В небето

-Енрике...хубаво име-усмихна се момичето и хвана за ръка момчето.-Аз живея ето тук.Ела да поогледаж отвън,преди да сме влезли,защото тогава ще стане нещо ужасно.
Момиченцето отново поведе Кръстика някъде напред,като му посочваше всички стаи и кой живее в тях.

-Да,сестра ми.Това достатъчно ли е?
Момичето продължи напред и застана на сянка под едно дърво.Всичко и изглеждаше много по-спокойно отпреди.Като че ли никой не се е притеснявал за нея.А винаги се намираше някой,който да си гризе ноктите и да мисли постоянно за нея.

-Ами него мисля,че го имам от съвсем скоро.Ами инак тя е по-малка от мен и постоянно ме забърква в някъкви каши.Абе ти все пак си момче и е по-различно отношението ти със сестра ти.А пък аз съм подложена на такъв стрес заради нея.А какво се е случило с твоята сестра?

-Не вярвам.Но все пак къде е отишла сестра ти?Ако те обича сигурно ще се върне.Никога човек не трябва да губи надежда.Винаги има начин и ако се потрудиш можеш да го постигнеш.
След това момичето допълни:
-Това ми го повтаряха с години и вече съм го наизустила до такава степен,че и от сън да ме бутнат мога да го рецетирам.Съжалявам за това.
Чаяки отиде и погали дракона си,докато чакаше отговора от своя нов приятел с интересно име.

-Моите близки са доста странни.Ами теб защо те наричат Кръстника.Кого си кръщавал?Или това е просто прякор създаден от стари приятели?
Чаяки винаги задава твърде много въпроси,които хората забравят,защото след тях следва нов,и втори,и трети.Понякога даже и тя се объркваше.

-Значи го познаваш?Страхотно.Знаеш ли че си късметлия?Аз цял живот съм мечтала да го зърна,а ти даже си го и кръщавал.Та и семейството му познаваш.
Очите на момиченцето направо светнаха.

Чаяки много харесваше принца.Той беше нейния идол.
-Значи всички войници са част от неговото семейство.Звучи малко странно,но сигурно е нормално за това място.Аз не съм родена тук.Поне незнам.Моите родители отдавна са умряли и аз заедно със сестра ми и брат ми сме сирачета.А кога всъщност ти кръсти принца?И какви са ти задълженията към него.
Момиченцето беше ненаситно.Имаше толкова много въпроси относно Енрике,а вече ставаше нахална-както винаги.

-Благодаря ти за тази информация.Винаги съм се замисляла върху тези въпроси.Сигурно ти изглеждат странни,но ние нормалните хора живеем само за това.А сега ела да те запозная със семейството ми.Предупреждавам те,че ако има нещо можеш да използваш дракона ми да избягаш.Знам точно какво ще направят.
"Или ще ми четат конско или ще го разцелуват направо."

-Обаче не мисля,че си готов да влезеш.Даже и да нямаше очи пак щеше да видиш огромните купчини с дрехи намятани отстрани.От месец Алексис се опитва да пооправим малко тази къща,но все не му остава време.Доста странно нали?

-Ти се наистина интересна личност.Помогна ми да не полудея напълно,въпреки че можеше да не го правиш.Сега ни оправяш къщата отвън.Не разбирам защо го правиш?Ние се познаваме само от няколко часа.Аз дори незнам на колко си години и защо нямаш дракон.Всичко това ми изглежда наистина много странно.
Чаяки отвори входната врата и разгледа отвътре.Всичко изглеждаше тихо и спокойно.Даже беше подредено.Явно Алексис за пръв път е имал време да поразтреби.Не се чуваха ревовете на брат и,нито пък скърцането от постоянното отваряне на вратите от Люси.Даже и дракона на Елиа го нямаше.
Но къде бяха всички.
-Разбира се,отишли са на онова пътешествие,което правим всеки месец.Ще седат там около 2 дни,което значи че ще съм сама.

-Ела,влез!Разгледай скромния ни дом.
Момичето запоскача напред към стаята си и със силен удар отвори вратата.На бюрото и имаше една мъничка бележка.
"Сигурно смяташ,че сме на екскурзия,но жестоко грешиш.Отвлякоха ни и искат кожата на драконите ни.Вече са на вратата.Незнам къде смятат да ни водят,но ще е далеч оттук.Бягай,сигурен съм,че щом разберат че си пристигнала ще дойдат да те вземат.Не се тревожи за нас.Скрий се някъде.Мъжът,който идва се казва Гароу."
Чаяки тръгна към Енрике.
-Трябва да се махаме оттук.Скоро ще дойдат...те ще...дойдат.

-Не,не е Дарсия.Този,който ни следи е човек искаш нашата смърт заради неговата чест.Отдавна нашите родители са го победитил така,че всеки който го погледжал започвал да се смее.И оттогава той наема някъкви бандити да ни унищожат и да направят от драконите ни палта.Странно как ще успеят,но все пак лудите са си луди.Затова моля те да отидем някъде другаде.Даже и в гората съм съгласна.Просто не отново при тези...от 2 години не сме ги виждали и започнахме да се притесняваме.Но ето как изведнъж са решили да ни нокаутират.
Момичето бързо излезе през вратата и сложи една,две чанти на гърба на дракона си.Заприпка отново към стаята си и извади няколко малки ножчета,един бумеранг и една тояга.

-В двореца?-ококори момичето очи.-Там никога не биха ни допуснали.Представяш ли си,за нас тези дрехи са страшно скъпи,а за тях те за евтини боклуци.Трябва ни помощ и то доста бързо.Нямам представа къде можем да се скрием,но трябва да е доста добре подсигурено.
Чаяки мина разстоянието от дракона до къщичката няколко пъти и постоянно нервничеше.
-Имаше една голяма пещера....но сега тя е обект,където могат да влизат много хора.А планината вече не е както беше преди.