Върнат в синевата

- Хару... От острова на Майката Природа. Пратеник на господарката на растенията и света. - тези редки същества бяха свързани с прекрасната жена, невидима за никое друго същество и сътворена от основни елементи, която хората наричаха Природа. Имаше общо четири такива вида същества, кръстени на съответните четири сезона. Хару, тоест Пролет, бе същество, свързано с несъществуващ при хората сезон.

- Хару? Пролет? Хм... Аз съм Човек и се казвам Шееееерииин!!

- Човек? Тук не са идвали хора от много дълго време насам. Как... дойде? - нямаше кораб, както обикновено хората пътуваха. Нямаше и нищо, което да му подсказва, че тя наистина е човешко същество...

- Е, как, няма да ти кажа! - изплези му се насреща .

Подозрително. Затова той отстъпи още няколко крачки, за да се скрие зад дървото. Е, той така или иначе май бягаше от нея по навик...
- Трябва да говориш с господаря.

- Кой е тоя господар!?

- Господарят на Далечните острови. Той ми каза да те следя още откакто те усетихме на острова. Можеше да направиш нещо лошо... Но би ти помогнал, ако не можеш да летиш, щом не си ангел.

- Как се казва този господин? - веднага любопитка сеобади.

- Гаури Ираяс! - изхъмка съществото зад дървото. - Втори принц на ангелите... ти нима идваш от далеч?

- От достатъчно далеч, че да искам да го видя. Лбопитно ми е. - нямаше да каже, че бе избягала от скука. Слугите й бяха тооолкова скучни! Бодигардовете летяха едно след друго...

- Хм, просто ей така? - пак стана подозрително малкото.
- Хайде, не бъди такъв! - ангелче, по малко дори и от него, вероятно замаскирано като птичка с песен долетя и кацна до него. - Господарят е съгласен. А и вечерното парти ще започне скоро!
- Е, добре...

- Хайде! - и тя, малко изумена от това нещо, тръгна навътре, без дори да чака лилавото странно нещо-

Той не ги и последва, просто защото ня си бе подозрителна и по-добре да държеше дистанцията... Ангелчето я водеше само със смеха си, летеше от клон на клон някъде горе.

И накрая стигнаха до мястото, което....?

Село, градче... както и да го наричаха, нямаше да се сбърка. Малки зелени къщета, които започваха да се оживяват и вече няколко същества се бяха спрели учудено из уличките.

Тя се спря и се почувства адски глупаво
- Само аз ли съм бяла?!

- О, те са тук, защото Природата ги остави на обучение. Ангелите и човешките същества са като теб... те живеят малко по-надолу, в малко по-високите къщи, защото летят.

- Аха... - кимна и продължи със странното говореюо нещо.

- Можеш да намериш господаря тук... а другите сигурно засега ще бягат от теб. - ангелчето се изпречи на погледа й, когато стигнаха по-далечните къщи, значително по-високи и по-поддържани, а около тях летяха само същества с разноцветни крила. Всеки човек можеше да предположи, че са ангели от глава до пети.

И тя потърси господаря с поглед.

Къщата бе просторна и изглеждаше неизползваема. Тя сякаш бе по-сама от другите. Държеше се на масивни колове и висеше сякаш във въздуха, като гнездо. По верандата бяха разпилени различни възглавници и пухчета. Той наситина я наблюдаваше. Русокос, с дълга златна коса... той се бе слял с удобствата си, но май не изглеждаше мързелив или нещо друго. Сега се усмихваше.
- Значи вие сте гостенката ни.

Поразително красивото лице ан ангела я накара да спре и да го загледа така, сякаш не бе виждала преди такъв. Щом се окопити след малко, само му кимна исе усмихна.
- А Вие сте ''господаря"?

- Така ме наричат - усмихна се, когато го заговориха, защото съществата тук рядко го правеха толкова свободно и после се изправи. Поколеба се, но реши да не свива снежно белите си крила сега, понеже му бяха като опора нависокото. - Аз ли да сляза или искате вие да дойдете?

- Мога да дойда аз, но ако настоявате, елате вие. - нарочно каза и се усмихна по детски. Макар грима, който яй бяха сложили, тя имаше детско излъчване.

- Хм... - той пусна парапета и продължи да я следи с поглед, докато се приближаваше към някаква извивка на терасата, на която нищо не му пречеше. Там вече можеше да използва крилата си свободно, за да стъпи долу по-уверено и застана пред нея. - Е, добре дошла сте на Далечните острови. Аз съм Гаури Ираяс и се водя техен владетел.