В небето

-Казах ти,пещерата не става.-отвърна момичето.
Не обичаше някой да я поучава.Все пак беше още на 5 години.Откъде да знае всичко това.Имаше още много време,за да го разбере.
-Кръстика на принца ще го пуснат,но не момиченцето което няма какво да върши там.А и там има много изискани хора.Какво ще прави едно 5 годишно дете..Принцът да...все пак той си има пълните права.

-Ами обясни ми.Аз почти нищо незнам за това Царство.Все пак възраста си казва думата.Ако някой не хвани да ми разкаже малко повече няма как да знам.Все пак аз си представям замъка като място,където ходят мъжете в костюми,а жените в рокли-точно като в приказките.А и никога не съм стъпвала в замък,камо ли в този.
Чаяки леко почервеня.Никога не си беше признавала,че още наистина е малка.Смяташе се за голяма,още на 3 години.

-Благодаря ти-усмихнато каза Чаяки.
Това беше първата и истинска история за този замък и то от Кръстника.
-Разкажи ми малко повече.Има ли много стаи,постоянно ли хората ходят напред назад?Гледката хубава ли е?
Всичко и изглеждаше като в сън.Искаше да разбере много повече за този замък.Може би така щеше да се превърне в по-добър Ездач или поне да види истински Ездач-освен Алексис.

Момичето радостно заслуша чудесния разказ на Енрике.
-Добре,но ние трябва да тръгваме.Не искам да си имаме проблеми с тези.По-хубаво е да им избягаме и после до освободим приятелите и роднините ми.
Чаяки трябваше наистина да побърза...

-Незнам...и наистина незнам колко са силни тези.Може просто да си играят с нас..ами незнам.Ако искаш може в замъка,което все пак ще е доста странно за мен.Отдавна съм си мечтала да ходя там.А сега ми се отваря възможност.Е,едно е сигурно-пак ще се крия зад теб.
Чаяки леко се усмихна.

-Не,това което аз смятах че е замъка е от приказки не точно за този на Царството на Драконите.Все пак всички детски приказки разказват или за страховити замъци или пък за такива,в които живеят само най-изисканите.Не съм си представяла,че може да отида точно в този.
Момичето се качи върху дракона и леко се намръщи.Отново се беше качила върху съществото,на което забрави коя е.Но той изглеждаше доста сладък.И този цвят...много му прилягаше.

-Вече не си спомням тези приказки,но бяха наистина страшни.Говореше се за черен елф,който щял да разгруми Царството на Кентаврите и да създаде там Ада.И всеки,който стъпел там се превръщал в чудовище,което иска само кръв.Сигурно тази история не е точно така,както някога са ми е разказвали,но тогава бях много малка и съм я забравила.

Момичето кимна и се отпусна върху дракона.Това беше едно странно удоволствие,за което беше чакала цял живот.Животното летеше ту нагоре,ту надолу,спускаше се много близо до земята,а понякога Чаяки дори можеше да докосне облаците.
Но ето че отново се замисли за семейството си.Какво ли правеха сега?Едно беше сигурно-опитваха се да се освободят.А в това бяха наистина добри.Вече на няколко пъти успяваха.
"Пристигнахме"-каза по едно време драконът и кацна на земята.
Чаяки започна да търси с поглед Енрике,но никъде не го виждаше.

Момичето се огледа и с ококорени очи каза:
-Да,обаче кога Енрике имаше време да ви го разкаже?Трябва да е пристигнал тук поне 10 минути по-рано.
Чаяки си взе раничката с нещата и си я метна през рамо.

-Да ме приветстват?Не,пожелавам им да се оправят по-бързичко.Аз пък се казвам Чаяки-Начинаещ Ездач.
Момичето се усмихна и лекичко се поклони.

-Няма защо да ви лъжа-каза момиченцето и показа дланта си.
Тя никога не лъжеше...това беше нещо като нейн закон и нещо,което мразеше.
-А всъщност защо трябва да ме проверявате?Как може едно дете да ви излъже за нещо толкова важно?

-Добре.-каза момиченцето.-И няма проблеми,проверката е хубаво нещо.Все пак сигурно понякога се пръкват хора,които да лъжат,че са Ездачи.
Чаяки се обърна към дракона си.
-Ами той?Има ли някъде специално място за него или да го оставим да си отиде там,където иска?