В небето

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 9:42 pm

-Не,недей.Нека ги изчакаме.Ако не дойдат до час ще се прибираме,а аз ще тръгна да ги търся.Време е да се разтъпча.
Чаяки беше доволна...най-накрая!

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 9:46 pm

- Е, както кажеш, само предложих. - той и без това като се прибереше имаше да подпълни едни документи... А, да, неприятната част... Щеше да го остави на Каин... Поздрави няколко, които минаха да си вземат по нещо за пиене покрай тях. - Ще ти дам опътвания за града, ако ти трябват тогава.

Заглавие: Re: В небето Вто Май 25, 2010 7:05 am

Града...защо си мислеше,че ще остава там...Тя смяташе да тръгне към Динзел,за да види зимни демони.
-За къде толкова бързаш?-попита някакъв познат глас.-Пак ли смяташ да се правиш на турист?
И познат смях...детски.Чаяки се обърна.До нея стояха,сложили ръце в джобовете,Луси и Алексис.
-Не вярвах,че ще се появите!Реших,че по пътя ви е изяло нещо.
-Знаеш,че не сме големи привърженици на странноприемниците и решихме да видим дали не можем да спим някъде другаде.Явно ще трябва да сме тук.

Заглавие: Re: В небето Вто Май 25, 2010 8:30 am

Старецът кимна победоносно, явно се радваше, че поне ги е запомнил... Донякъде... После се сети, че има работа и се скри зад тезгяха някъде, оставяйки Ваш да си направи сметката колко да плати преди да си тръгне. Все пак никой не беше виждал този ездач да идва тук сам за дълго. Той беше един от четиридесетте, а те често се движеха по двойки и тройки... Ваш не правеше изключение по принцип. Още повече, че сега предпочиташе да не се меси в разговори, както обикновено ставаше без да го иска. Неговата способност се управляваше трудно.

Заглавие: Re: В небето Вто Май 25, 2010 7:24 pm

-А този кой е?-попита Луси и започна да дърпа Ваш.Момичето все още не можеше да схване учтивите форми и за това понякога нещата,които изричаше не звучаха добре.-Защо ли ми изглежда познат?
-Това е Ваш.Ваш,това е Луси.-Чаяки предполагаше,че мъжът не иска да се бърка в техния разговор,колкото и глупав да беше.
-А ти къде беше до сега?Мислих,че ще се чакаме в Царството на елфите?Стояхме там 2 седмици.Бяхме ти подготвили изненада...-за пръв път проговори Алексис,който явно се опитваше да я накара да се почувства гузно за тази неина постъпка.
-Не очакваш отговор на въпросите,нали?-Луси винаги защитаваше сестра си,защото знаеше,че ако тя си покаже рогцата нещата можеха да излезнат извън контрол.

Заглавие: Re: В небето Вто Май 25, 2010 7:28 pm

Ваш, който само кимна, отново стана безучастен след това, макар че вече, без да го иска, беше почти замесен в разговора. Чакай, чакай, той мразеше, когато пречеха на неговите разговори с съучениците му, значи, за да не става така, както той не искаше, не трябваше да прави същото. Всъщност стопанинът изглежда забеляза това, защото му каза нещо на скоростен драконски език и синекосия се усмихна кимайки.

Заглавие: Re: В небето Вто Май 25, 2010 7:38 pm

-Този май не е от разговорливите.-усмихна се Луси.-Защо не говориш?
-Остави го Луси!Не е хубаво да се нахалства.
"Алексис отново се прави на много голям.ЗАЩО ГОЛЕМИТЕ ВИНАГИ СЕ ВЪЗГОРДЯВАТ С ВЪЗРАСТТА СИ!"
-Но аз искам да се запозная с един ИСТИНСКИ драконов ездач.Все пак интересно е дали всички са като теб-гадни и заядливи.

Заглавие: Re: В небето Вто Май 25, 2010 9:08 pm

- След като сте външни - да, за всички други раси сме гадни и заядливи... Инатливи, ужасни и придирчиви... Чувал съм го много пъти преди. От елфи, хора, джуджета, каквото пожелаеш - спокойно се обърна за миг, прекъсвайки разговора на собственика, който все едно не си поемаше дъх, толкова бързо говореше. Изгледа спокойно децата, после се подпря на тезгяха с ръка. - Добре тогава, по кой обичай да се запознаем, господин батко?
Прекъснаха ги. Някой отвори шумно вратата. Бяха двама всъщност. Двама ездачи от стражата, весело разтъркваха ръце и лице, защото виелицата се беше усилила. Разговаряха много бързо на драконски, но приковаха вниманието на Ваш и той ги повика към себе си.
- Учителю Мемева, не знаех, че сте тук! - провикна се единият, като обърна на Общия език, за да го разбират всички.
- Какво каза преди малко?
- А, говорехме за Мерик. Горкото момче, къде ли го е запратила Съдбата, не сме го виждали от... много време...

