В търсене

-А аз бих искала да забравя всичко да съм някоя друга и да не помня нищо да живея в съвсем друг свят.

-Това не е хубаво!-почти извиках аз и погледнах строго Мей.
-Ако забравиш за всичко няма да знаеш кой си,какво си..а това не е да живееш в друг свят,тогава изобщо няма да живееш!!

-Можеби ака е много по-добре.Да неможеш да помогнеш или да нараниш изобщо да не съществуваш.Така не губиш нищо,но и не печелиш.

-НО ТИ ТАКА НАРАНЯВАШ БЛИЗКИТЕ СИ!-изкрещях аз.Спогледах се..избухнах без да искам..Седнах отново на стола си и погледнах настрани..
-Съжалявам че се разкрещях..

-Там е работата аз нямам близки.Имах но ги загубих.Точно затова изкам да изчезна от света.Защото знам че живота на всички без мен е страхотен,а аз навличам само неприятности.

-Не е вярно..-измънках тихо аз..можех да направя едно нещо но засега се сдържах.Ако продължи да хленчи,може би щях да бъда принуден да го направя..

Тя се засмя иронично.
-Напротив поогледай се.Например днес.Счупих цяла стена.а кой знае какво ще стане после

-Човеците си го заслужаваха..-измънках аз тихо и погледнах настрани.

-И аз съм наполовина човек.Но не всеки го заслужава.

Изпъшках..беше твърдоглава.
-Нямам повод да споря с теб.-казах й аз спокойно и се изправих за да си оправя чантата..

Мей го погледна вече натъженана.
-Благодаряти.-каза му тя.

След като си оправих чантата отново я нарамих и погледнах към Мей.
-Няма защо.Мей,харесваш ли ме така?-попитах аз,знаех че повечето хора са отвратени от човеци с животински части в тях..

-Разбирасе.
Тя му скочи на врата и го целуна по бузата.
-Малко боулинг?

-Ам..добре.-сигурно тя очакваше да съм раздразнен..например да й се разкрещя "Защо ме целуваш,какво ти дава правото и т.н.." но не го направих..незнам защо.

-ММммм...не ми се развика,а одеве за раста беше готов да вдигнеш цялото село...
Загледа го отново глуповато.

Свих рамене сънено.Опашката ми се вдигна нагоре и погъделичка кожата на ръката на Мей.Аз обаче не осъзнавах това.Толкова бързо я гъделичкаше опашката ми че сигурно тя скоро щеше да се засмее..

Мей изещаше гъделичкането на упъшката и се засмя.
-В добро настроение си.
Тя скокна и му дръпна лекичко ушите като се заигаваше с тях.После хвана опашката му и не я пусна.

Аз се зачервих леко и опашката ми забошува като ненормална,опитвайки се да се отскубне от ръцете на Мей.Ушите ми кльопаха когато тя ги гъделичкаше и отново се оправяха.Усетих силен смях във мен и паднах на колене,смеейки се.Нейното гъделичкане беше по-добро от моето.

И Мей се засмя макар да не знаеше за какво ставаше реч,а минувачите ги гледаха странно като си и шушукаха.

Смеех се с всичка сила,макар че звучеше малко тихо.Както и да е,важното бе че се забавлявахме.
-После..ще ми купиш..топка от прежда..-изстенах аз и отново се засмях.

-ХАХАха...Добре...Хахаха.Видяли не само поразии правя.
Тя започна отново да го гъделичка,но се спря.Беше видяла нещо което я акъра да млъкне.Но после се пооправи и продължи да се смее със все сила.

Смеех се като ненормален..Изведнъж нещо ми привлече вниманието..нещо много интересно..Видях някакво стърчащо конче от блузката на Мей.Зениците ми станаха големи като топки за голф и веднага хванах кончето,дърпайки го и душейки го.Опашката ми се мяткаше като луда,беше ми хубаво да съм с Мей.Изведнъж задърпах рязко конеца,разплитайки фланелката й.

-ААААААААААААААААААААА.....-изписка се тя оставайки полу гола.
Цялото лице и беше червено,а с ръце се прекриваше.Веднага грабна чантата на Сил и се прикри с нея.

Бързо се сепнах и прибягах към тоалетната.Рязко грабнах рулото хартия и се върнах,обвивайки голата част от тялото на Мей с тоалетна хартия..Друго не можах да измисля.

Хората наоколо ги гледаха и им се присмиваха,а Мей сведе глава.После със Сил влязоха в един magazin за дрехи и тя си купи нова блуза и рокля за предстоящия бал.
-И ти трябва да си вземеш костюм.Нали ще си ми кавалер.Трябва да си официален.