Върнат в синевата

- О, хайдде, ще се влюби в това ммммммясто и няма да иска да го напппппуска! - каза, докато се въртеше във въздуха, след това кцна, замайвайки се и се ухили - Айде!

- Чак пък да не иска да го напусне... повечето от местата са опасни, така че внимавай... в града... някои улици буквално ги няма, защото сме построили града си върху скала... там само се лети, за да стигнеш до някоя къща.

- Това вече не знам . - повдигна рамене тя - Ако иска да ходи там да вика някой от нас.

- Само й казах, де! Тя ще си реши сама, значи... хайде, хайде... има много места, които могат да се видят в двореца само.

Оплези се на Предан и литна напред.

- Хм! Защо не се опита да й кажеш, че мястото й не е тук, а в училището, бате?
- Опитах се! Не ме слушаше... Явно не харесва брат ни Бар особено... той е настойник на училищата.

- Тя ли? -позочи хвърчящата напред русокоскао Шерин

- Да... все пак е нетипично за един крал да държи около себе си момиче като нея... кой знае какво си мислят съветниците ми...

- А харесваш ли я, все пак? - веднага попита Шерин, несъзнавайки къде се намира, макар че... може би и тук си имаха такива..чувства?

Засмя се искрено, незлобливо... и звънко, както само те можеха да се смеят, защото си бяха такива по народност.
- Това кого харесва кралят или не харесва, е по-добре да се пази в тайна... иначе винаги има недоразбрали за нещо.

- Ееееееее, събуди ми любопитството! Край! Не знам дали Гаури е разбрал, но ако някой разчеше любопитството ми, става лошо...-навъси се - Значи ...не казваш, не разбрах наистина от отговора ти дали е "да" или "не"...

- Не мога и да ти кажа. Знаеш ли защо? Със сигурност някой наблюдава точно мен и очаква да чуе "да" или "не" от устата ми, за да застави някоя да се омъжи за мен и да ми даде наследник на престола.

Тяу се изкикоти
- Тогава обещай да ми кажеш, когато сме със сигурност само двамата! - вдигна кутре, чакаща обещание


Ушите на русата красавица бях а наострени и тя чуваше всииичко. Е, дали той я обичаше или не... не знаеш, но пък тя никога нямаше да се промени и ако не я харесваха такава, каквато бе и сериозна, и несериозна, то тогава щеше да си остане "стара мома"

- Дадено... стига да намерим толкова вълшебномясто за такива разговори без други уши и очи.. - какво пък... все можеше и да го намери това място, ако си го поставеше за цел.

- Тук много ангели са стари моми, калпазанке - явно някой беше решил да използва точно това място, за да мине.

Шерин кимна готова за бъдещия разговор
- Ама аз ще чакам!!



Блъсна се в ....? и го погледна шокирано, ужасено и подигравателно, но и същевременно ангелското й лице грееше все така невероятно.
- Стара мома! Що сем млада бле!

- Мда... спокойно, спокойно... вече мисля за някои места.

- Да, да... но ти каза, че не ме харесваш, последния път... затова, както съм ти разсърден, може да огранича възможностите ти - щипна я той най-нахално по едната бузка, все едно беше едно от децата в училище. Усмихна се, златните му крила се свиха. Виолетовите му очи засвяткаха опасно, за пореден път - Да не харесваш училищния настоятел, принц Бар, е сериозно нещо.

Тя литна над него и погали нежно страната му, успявайки да играе невероятен театър.
- Мммм...-чу се като ехо - Прав си, прав си, но нали аз съм вашата щура, ала много красива ангелка? Опитай се да ме спечелиш! Цветя, мир, щасливи хора, отлични бъдещи ан гели, хайде дее! - оплези се, а Шерин я зяпна шашнато. Тази бе... странна? На земята рядко някой не би си поискал златно украшение, или нещо ск ъпо, или... и зоб що би се замислил веднага за нещо, окето ще пос лужи САМО з него.

- Говориш с по-малкият, щураче... Русият, намръщеният, нервният с цигарата... О, или нима ти е време да оставиш поспаланкото на трона и да се съгласи да излезеш някой път на разходка поне... Но, това настрана... ако започна да коментирам училищният ти живот, ще ти хареса ли?

- Но моля те, който има някакви чувства към м ен винаги може да се опита да се пребори сдруг за сърцето ми... - горздо каза - И да, нямам...проблеми да коментираш оценките ми в момента. - каза тя, е, вярно че имаше период, в който бяха по-ниски, но сега бява доста високи. Беше умна, но ако я налегнеше умората, не пипваше нищо!

- Не оценките ти, а присъствието ти... за бога, това, че аз пия шейк в съседното барче... ох, както и да е, както и да е. Ти, малкото може и да си изкараш допълнителен престой с мен... ще ти хареса... или пък не.

-Ее-е, присъствието ми... - запя тя - Толкова ли е важно за теб? - "пофлиртува" тя и се разкикоти. - Е, трябва да си спечелиш това време.

- Ще го спечеля без особени усилия, защото, щураче, ти си... ако не си забравила... под моя опека - наблегна на последните си три думи.

Тя се завъртя няколко пъти около него, погалвайки лицето му с коси.
- ММмммм... не се възгордявай, всеки желае да е на твоето място, ноо... И все пак отношението ми е еднакво1 - завъртя се нагоре и стигна чак до покрива на сградата, а от там се спусна. Ехаааа, просто летеше надолу и щом усещаше, че скоро ще умре, ако не раз пери криле, тя се спря, падайки точно връцете на...Учителя си?

- Мда, мда... много съм горд да имам ученичка, която дори в двореца може да падне и да си изкълчи нещо. Заради теб ме хванаха че пуша онзи ден, знаеш ли? Дължиш ми три пакета цигари.

- Отпуснах се просто, защото знаех, че ще ме хванеш. Не бива дори да си помисляш да не го сториш. - смигтна му тя, а Шерин стоеше и зяпаше като плясната с мокър парцал. В рая ли се намираше? Да! И беше забавно! Хахаха, едва не се пръскаше от смях.
- Ммммм~ защо заради мен? Да не би да си ме чакал прекалено дълго на тайна среща? Мммм...горкия ти.