Заглавие: Re: В небето Вто Май 25, 2010 9:12 pm

Алексис погледна учудено Ваш...
-Знаеш ли кой е Мерик-попита той Чаяки.
-Не,не съм чувала за него...защото,както каза Луси преди малко,Ваш не е от най-разговорливите.
"Дали да не попитам.."-помисли си Чаяки.
-Ваш?-едва каза момичето.-Ще обясниш ли на незнаещите за какво точно говорите?Кой е този Мерик?

Заглавие: Re: В небето Вто Май 25, 2010 9:14 pm

- Мерик е... Син на Морзан Клетвопрестъпника, както го наричат другите хора. Брат е на един от нашите регенти... Живееше тук, в двореца, затова го познаваме - тихо започна, като наведе глава, сякаш си спомняше трудно - Черния господар го направи част от последователите си чрез черна магия... Казват, че в момента изглеждал ужасяващо и се криел някъде из пустините.

Заглавие: Re: В небето Вто Май 25, 2010 9:17 pm

-Но защо все още не сте тръгнали да го търсите?Дете...в пустинята...брат на регент?Нормално е вече да сте го издирили.-Чаяки не можеше да повярва.Беше сигурна,че ако такова нещо й си случеше всички нейни приятели и роднини щяха да се скапят да я търсят...

Заглавие: Re: В небето Вто Май 25, 2010 9:20 pm

- Търсили сме го... Изпратихме една група, после две, после брат му, Муртаг, тръгна да го търси и издирва... Но намери само останките на хората от предишните групи. Мерик е... звяр в детска форма. Той не може да се контролира. Няма никакви спомени... Чудовище, пуснато да избива собствените си приятели... Почти е невъзможно да се доближиш. Дебне те... После се нахвърля върху теб... Дори ако си собственият му брат... После бяга... - поклати глава. Внезапно наоколо бе станало тихо и сякаш много напрегнато.

Заглавие: Re: В небето Сря Май 26, 2010 1:10 pm

-А къде по-точно е видян за последно?Не може да е изчезнал все пак...Може да е звяр,но някога е бил човек все пак.ТРЯБВА ДА ГО ОТКРИЕТЕ!-гласът на Чаяки постепенно се усилваше.Не вярваше,че някой е способен да изостави своя брат.Би трябвало да го търси ден и нощ и да не се отказва.Трябваше да се направи нещо по този въпрос.-Мога аз да го потърся.Ходила съм много по тези земи и може да успея.

Заглавие: Re: В небето Сря Май 26, 2010 1:23 pm

- О, и аз изживях живота си там... Нищо не е по-опасно от тунелите на Долноземците. Нищо не е по-дълбоко и по-тайно от живота им. - все пак се усмихна. Неведнъж бе попадал в капаните им. Неведнъж бе бил при тях - Не ти препоръчвам да тръгваш сега. Опасно е, защото там вече няма хора. Изпратили сме един човек, който да го намери. Той е единственият, който ще може да се справи на този етап. Единствен ще успее да накара момчето поне да си излее болката, преди да го... убият...
Не вярваше в последното. Никой никога не можеше да убие Саку. Това бе невъзможно!

Заглавие: Re: В небето Сря Май 26, 2010 5:05 pm

-Пратили сте човек,който има ясната представа,че ще го убият?Това е...и аз не знам какво...но е време да се поразтъпча.Не ме интересува смъртта.Животът на човек е в опасност.Да,може вече да е звяр,но все пак не може да не се направи всичко възможно,след като знаеш за тази...трагедия?
Алексис не беше на същото време.Не искаше сестра му да ходи там-беше твърде опасно,а тя се плашеше от по-нажежените ситуации.
-Не мисля,че си сигурна в решението си.Знаеш,че сама трудно се оправяш с пътя,с битките...общо взето с всичко.
-Да,но би ли останал безучастен,след като знаеш какво се случва?Не може да си толкова коравосърдечен.
Гробна тишийна.Никой от останалите в странноприемницата не говореше.Може би се очакваше да се чуе гласът на Ваш,но Алексис и Чаяки продължаваха все така да спорят.Луси зае страната на сестра си,за да може по-бързо да свърши цялата разправия.Този път края на се виждаше.
-Добре,тогава ходи,като толкова много искаш!Но не се надявай,че след като изчезнеш,ще тръгна да те търся!Твой си е животът и си го пропилявай както си пожелаеш.
Алексис се обърна и при излизането си удари вратата възможно най-силно.

Заглавие: Re: В небето Сря Май 26, 2010 6:08 pm

- Чакайте, мисля, че го разбрахте грешно - прекъсна ги Ваш, след като учудването му намаля - Саку, нашият пратеник чудесно знае къде отива. Не за неговото убийство става въпрос. Когато Мерик се осъзнае, ще се самоунищожи... Ще се върне към себе си и ще върне всичките си спомени за кръвта, която е пролял. Именно затова Саку ще се опита да го спре.
- Май ти не дочу, Ваш - да настана леко объркване, в което всеки ездач се гледаше с другия неразбиращо

Заглавие: Re: В небето Чет Май 27, 2010 3:40 pm

-Добре,чия версия е вярна?Не мога да разбера за какво говорите...Този Саку-защо точно него сте избрали,а не е тръгнал отново по-големия брат на Мерик?Не би ли трябвало той по-добре да се справи с тази задача...все пак са от една кръв.
Чаяки рядко разбираше нещо,но този път наистина всичко беше твърде объркано.Хора търсеха чудовище,което някой ден ще се самоубие,но никой не може да го открие.

