Върнат в синевата

- Аз съм Шерин Де Локао... и се водя бъдеща наследница на имение. - каза несигурно и кимна на красивия мъж. - Приятно ми е .

- И на мен - усмихна й се и пак се отказа от това да скрие крилата си, можеше да се наложи да трябва да се върне нагоре. - Сигурно сте останала разочарована от тишината и спокойствието тук... но ви уверявам, че след малко няма да е така. Ние излизаме предимно вечер и привечер.

Тя кимна леко и огледа с интерес крилете му.
- Може ли да ги пипна? - обичаен въпрос за нея. Нещо интересно - иска да го види! Протегна нежната си ръка към него, докато гледаше красивите пера.

- Разбира се - от което съдеше, че наистина говори с един обикновен човек, как ли изобщо бе стигнала до този остров, странно... или пък той бъркаше.

Приближи се и нежно го погали, или по-точно крилете му.
- О, колко са меки! - каза и навря дори лицето си в тях. Те нежно погалиха лицето й и тя се засмя, след което кихна.

- Обикновено се втръвдяват, но ако ангел е изложен на по-силните ветрове на другия свят... отвъд морето, тук... ами няма какво да ги нарани.

Тя се отдалечи и го погледна. Беше странно, не знаеше с него каквод а сиговори, защото се чувстваше много нисша, сякаш... той бе най-най-великия човек' за нея в момента. Усмихна му се ведро и белите й зъби блеснаха.

- Мога да ви поканя да хапнете с мен, преди голямото празненство. Надявам се не са ви нахапали комарите, които тук са в особено големи количества.

- Стига да не е проблем за вас. - вдигна поглед, впивайки го прави в неговия, след това отново се усмихна и леко подскочи, хуквайки напред. - Не са ме нахапали все още!

- Ще ви дадем едно нещо, което ще ги прогони. Пък и мирише хубаво... Елате с мен... или искате по стълбата нагоре?

- Искам с вас! - веднага се захили и се обърна, поглеждайки го весело.

- Моля - подаде й ръка, личеше си, че вече се е напрегнал, готов за скока, с който щеше да прелети двата-трите четири метра до дома си горе.

Пое ръката и ястисна силно, е не чак толкова, ала знаеше, че ще е интересно!

Когато се увери, че са се хванали здраво един за друг, просто разпери криле и я понесе със себе си, макар и полета да бе кратък и скоро да стояха вече на верандата. Е, някой път можеше и повече.

Тя се засмя.
- Мнооого беше хубаво!- рече щом стъпи на краката си.- Тежах ли ви?

- О, не. Казват, че ние имаме кухи кости, но това съвсем не значи, че не вдигаме тежко... пък и честно казано вие изобщо не сте тежка, за бога.

Тя отново му се усмихна мило и седна на единия стол. Всичко наоколо беше много красиво! Той бе красив, имаше доста странни хора де, ала най-важното - НЕ БЕ СМАИЧКА!

- Повечето случаи тук ядем само плодове и зеленчуци. И някои млечни продукти и така нататък, разбира се. Ако държите да има месо, ще ви намерим. Ето - вече бе намерил голяма купа, отрупана с най-различни екзотични и странни... неща.

- Не, аз съм вегетарианка. - каза и посочи стройната си фигура. - А и как бих яла... животно!? Моля ви! - поклати глава и само леко се усмихна на красавеца. - Защо ме приехте, след като съм неканен гост?

- Тук постоянно идват неканени гости. Далечните острови са дом на много същества и народи и от около петнайсет години са отворени за всеки, който иска да дойде. Значи сте чакан гост за нас.

Тя се усмихна дружелюбно и кимна по-скпокойно.
- дОБРЕ ТОГАВА.

Усмихнато й кимна и както се полагаше си взе един от плодовете, за да не каже после, че е възможно да са отровни... Беше се научил да действа предпазливо, защото предишните хора пътешественици бяха били такива.

Тя си взе едно парченце от пъпешите и му се наслади изцяло.
- Обожавам пъпеши! - каза със зачервени от вкусното плодче бузи.

- Рядко ми се случва да чувам това! Обикновено много от съществата тук им се мръщят! Но пък, вие сте си напълно права, добри са.

Погледна го замислено.
- Спрете да ми говорите на Вие. - кимна леко и се засмя - Не искам и тук да ми говорят така.