Върнат в синевата

- О, това нима зависи от теб?! А аз си мислех, че зависи пък от мен.
- Батко, пак ли се карате тук? - току-що се беше появил нов индивид от кралското семейство. Дълга бяла коса, която стигаше до коленете му, придаваше му почти момичешки вид, ако не беше леко наболата в момента брада и невероятно плътния мъжки глас, пък макар и да изглеждаше млад. Крилата му пърхаха в момента, току-що беше влязъл през прозореца... и съдържаха пера с абсолютно всеки цвят на земята.

- Зависи и от двамата - каза тя и кацна на рамото на новодошлия.
- Здрасти~-целуна гопо бузата за добро утро.

- Зависи само от мен! - докато братята му, този път и двамата си се хикикаха нещо. Шареният белокос ангел кимна и отговори с едно "здравей", докато се приближаваше, леко неуравновесен като че ли, понеже залиташе на една страна... проблеми с крилото, най-вероятно.
- Бате е дошъл на гости!

- Какво тие на крилото? - опитаха и Шерин и блондинката ведин глас. Самоч е на Шерин бе тих и спокоен, а на блондинката - почти истеричен

- А, нищо... - небрежно махна с ръка по-младият брат на другите двама и първо кимна на Шерин - Аз съм Предан, съжалявам, че забравих да ти се представя.
- Просто е летял твърде, твърде много.

Блондинката го трясна по главата и кацна до Шерин.
- Питай го защо името му е Предан.
- Защо името ти е предан?

Засмя се и се почеса, както когато беше бил малък... навик беше и на хиляди ангели и хора.
- Аз съм любимецът на народа. Най-любимият принц от всички петнайсет, на който всички се доверяват и всички обичат. Предан съм на народа, така казват.

- Ех...-блондинката се любуваше на Предан, а Шерин се изхикика - Вероятно ще станеш и мой любимец!

- Може би! - засмя се и се дотътри някак си, ходейки, не летейки както обикновено биха направили ангелите, за да й стисне ръка - Винаги се старая да съм в помощ на всички.

-НО крилото ти... - погали нежно перушината

- Твърде много съм летял днес... обичам постоянно да съм в движение като колибри... а това натоварва крилата ни. Все едно да работиш нещо с ръцете си постоянно.

- Еееех, ми спри де! Как може... милите...- продължи да милва крилете му.
- Хе~хе~ Преданчо, памери си кой да те милва. - изкикоти се

- Не мога, това си е начинът ми на живот. Ако имах на батко Крал такива крила...
- Мечтай си...
- И, ей... аз нали съм момчето на всички... ставам и за глезене.

Шерин се разкикоти, а блондинката просто се усмихна мило .

- Е, чух, че ще имате малко разходки наоколо, а? Братята и сестрите ми само да знаеха, че имаме гост...

- Да им дсъобщя ли? - направо като палава ангелка попита тя и се разхвърчма над глравите им.

- Знаеш, че половината няма и да те чуят, нали?
- Май те пренебрегват нарочно...

- Не се обаждай. - стрелна го с поглед - И не си прав. Говоря с абсолютно всички и досега никой не ме е пренебрегвал... освен ти, но това не ме интересува, прекалено си горделив. - каза тя и преметна дългите си коси.



Шерин се възхищаваше на красивата ангелка и едновременно с това се чудеше за що е такава? Ту една, ту друга, ту трета! Странни работи

- Ха... не ми се вярва... Гаер Гин да те говори?! Това е невъзможно, просто невъзможно - и тримата братя знаеха, че синът на морето, един от децата, които баща им не разбираше, рядко говореше с някого.

- Дори с него съм говорила, макар и по-рядко.- гордо каза. Е, макар мче обичаше театъра и се правеше през голяма част от времето си на дръж -ми-шапката, тя беше страшно интелигентна и станеше ли сериозна, никой нямаше и помен от "дивачката". Изслушваше онези, които имаха нужда от нея, даваше съвет на други, а с трети се шегуваше. И всички го знаеха, макар да си се шегувкаха~~~

- Да предположа ли за какво?
- "Скоростта на вълните днес е удивително слаба"?

- И не само . - гордо каза, а след това се разкикоти - Но най -вече за това! - литна и продължи да се хили

- Добре де, другата тема е "Мидите от морето са празни"... не, май беше нещо друго...

- Ти не разбираш - кацна до него и го целуна по бузата

- Ах, както и да е... - усмихна се на ангелката, отказващ се да я закача с мълчаливия си брат. - Да разведем гостенката.