В небето

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 12:29 pm

Ваш забави само за миг и се загледа към отдалечените сякаш на хиляди километри планини. Той обичаше планините, но само защото бе израстнал в манастир, който се намираше в една такава планина.
- Зависи. Ако ще ходиш с портал стигаш за нула време. С дракон ти отнема два-три часа... Най-бавно е с кон и пеша, разбира се. Динзел е планина - той посочи към планините, в които сякаш и от тук можеше да видиш как снегът се вихри и играе по голите върхове. - Една от малкото с подобни височини. Зимните демони винаги са обичали височините и скалите... Студа... Отвесните проломи... Такива неща...

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 12:34 pm

-Да,ще я посетя.Отдавна не съм била в планина...а и е време малко да попътешествам-все пак не мога да си стоя само на топло в замъка.
Да,Чаяки не обичаше да се задържа на едно място.Обичаше да ходи,да се движи...затова може би щеше да предпочете да отиде до Динзел пеша,но преди това трябваше отново да посети двете стари жени,за да я запасят с повече топли дрехи...
Планините и бяха като втори дом.Можеше да се разхожда по цял ден,но напоследък просто не и оставаше време...въпреки че Чаяки не знаеше точно защо.Какво толкова правеше така и не си спомни и вероятно никога нямаше.Мозъкът й просто изключваше за ден,седмица или месец и после всичко й беше в мъгла.
-А имаш ли някаква карта,за да не се изгубя...?

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 12:52 pm

- Имаме много карти. По принцип ги държим в библиотеката, но аз съм скаут, така че имам няколко подробни. - ох, от колко време му се искаше да го изпратят на мисия. Откакто Муртаг беше взел Дорадо, всичко беше наред. Като в дните на спокойствие... Ваш ги харесваше и все пак... Трябваше да помоли Рой да гу пусне, но някой друг път. Сега имаше работа... Книгите не чакаха никого. - Когато се върнем ще ти дам някоя. Ако не се върнем, ще кажа на някой да ги донесе.

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 1:08 pm

-А защо да не се върнем?-момичето беше учудено.Не очакваше,че тук има някакви опастности или беше решил,че Чаяки ще тръгна след Алексис и Луси мигновенно...
Замисли се...а дали не трябваше?Беше се задържала твърде много тук.Може би наистина трябваше да се омита без да се връща.Не й трябваха топли дрехи-когато и станеше студено щеше да отива в някоя странноприемница.

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 1:11 pm

- Не знам, понякога се случва така, че решаваш да тръгнеш на път мигновено. Поне на мен и моите съученици ни се случва всекидневно... Но може би не трябва да давам пример с тях и мен... Приближаваме пазара - защото беше станало шумно. Това означаваше, че наближаваха и странноприемницата, която беше точно зад пазара... Мразеше да се връща тук, защото искаха да го лъжат за пари.

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 2:27 pm

-Най-накрая.Имах чувството,че това място се намира на края на света.-Не че беше толкова далече,просто Чаяки не беше ходила толкова много от...дори и тя не можеше да си спомни от кога.-Вашата станноприемница като останалите ли е?
Въпросът на някой може да му се стори смешен,но момичето винаги се е изумявало от тези места...за нея всички бяха различни...Не,те не изглеждаха по-странно,а просто атмосферата вътре беше по-ненормална.В Царството на Кентаврите(може би едно от местата,които Чаяки най-много беше посещавала) в странноприемницата не се разговаряше.Това правило съществуваше от много години насам.В нея можеше единствено да се почива.Понякога дори близки приятели решаваха да се правят,че не се познават,за да могат да опитат от живота в Царството на Кентаврите.

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 3:01 pm

Ваш се усмихна. Широката му усмивка подсказваше колко много той и съучениците му обичаха да ходят по такива места.
- О, повярвай ми, не е като останалите. Ездачите са народ на войната. Те винаги имат нещо, което трябва да защитят. Поради това културата ни е много по-различна от останалите. Често пъти не ни разбират. За нас хановете или странноприемниците, това са местата да обмениш новините от всички краища на царството. Да очакваш старите си приятели... Там рядко стигаме до пиене, макар че всеки си поръчва по чаша бира, сякаш е закон... Много може да се каже за нашите странноприемници...
"Зеленият кестен" беше спретната къщурка, покрита със сняг. Поне сега изглеждаше празна, но все пак още не беше наближил часа за смяна на стражата...