Заглавие: Re: В небето Чет Май 27, 2010 3:54 pm

- Те не са точно от една кръв. Имат един и същ баща, но различни майки. Все пак, Муртаг Моуси, регентът ни, моят съученик... По това време той имаше няколко сериозни проблема, за които няма да ви говоря сега - Ваш въздъхна и вдигна ръка, за да му дадат още една чаша от последното, ако имаше. - Защо не е тръгнал? Ние не му позволихме. Както казах, това е една много сериозна история... Колкото до другият ми съученик, Саку... Сметнахме, а и ткой се съгласи, че ще е най-добре да е някой, който познава момчето много добре. Така ще може да върне това, което е било... Но истинският проблем пред нас е... когато го направим... Как да го спрем... Защото той ще полудее, Мерик, от това, което е извършил... А то хич не е малко... Саку измисли специален план, но още не ни е пратил новини, за да знаем, докъде е стигнал.

Заглавие: Re: В небето Чет Май 27, 2010 4:51 pm

-Да,точно за това може да отида и аз.Когато го намеря ще ви съобщя и ще ви кажа точно докъде е стигнал и как върви планът.За мен ще е удоволствние,а и ако продължа да стоя в замъка ще полудея...Твърде дълго се задържах..
-Но аз...-прекъсна я Луси.
-Не,няма да останеш.Знам,че ти е много интересно как се живее в замък,но не можем да те оставим сама-още си малка,а и си голяма паника.
Луси въздъхна.Знаеше,че е безсилна пред това...мразеше възрастта си.

Заглавие: Re: В небето Чет Май 27, 2010 4:59 pm

- Хм... Абсолютно ли сте сигурни? Не искам да ви спирам по никакъв начин, но... Как ще стигнете до там? Докато успеете, той може вече да се е обадил. Естествено, ако използвате по-бърз начин за придвижване, може би...
Ездачите обикновено не спираха никого, дори и децата, когато нещо се решеше. Като деца те самите никога не бяха спирани. Ездачите просто бяха такива по характер.

Заглавие: Re: В небето Чет Май 27, 2010 5:04 pm

-Портал може би?А и да се е обадил все пак ще можем да ви съобщим как се развива мисията му без да го бавим.Ще приключим доста по-бързо,а и Луси е доста добра с ориентацията,за разлика от мен,така че и на него ще сме му полезни.Естествено,ако реши,че не му трябваше ще се върнем или ще тръгнем да търсим Мерик по друг път.

Заглавие: Re: В небето Чет Май 27, 2010 5:07 pm

- Портал... Може и да се уреди... - доколкото знаеше, Рой щеше да се съгласи, но само ако разбереше, че порталът трябва на Ваш... Не, Ваш щеше да го прехендри някак. Все пак бяха съученици и се познаваха добре. - Колкото за Мерик: Всички знаем къде е той в момента. Затова Саку тръгна без да се бави да издирва по друг начин. Намира се в дълбините на Долната земя, заровен под пясъка и снега. За да стигнеш до там, е нужно просто да потърсиш Самотното дърво... Сега е трудно, но има няколко основни ориентира, по които всеки може да стигне. Проблема са само ледено-пясъчните вихрушки от пустинята. Когато сте готови ще уредя портал, ако наистина тръгвате.

Заглавие: Re: В небето Чет Май 27, 2010 5:11 pm

-Да,готови сме.Ако можеш го уреди днес ще сме ти благодарни.Не искам много да се задържаме тук,защото трудно после ще накарам Луси да си тръгнем...а може и на мен да ми се остава.Но ще можеш ли да ми обясниш малко по-подробно за тези портали?Чувала съм,че съществуват,но никога не съм използвала и дори не знам как се създава такъв.

Заглавие: Re: В небето Чет Май 27, 2010 5:15 pm

- Елементарно е - той кимна на стопанина и остави още няколко монети, за да си доплати сметката, после се изправи, трябваше да се уреди в двореца, разбира се. - Обикновени портали се създават от ездачите, стига да се научат да го правят правилно. Това са дупки в пространството... По-просто, ездачът използва основната си сила - огън, земя, въздух или вода, за да направи портала... През това време трябва да мисли за мястото, където иска да отиде. Поне при нас става така. Нужна е концентрация, за да успееш, затова повечето се провалят и след около десетия опит се отказват напълно. Аз мога, но ще ми трябва разрешение, защото там, където искате да отидете има магическа бариера, за да не може Мерик да избяга. Само с разрешение може да се направи портал за нататък.

Заглавие: Re: В небето Чет Май 27, 2010 5:17 pm

-Може би наистина ще трябва да отида на обучение.-засмя се Чаяки.-Абсолютно всички термини,които се използват от Ездачите са ми непонятни,а се боря и аз да стана такъв.Как се създава такава бариера и къде другаде има,за да знам,когато се науча да създавам портал,за къде ми трябва разрешение.