В небето

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 4:17 pm

-Мерси и не,не е нужно да питаш повече.Доколкото ги познавам са в странноприемницата...ако въобще са я намерили...
"Или ако въобще съществува такава...може да е номер"
Този глас вече започваше да дразни Чаяки...какво искаше?Попринцип се появяваше,когато набижава опасност....каквато едва ли имаше тук.Все пак това беше Царството на Драконите...може би най-сигурното място,което момичето някога беше посещавало...поне сравнение с останалите.

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 4:23 pm

- Съмнявам се, че не са... Все пак, така да се каже, като влезеш през портата и веднага влизаш в двора на странноприемницата. - той обърна глава на другата страна, станал изведнъж доста по-необщителен - Облечи се топло, ако ще излизаш. Зимата не прощава на никого.

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 4:28 pm

-Ти просто не ги познаваш.
Момичето не разбираше защо Ваш се държеше така с него...да не би да можеше да чува и гласовете в главата,освен мислите на хората...или пък този глас е някоя подсъзнателна мисъл?Всичко изглеждаше доста объркано за момчето...
-А откъде мислиш,че ще си намеря дрехи?Та аз дойдох,когато беше още топ....-Чаяки си прекъсна мисълта.Не си спомняше дали това е истина или не....напоследък почти всичко и излизаше от главата.

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 4:34 pm

- Напротив, топлината изчезна преди повече от шест месеца... - о, да, помнеше добре онези дни... И тогава това момиче все още не беше било в двореца. Никой не беше бил, че дори и войници нямаше. Беше тихо и спокойно, защото... просто нямаше война... - Дрехи се намират като тръгнеш по коридора, първата стая в ляво. Шивачката и перачката... Главните... Те абсолютно винаги да те видят някъде - винаги ще те накарат да навлечеш нещо.

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 7:06 pm

По коридора...защо ли той така я плашеше.Вярно,беше се губила на няколко пъти по него,но не беше това причината.Нещо друго я караше да изтръпне всеки път,когато някой споменеше за него...
-Мерси.-каза доволно момичето,без да разкрива притеснението си.Знаеше,че вероятно Ваш вече е прочел мислите и и всичкото това преструване е напразно,но се чувстваше задължена да опита.
Чаяки тръгна по коридора,сложила ръка върху една от стените.Дали някога не беше падала,докато е вървяла?
Стигна до стаята,влезе и видя шивачката и перачката.
-Извинете-каза любезно момичето.-Ще може ли да ми услужите с някакви зимни дрехи?

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 7:10 pm

- О, божичко - двете стари жени веднага станаха, оставяйки чашките си на масата и започнаха да събират различните платове, разхвърляни наоколо.
- Ела, ела, да премерем някои неща...
- Май имаме точно каквото ти трябва...

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 7:13 pm

-Благодаря много.Просто ми трябва някой пуловер,за да не настина.Нищо друго.-каза Чаяки след като видя всичките тези платове.Момичето се надяваше,че няма да я навличат много...прилошаваше и от много дрехи.

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 7:19 pm

- Знаем, знаем - а те бяха известни с упоритостта си. Макар че вай-често винаги се оказваха прави - каквото и да дадяха, това беше най-подходящото... Поне така казваха ездачите с изключение на огнените, защото огнените се топлеха сами, но другите...
Двете жени извадиха от един шкаф няколко типа пуловери, жилетки дори и панталони. След кратко умуване изхвърлиха настрани дебелите рокли, които също бяха измъкнати от тоя бездънен шкаф - Който цвят ти харесва.

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 7:22 pm

"Твърде много избор"-оплака се наум момичето..."Може би оранжевия"
-Може би оранжевия-повтори Чаяки и се отдръпна леко назад.Имаше лошото предчувствие,че шкафът ще изгухне от толкова много дрехи...
-Нали продължаваме да говорим само за пуловери?-въпросът на момичето беше по-скоро към нея,отколкото към жените.След всичките тези неща,които бяха покрили пода,детето въобще не се и надяваше,че ще се размине само с връхна дреха.

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 7:42 pm

- Както искаш, макар че можем да ти предложим и панталоните - намуси се едната, спомняйки си, че големите войници много обичаха да спорят на тази тема. Ах, как обичаше да се дърпа за косите с тях... Особено с един-двама... - Ще е много по-добре, но ако пък не, поне вземи ботуши...
Ездачите обожаваха ботушите. Тази жена не познаваше други обувки за тях. Вечно всеки от тях избираше кобинки или ботуши... Затова и предлагаше само това.

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 7:45 pm

-Не,благодаря.Достатъче ми е пуловера.А случайно да имате някакви ръкавици и шал?Не е нужно да са оранжеви...каквито имате.
Чаяки мразеше пръстите и да замръзват.Дълго време след това не можеше да си ги движи.Чувстваше се парализирана.

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 8:00 pm

- Разбира се, как не се сетих за това - едната отвори още един шкаф от другата страна и извади два-три чифта, които бяха шарени и очевидно плетени с магия, за да станат по-бързо и да могат да се нагаждат според ръката на бъдещия си собственик. Шаловете бяха еднотипни, сини по традиция и дълги колкото един средно-висок ездач... Традиция сякаш отпреди векове - Всичките ще ти станат...

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 9:17 pm

-Много ви благодаря!Довиждане!
Момичето излезе от стаята и се върна при Ваш.
-Тези жени май имат всичко,което е свързано с дрехи и то в различни размери.Не съм виждал такива хора от....от както изгубих баба си.
Да,тази жена беше научила Чаяки на всичко...беше и нещо като втора майка.