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 4:50 pm

-А човекът,който я държи,какъв е?Опитва ли се да те преметне с някоя и друга пара,както правят двамата в Царството на Кентаврите?
Да,често това й се случваше на Чаяки.Дан и Ван...двамата близнаци,за които всяка монета беше от значение.Дори понякога се биеха,когато се налагаше.За тях най-важното бяха парите...бяха готови да убият за тях.

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 5:10 pm

- Виждаш ли, това е трудно за обяснение за незапознатите. Ездачите, ние... Приемаме се като едно семейство. Всички, независимо кой от къде идва или какъв е. Семейство сме... Това е много голяма тема и много книги са изписани по нея... След като сме семейство, никой тук не проси, никой не краде... Все едно едно дете да открадне на баща си, например. Просяци ако видиш, то значи не са ездачи. А иначе, ако е за шега, винаги ще искат да те реметнат, но пък накрая ще ти дадат нещо допълнително... Така че е хубаво да се оставиш да те премятат от време на време...

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 5:18 pm

-Мен лесно ме мамят...дори и това да не им е целта.
Стигнаха пред вратата на странноприемницата...Чаяки нямаше представа какво трябва да направи.
-Да почукам ли или направо да влизам?-Въпросът може да изглежда глупав,но момичето не знаеше дали,ако вътре е много шумно,ще я чуят и дали изобщо да си прави труда.-Предполагам,че вътре има много хора и...

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 5:22 pm

Ваш беше извадил един часовник с веришка и клатеше глава.
- На бас, че е абсолютно пусто. - бутна вратата и влезе вътре без никакво колебание. Не беше точно познал, защото имаше двама индивида, които играеха карти на една от масите до вратата. Те вдигнаха ръка и му помахаха, а той само им отговори с кимване, забързан към тезгяха - Днес имаме ли мелби? - провикна се заедно с това.
- Ама че как не, точно за теб съм ги приготвил - обадиха се от някъде, много приглошено... Сигурно втория етаж.

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 5:24 pm

Чаяки стоеше точно зад него...нямаше абсолютно никаква представа откъде идва този глас и какво точно трябва да каже.Чувстваше се неловко.
-Кой точно трябва да питам,за да разбера дали Алексис и Луси са тук?-тихо попита Ваш.

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 5:37 pm

- Сега ще излезе. Побързай де, нямам цял ден, ще ми се отяде...
- Ех, днешните момчета... Вместо да тичаш по момичета, ти пък... - закрвъгленият старец с големите мустаци се появи с някакъв сънкъд и им се усмихна. Посочи таблото с цените на Ваш и той кимна, като започна да търси пари по джобовете си.
- Не ме коментирай пред хората така... - каза, докато още се пребъркваше - Имат да зададат един въпрос към теб, така че не си отивай още.

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 5:44 pm

-Здравейте-най-накрая Чаяки се показа.-Интересува ме дали тук са отседнали момче на 8 години,високо около 1 метър и 40 и едно момиче,високо...малко по-малко от него.Би трябвало да са дошли днес някъде сутринта?
Мъжът й изглеждаше доста странно.Не приличаше на хората,които попринцип държат странноприемниците.

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 5:52 pm

- Хм... - отне му малко време да помисли, малко ли хора минаваха през странноприемниците на ден. Едни оставаха, други тръгваха... Не беше никак лесно да се работи така... Докато размишляваше даде на Ваш една доста висока чаша, пълна с доста добре направена мелба. Украсата й беше на нивото на някой царски готвач. Изглеждаше, че Ваш й се зарадва като малко дете и даже даде пари в повече. - А да, мисля, че имаше едни деца днес сутринта... Или мъничко по-късно. Мисля, че обсъждаха дали да останат, докато се топлеха до камината... Ако не се бъркам. Казаха, че ще минат пак, ако не намерят стаи другаде... Дано не бъркам...

