заглавие: Re: В небето Вто Апр 14, 2009 6:56 pm

-Незнам,изведнъж се озовах тук и този странен дракон ме преследва.А вие кой сте? И вие ли сте от него?Какъв е този заговор срещу мен.
Момичето си запуши ушите и се скри зад едно дърво.Беше и дошло малко в повече цялата тази работа.
-Да не би да сте ездача на това същество?

Заглавие: Re: В небето Вто Апр 14, 2009 7:01 pm

Елфът я гледа дълго, през което време очите му смениха няколко пъти цвета си, после се обърна към дракона, замислено подръпвайки качулката си.
- Господарю дракон... Бихте ли ми обяснили ситуацията, моля?

Заглавие: Re: В небето Вто Апр 14, 2009 7:11 pm

"Удари си главата при кацането и в момента е забравила абсолютно всичко,за мое съжаление.Смята,че аз съм нейн враг и искам да я убия.Бяга от мен вече за втори ден.Не е спала около 4 дни.Ако продължава така може скоро да не е между живите.Главата и не възприема никъква информация,която не и харесва.Трябва веднага да се закара в болница или наистина може много тежко да пострада."

Заглавие: Re: В небето Вто Апр 14, 2009 7:16 pm

- Болница? - елфът се поусмихна, спомняъки си какво означаваше за него тази дума и свали качулката си. После се обърна замислено, търсейки пострадалата. - Затова не можеш да се качваш на дракон без някой, който да те придружава първия път. Не се крий! Ако това нещо се опита да ти стори зло, гарантирам ти, че пръв ще пострадам аз. Защото съм точно пред него и може да ме изяде когато иска. Ако според теб и аз съм лош... Направи си извод, хлапе. Виждала ли си някога зли елфи?

Заглавие: Re: В небето Вто Апр 14, 2009 7:25 pm

-Не-смаяно отговори момичето.Този човек беше толкова странен за нея.Наистина искаше да и помогне.-Но откъде си сигурен,че не иска да изяде точно мен?
Момичето лекичко запристъпва напред и се скри зад фигурата на мъжът.Лекичко надничаше от страни,като се опитваше да прикрие страха си.

Заглавие: Re: В небето Вто Апр 14, 2009 7:29 pm

- Чувала ли си някога, че драконите никога не лъжат? Дори най-злите дракони някога, дори най-тъмните в онези страшни приказки... И те никога не са търпяли лъжата. Можеш да вярваш на всеки дракон, когато говори, защото той казва истината. Защо не питаме този? Ако излъже, аз ще нося отговорност, защото съм те подвел. Ако каже истината значи можеш да му се довериш напълно. Ние елфите можем да усещаме лъжи

Заглавие: Re: В небето Вто Апр 14, 2009 7:34 pm

"Ти си ми приятелка и моя ездач.Не си ли спомняш?"
Момичето ококори очи.
"Добре,ела у дома и всичко ще ти разкажат."
-Вие ще дойдете ли с мен господине?-попита Чаяки,която продължаваше да се крие зад високия мъж.

Заглавие: Re: В небето Вто Апр 14, 2009 7:41 pm

- Аз ли? Да, разбира се, ако още не вярваш на този дракон и аз съм ти нужен като големият, зад който да се криеш... Живея тук и нямам нищо против да видя съседите си. - усмихна се и за миг погледна високата кула на замъка някъде там, в далечината, но си каза, че после ще ходи там

Заглавие: Re: В небето Вто Апр 14, 2009 7:45 pm

Те полетяха нагоре и все нагоре.Кога ли щяха да стигнат.Едно изречение се въртеше в замъглената глава на Чаяки:
-Аз ще умра...аз ще умря точно тук.
Но това не се случваше и няма и да се случи.Те вече кацаха,а драконът не се беше ударил и веднъж.
"Всички затегнете коланите кацаме след броени секунди"

Заглавие: Re: В небето Вто Апр 14, 2009 7:54 pm

- Когато си монтираш колани с радост ще ги затегнем - усмихна се момчето, което седешеблизо до крилото и се наслаждаваше на приближаващата се земя като всеки един елф, може би. - Казах съседи, но живеете доста далече от мен, на около половин час полет с дракон, който не бърза...

Заглавие: Re: В небето Вто Апр 14, 2009 8:06 pm

-А ти къде живееш?-попита Чаяки и леко се усмихна.
Тя беше много нахална понякога,но можеше да се държи и учтиво с хората.А този наистина и харесваше.
-А и не каза как се казваш..не мога постоянно да те наричам "Ти".
Чаяки се засмя.
"Пристигнахме.Да изчакам ли малко докато се освестите или направо ще слизате?"

Заглавие: Re: В небето Вто Апр 14, 2009 8:13 pm

- Ще слезем, летял съм с дракони доста време, не ми е за пръв път - елфа се усмихна и посочи после на запат, по посока на двореца и малко настрани - Живея в тази посока, в малка къщичка в гората. И се казвам Енрике. Хората ме наричат Ен-чан или просто Кръстника