В търсене

-Опитах се да те спася или поне да не те ранят а ти ме отблъскваш?!Нямам ли право да се държа към теб с начина по който ти се държиш към мен?!-попитах аз,опашката отзад започваше доста яростно да се мятка,не че забелязах но както и да е..

-Ами аз...всъщност незнам какво да кажа.
Мей му обърна гръб и седна на пода.Незнаеше как да реагира.Чувстваше се странно.Опитваше се да каже нещо но само си надигаше главата и си оставаше с отворена уста и после я затваряше.

-Сигурен съм.-отвърнах аз тихо и седнах в едно ъгълче до едно легло,леко намусен и омърлушен..

Не исках да й крещя,но често избухвах и така ставаше..А и плюс това..тук няма кой-знае какво за правене..
-Някой да има кълбо прежда?-попитах изведнъж тихо,силно отегчен..

-Не съжалявам

ПП:излизам за малко после ще пиша.

-Добре.-отвърнах аз тихо и погледнах настрани..Беше доста скучно..


П.П.:Оки

-Сил да илезем ,а?
Попита го малко скептично Мей знаейки че ще и откаже.

Погледнах я объркано и малко сънено..
-Хубаво..-отвърнах и се изправих.Къде ли щеше да ме води?

Му се усмихна леко и го хвана за опашката.Беше го задърпала към изхода на заведението:
-Първо ще се снимаме в кабинката където е на другия край на центъра.А пасле ще похапнем захарен памук ще иден в някоя закусвалня да похапнем и да се повеселим като си купим дрехи за бала,който предстои вдруги ден.Измислила сам всичко.Затова имаме много работа и малко време.

-Боли!-извиках аз,всъщност не болеше но се преструвах за да ме пусне..Този номер май не мина.
-А Тайлър с кого ще ходи?

-Добър въпрос напълно го бях забравила.Може да дойде с нас ако иска и ако ти нямаш претенции разбирасе.

-Не ми пука особено много..-измънках аз тихо.Опашката ми отново увисна надолу,ушите ми също..тцц,животински части..какво ли не можеха?

Мей се замя лекичко.Пусна го и тримата тръгнаха по центъра разглеждайки сергиите.Накрая стигнаха до кабинката за снимки.Щяха да се снимат и затова влязоха и тримата вътре.Оказа се доста тесничко.

снимка
снимка2
снимка1

ПП: ако имаш по добри снимки сложи тях

Скоро смениха фона и бяха на ливада.Аз оглеждах странно и объркано камерата,опашката ми беше нагоре чак до гърба.Бях наврян в камерата,затова само аз бях сниман..хех,колко съм егоистичен а?

снимка
снимка2

Мей се засмя тя се снима поотделно и с двете момчета и си направи собствена снимка.Така и позите за които си бяха платили свършиха.Тримата излязоха отвън и зачакаха снимките.Мей скочи на гърба на Сил и се заигра с ушите му.
-Сега се снимахме.Все още сърдиш ли ми се?

-Не..не съм казал че съм се сърдил..-отвърнах аз,объркан.Никога не съм се сърдил,просто ми беше малко криво..Ушите ми помръднаха.
-Гъделичкаш ме.-отвърнах аз и се усмихнах,макар че Мей се гъделичкаше като си играеше с тях,нямах нищо против.

-Карай.Сега е ред на памукааааааааааааа.-изписка тя хванала под ръце двете момчета.

-Амука?-не разбирах какво значи това..още повече пък защо Мей пискаше като малко дете?

-Исках да кажа памук.Непомниш и че това е част от плана за тази вечер?

Почесах се почеса по главата."Внимание,животните нямат особено развита памет!"..
-Ъмм..да,да..-престорих се аз и се почесах зад тила.

Мей ги заведе при една сергия и взе три захарни памука.
-Приятели аз изчезвам има момиче на един часа.-каза Таилари ги заряза сами

Погледнах го леко объркано и взех памука.Бръкнах с пръст в него,очуден и любопитен..започнах да го души,малко памук се залепи за носа и лицето ми.Ушите ми също бяха в памук защото бяха доста наострени и влизаха навсякъде.(нали знаете че говоря за котешките уши..?)

Мей се засмя и го хвана за ръката.Заведе го в едно заведение и там те си поръчаха храна.
-Веселяк си.Ако трябваше да избирам дали да имам още един брат или не бих избрала теб макар да си мрънкало.Всъщност-поде тя сериозно-защо стана така как да кажа по ядосан.Дане сам те обидила.Всъщност да си призная чувствам се адски зле след тази случка с апарата.

Погледнах настрани със виновен поглед..
-Емм..спомените не се запомнят освен ако не се снимат..или не ги имаш описани някъде..затова си нося тази чанта,в нея имам тетрадка и химикал..описвам всичко което правим..страх ме е че ще забравя хубавите моменти и ще останат само лошите..-"както забравих мама и татко" допълних аз мислено и се замислих..

-Съжалявам.Но как така забравяш?Защо трябва всичко да запомняш чрес тетрадка с химикал или със снимки?

-Защото ще забравя..и когато умра,няма да имам спомени..животните имат слаба памет..може и за мен да е вярно..паметта е крехко нещо..като пеперудите..могат да изкарат сърчицето на една пеперуда със игла..много труден но болезнен начин..ако това стане с моята памет,много ще боли..затова не искам да забравям.