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 6:56 pm

-Някаква идея накъде са се запътили?-въпросът беше и към двамата.Момичето не можеше да повярва,че Луси не е успяла да измъмри Алексис да останат на топло.Тя мразеше зимата и снега.

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 6:58 pm

- Вероятно ще обиколят около стената, така са разположени всички кръчми и странноприемници, които предлагат стаи - повдигна рамене Ваш, който вече беше нападнал мелбата - Но едва ли са празни. Ако изчислявам правилно, ще се върнат за около три и половина минути, в зависимост колко са далеч от тук. Най-отдалечената кръчма е на около десет минути път от тук...

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 7:03 pm

-Значи оставаме?-тя се надяваше да е така.Студът навън беше непоносим или поне за нея.През последните седмици беше свикнала да си стои на топло и да се разхожда из замъка...-А дали ще може и за мен една такава мелба и колко ще ми струва?

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 7:25 pm

- М, платих за две, така че няма какво да се чудиш. Шефе, дай и другата - той вече беше намерил и парченцата портокали, които плуваха някъде там. Да, всъщност това беше портокалена мелба, неговата любима. Стопанинът се усмихна и се наведе да приготви още една от големите чаши - Тук ли ще седим или до камината?

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 9:19 pm

-Много ти благодаря-момичето взе мелбата в ръце.Изглеждаше и странна...дали и нейната беше портокалова?-Предпочитам да сме тук...с този пуловер се чувствам като в някоя пещ,а какво остава ако започна да се топля до камината.
Чаяки реши,че трябва да свали връхната си дреха преди наистина да се е сварила.Проблемът беше там,че под нея носеше синя рокля,с която щеше направо да си умре от студ,въпреки топлината.
Най-накрая момичето реши...по-добре умряла от студ,отколкото умряла от жега.

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 9:24 pm

- Както искаш... Ние ездачите сме свикнали със студа, затова предлагам на всеки, който не съм виждал преди да седне до камината - той се усмихна на стареца по особен начин, сякаш искаше да си издейства още сладолед, защото му беше останала само бисквитката. - Старче, нали си ги видял сутринта някъде?
- Да, сигурен съм, че имаше деца сутринта... Мисля, че отговарят на описанието. Ваш, ако искаш топло питие, поискай си и не ми прави муцки, да не си дете вече, а!?

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 9:26 pm

-Странно...по мои изчисления и според това,което казахте, би трябвало да са тук...възможно ли е и двамата да сме се объркали и да сме видели други деца?
Случваше й се често...понякога виждаше някой,който прилича досущ на нейн познат и мигов в лице си го представяше такъв.По този начин се беше обърквала неколкократно и винаги изглеждаше глупаво в лицето на човека пред нея.След това следваха куп извинения.

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 9:30 pm

- То не, че не е невъзможно... Може пък и аз да бъркам. Малко ли деца виждам напоследък, откакто... Няма значение. - старецът въздъхна и сипа малко от питието до себе си и на Ваш, колкото да му прави компания. Зад тях хората влизаха сякаш са си у дома. За ездачите това бе напълно нормално поведение. Ваш отново погледна часовника.
- Ако пък са те, то значи ще са тук всеки момент...

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 9:35 pm

Деца нямаше...Чаяки нарочно мълчеше една,после и втора минута.Чуваше се приглъщането на Ваш и нищо друго.Сърцето на момичето туптеше по-бързо от обичайното.Дали щяха да се появят.
-А може ли да са оставали писмо за мен?Или нищо не е било оставяно?
Чаяки се надяваше,че най-накрая ще ги види,след като се разминаваха от 2 години.Последният път,в който се видяха,беше сякаш вчера.

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 9:37 pm

- Щях да ги помня, ако бяха оставяли нещо на мен, госпожице... - той загледа към покерджиите в ъгъла, но явно със сигурност знаеше, че те едва ли са получили нещо за предаване, иначе още щом бяха видели Ваш щяха да му кажат...
- Ако трябва ще пообиколя и другите местенца и кътчета, а ти изчакай тук - предложи синекосия, който се беше облегнал с една ръка и изглеждаше недрожелюбен към новопристигналите... Сигурно не искаше да се занимава с проблемите им...