В търсене

Мей вървеше заедно с Таилар,а зад тях беше и Сил.Момичето се чувстваше гузно заради случилите се събития.Беше видяла как Сил бе хвърлил апарата.Имаше чувството че с нещо го е убидила или наранила.Можеби с глупашкото си поведение?Тези мисли неизлизаха от главата и.Сега бяха стигнали до селото в което щеше да се състои балат,но в него нещо небеше наред.Вмещо хората да се веселяха за празника те само сумтяха и трепереха при тази дума.Каточели бяха слуги на някого и ако объркаха нещо щяха да ги накажат или още по-лошо да обият тях и семействата им.Тримата пътуващи се настаниха в една гостоприемница и вечеряха:
-След вечеря ще отида да разгледам селото.Някой идва ли?-попита Таилор
-Аз не уморена сам.-прозя се момичето.

-Предполагам че аз идвам..-измънка Силвър омърлушен.Нещо му беше станало криво,не знаеше защо..или може би знаеше,но просто не искаше да си признае.

-О и ти си уморен.Повярвай ми Сил.Много,много си уморен.
Беше започнала да прави физиономии Мей с надеждата да шване намека.

Силвър я погледна объркано.
-Не е вярно.-отвърна той,не схващаше накъде бие Мей..
-Е,Тайлар,накъде?

-Какво ще кажеш да разпуснем в минералните извори?-попита го момчето-После можем да идем в някоя кръчма и нататък незнам.Можеби да поразпитаме.
Мей ги гледаше ядно.Двамата разговаряха като стари приятели,а нея лекичко я иднолираха щом неискаше да иде с тях.
-Добре.Ще се видим утре омчета.-ядно стана тя и си отиде в стаята легнала на леглото.

Силв погледна леко учуден към Мей.
-Ъм,да..става.-отвърна той тихо и пъхна ръце в джобовете..


П.П.:Аз отивам до едно място,ще се върна след около 5-10 минути..даже няма и толкова

Таилар го удари приятелски по гърба и го завлачи към минералните извори:
-Не се притеснявай момичетата са такива.Ще и купим нехто за спомен.



ПП:няма проблеми

Силвър изпъшка леко когато Тайлър го удари по гърба.Той пък какъв беше да прави така?
-Да..

-С теб ще станем добри приятели.А когато това всичко приключи ще те поканя на гости за няколко дена
Двамата седяха във топлия басейн и разпускаха.Само че Таилар по скоро се опитваше да надникне отдругата страна където са момичетата.Той си харесваше хубави девойки и търсеше следващата си приятелка.
-Харесва ли ти някоя в този град защото на мен не.

-Да си харесвам?Аз не си търся момичета.-отвърна Сил спокойно.Очакваше да е разгневен,но всъщност водата го бе успокоила,макар че всички казват че котките мразят вода.

-Ти си странен човек и коте.Както и да е.-Таилaр все още се опитваше да надникне.-Подяволите та това си е направо сух режим.-изнервисе той като неможеше да погледне.
Накрая се върна във водата и се загледа в небето.Отпусна се и се усмихна
-Несам почивал от години наред.Това е релаксиращо.Всъщност недойдохме само за почивка.Трябва да поразпитаме,но като гледам тук няма никoй.Пффф....Така така.Неможах само да разбера защо тръгна на пътешествие с такова бедствие?И защо се дразниш от мен.Та аз съм си веселяк.

-Защото ти нападна Мей.-изсъска Сил раздразнено.
-Ако не я беше нападнал,нямаше да се дразня от теб.А и ме затвори в клетка,а това не можех да ти го простя.

-Това ми беше работата.Да не мислиш че съм го правил за удоволствие?Все тая.Станалото станало.Пак и Мей наистина си е малко странна.Немислиш ли?А ти доста сърдит.Днес например тя беше намислила нещо затова ти хвърляше намеци да останеш.Но ти нали си голямо магаре тръгна със мен не че имам нещо против.-той си обърна главата-А вий трябва да попитаме онзи дядо.-веднага смени темата

------------------------------

-Какви намеци?Какво имаш предвид?-попитах аз,объркан.Намеци..какво значи това?Хмм..
------------------------------

П.П.:Както забеляза,смених времето на РП-то което пишем!Имам предвид,само моите реплики де..от тук нататак ще пиша от първо лице,единствено число!

-Ми тя забеляза как хвърли апарата и това я нарани.Пак и искаше да те разсее все се мусиш мрънкаш и понякога обиждаш.Извенете господине да сте виждали едно момче на около 19 години висок има на едната си буза нещо като белег?
-Не съжалявам-отвърна стареца
Таилар се усмихна и се върна на мястото си продължавайки да гледа небето:
-Май няма да го намерим скоро.

ПП:оки аз междо другото почнах да пиша и с Ник

-Кой търсим,всъщност?-попитах аз,объркан.Бях забравил за какво идвахме тук..А и хвърлих апарата защото Мей неведнъж ми отказа да направим спомени заедно и реших че няма смисъл да е при мен..Не усетих кога опашката ми увисна надолу като овяхнало цвете,което не е било поливано от седмици..


П.П.:Оки

-Казах ти момичетата са странни,а тя най-вече.И така търсим брат и.Той и ти сте единствените,които са се държали мило с нея през цялия и живот.А за снимката можеби търси някой весел спомен,на който да се снима.Е ще тръгваме ли,зщото взех за жабясвам?

-...в такива моменти се радвам че съм наполовина човек..-измънках аз под носа си и излязох от водата.
-Какво ли прави Мей?

-Много просто някоя беля.Като знам каква е.-засмя се момчето.
Двамата вече се разхождаха из населеното място и разглеждаха.От време на време питаха хората дали са срещали Ник но никoй нито го е чувал нито го е виждал.
-Предавам се.Сега какво ще правим?

-Дай ми дреха от Ник и ще се опитам да го намеря.-отвърнах аз,сещайки се че мога някой неща които той не може.
-Ако имаш де..ако нямаш,тогава ще се връщаме при Мей.

-Ми не съм му слуга че да му нося дрехите.Пак Мей както гледам има неприятности.
Момчето посочи мястото където бяха оцеднали и как едната стена на втория етаж пада,а оттам се показваше Мей преобразена.
-Явно вече са разбали че тя е нечистокръвна и се опитват да я обият.Колко неколтурно от тяхна страна.

-ДА Я УБИЯТ?!ТОВА НЕ Е ЧЕСТНО!-разкрещях се като ненормален и рязко скокнах на едно дърво.Засилих се и скокнах във къщата.
-КАДЗЕ!-извиках аз и силен вятър се появи от ръката ми,издухвайки човеците от пътя..

Мей го погледна намусено и се доближи до него.С показалеца си му натисна носа :
-Защо не ме остави сама да се оправя с тези главорези?Вие защо не се забавлявате?

-Махни си пръста от носа ми!-измрънках аз и погледнах настрани.Махнах рязко ръката й от мен.

-Сега пак какво сам направила?
Беше започнала да се ядосва ече сериозно Мей.