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 9:20 pm

- Да, те взеха тази работа присърце, откакто видяха, че хората от армията ни, повечето, имат нужда от топли палта за зимата... Така започна всичко... - те и двете бяха загубили синовете и дъщерите си във войната. За тях войниците бяха като деца. Ваш много добре знаеше това... Ех, колко пъти бе ги молил да го кърпят... Те го правеха по-добре от него... - Радвам се, че са успели да ти помогнат.

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 9:24 pm

-Искаш ли да дойдеш с мен до странноприемницата или имаш работа тук?-момичето се надяваше някой да и помогне в откриването на пътя,защото беше сигурно,че няма да успее само...все пак то дори не можеше да се оправи с един коридор...

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 9:25 pm

- Не изглежда да имам работа, нали? - той се огледа така, сякаш очакваше някой да долети с нещо много спешно, но знаеше, че няма да е така... Той нямаше работа откакто беше завършил доклада за регентите и доклада за... е, това беше друга история - Щом настояваш, моля, с радост ще те придружа.

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 9:34 pm

-Уиии...-момичето се усмихна като някое малко дяволче.Попринцип нямаше човек,който да излезеше навън,по време на зима,заедно с нея и да не станеше бяла мечка.Беше и интересно дали ще успее да превърна и Ваш в такава...
-Ти водиш!-каза Чаяки след като се обърна и в двете посоки на коридора и седна на земята замаяна.Беше сигурна,че никога няма да се ориентира из този замък,а беше в него от...имаше чувството,че от цяла вечност.

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 9:36 pm

- Няма лошо - той скочи от прозореца и както обикновено си завря ръцете дълбоко в иначе невидимите джобове на простото му синьо палто. Не само, че ръкавиците изобщо не помагаха, но трябваше да си вземе и шал поне... За това щеше да съжалява после. - Отдавна не съм посещавал оня старец. Последния път се опита да ме измами...

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 9:39 pm

-Да предполагам,че не е било с кой знае какъв успех-аза момичето,като се опита да напарви същото,но естествено падна доста яко по корем и изяде едно наистина голямо количество сняг.
-Това не е за хора като мен-оплака се Чаяки и си сложи ръкавиците и шала.Първоначално не и бяха много по мярка,но после всеедно се оголемиха.-Това е странно...наистина са направени с магия....никога не съм си слагала по-удобни ръкавици.

Заглавие: Re: В небето Нед Май 23, 2010 9:42 pm

- Научиха техниката преди една-две години. Наистина е много удобно... Тяхната гордост е - той измъкна едната си ръка замислено и я стисна в юмрук. Неговите ръкавици без пръсти бяха подходящи за бой... Не за топлене. Той ходеше така от векове. Да, беше един от "лошите момчета", които отказваха да се наоблекат като чували и все пак признаваше, че стариците са добри - Ако не се скъсат, можеш да си ги носиш цял живот кажи-речи...

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 6:36 am

-Не съм по еднаквите дрехи за цял живот...моите винаги се късат-независимо дали са направени с магия или не.
Момието взе малко сняг и го смака.Получи се една що годе добра снежна топка.Хвърли я по Ваш.
-Имам чувството,че снегът е по-различен...

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 8:32 am

- Ще питаме зимния демон и ще ти каже дали го прави различен... Но пък на мен не ми изглежда такъв. Навсякъде е мокър, бял, пухкав и студен - освен в равнината, усмихна си се сам, защото там бе по-различно... Много по-различно. Вдигна ръка и хвана половината от топката, макар че другата половина се разля по синьото му палто... Сигурно можеше и да го избегне, но това вече беше по негов кеф

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 10:38 am

"Какви страхотни теми за разговор"-помисли си Чаяки.
-Ти да не би да си виждал зимния демон?-момичето беше наистина учудено.Нейната мечта..да види демон...може би едно от малкото същества,които не беше виждала.-Как изглежда?

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 11:33 am

- Всички ездачи са виждали зимните демони. Те не се крият от никого... Живеят в Динзел и ни помагат при нужда... Преди не беше така, но, слава-богу вече е... Може би ще те разочаровам малко, но... е, този вид демони не са толкова интересни. По принцип имат сребърни коси, леко елфическо изражение и ужасно ледени очи. Сякаш вместо очи имат късчета лед... Усмихнат ли се приличат леко на вампири, имат дълги бели пръсти... всъщност, кожата им е изключително бяла и слънцето им причинява обриви... Гору-долу нещо подобно... Приятни същества са.

Заглавие: Re: В небето Пон Май 24, 2010 12:24 pm

-Живеят в Динзел?-това име не и говореше много.Беше го чувала няколко пъти,но само толкова.-А той далеч ли е?
Чаяки знаеше къде ще е следващата и спирка...точно там.Искаше да види зимен демон...дали бяха дружелюбни?Или лоши,каквито се водят повечето демони?Толкова много въпроси имаше,че чак и беше неудобно да ги зададе всичките...
Вървяха по снега...момичето виждаше как краката и се отпечатват дълбоко,но не и беше трудно да стъпва.Странноприемницата...дали там бяха Алексис и Луси или просто и се беше привидяло и сега ходят по студа за нищо.И къде беше онзи глас в главата и?Да,той до голяма степен я лъжеше и се опитваше да направи така,че момичето да няма приятели...но дали не го прави за нейно добро?