Върнат в синевата

- Разбира се, че на мен? Виж тези руси коси! Тези дълбоки, като морето сини очи! - е, беше си красива, без с ъмнение, но обичаше да тормози всички ангели... направооо, да се оттървеше от нея човек и същевременно да се опита да я опитоми, като животинка и да си я гледа, нееземно красива..


- Хубаво име

- Оу, аз си мислех, че ако той не може да устои на някоя, тя веднага се заставя от онези дъртаци да се ожени за него!

- Означава "Слава" или "Блясък"... явно защото съм първият и това е било най-бляскавият ден в живота на младите ми родители. Добре дошла си в моето царство.

- Ха-ха - запя красавицата исе качи на гърба на красавеца си...онзи, който будеше.
- Хаааааа, удобно!

- Радвам се..-усмихнато каза на ангела и си се скри пак зад крилете на Гаури.

- Стига де, не ме излагай пред гостите, палавница такава... и, ей, поработи върху начина си на събуждането ми... Уплаши и мен и тях!

- Ахахаха, виждам горкото момиче, не се страхувай от мен. Не съм убиеца ангел тук, спокойноо...
- Хе-хе!

- Има си хас да си... тук няма убийци... но какво стая и аз тук... каня ви и двамата по-навътре, приближете се де.

Тя продължи да гушка Гаури, а красавицата си остана седнала на гърба на брат му.

- Ето, така е по-добре! - Гаури беше последвал брат си, който пазеше достатъчно добре равновесие дори да се провесеха на него и четири момичета... Крилата му бяха по-големи и от самия него. - Нещо за хапване? Как пътувахте? Братко, не смятах, че ще се решиш!
- Случва се... защо? Другите няма ли ги?
- О, идват, но са толкова официални...

- Ха, официални... никой няма да дойде като мен ей така...- бше си с най-обикновена роба?

Шерин се ухили и заподскача на перата
- Еееех, тук е много хубаво!

- Нали? Знам, че ще ви хареса, определено! Иначе аз не държа на официални роби и така нататък. Погледни мен как съм се облякъл! Виж Гаури... Все едно ми прави впечатление нещо официално.

- Правилно, такива като вас харесвам. - оплези се тя и се разкикоти, след това дръпна Шерин и се разхвърча наоколо с нея.

- Недей да правиш така, след като не знаеш как още те възприема човек! Тя може да не те харесва!

- Че кой не ме харесва? - закачливо попита и се разкикоти. - Шегувам се, шегувам се, е, ако искаш те свалям?

- Трябваше да я питаш още преди да го направиш!
- Ама, ей... ще ходиш на уроци по етика!

- Ааа, не! Няма да ми го причиниш! - посочи го спръст и литна нагопе

- Хм, чудя се дали пък да не го направя.
- Стига, братко, стига... не се ядосвай по никое време... ние планирахме да издирим другите членове на семейството.
- О... ми някъде наоколо са... не съм сигурен.

- О, ще дойдат скоро .-каза тя и му се оплези отново, побутвайки още отнесеното момиче - Бетя трябва да ти е много близка, че да я водиш...тук?

- Разбира се, това е момичето, което защитавам... което ми напомня, че ти още не си си открила човека, а?

Тя намръщево вирна носле.
- Нарочно го правиш! Знам, че...ще го намеря, много скоро! Усещам го - оплези му се.

- Хм... щом така мислиш... някои го търсят стотици години! Та той дори може да не се е родил още, ха!

Тя не можа да се намръщи, а просто се разкикоти на шегиту ме
- Еееей! И после иска дса го събу ждам внимателно!

- Всъщност искам дори да не ме събуждаш, но това вече е друг въпрос... Вие двамата, как искате да търсите принцовете и принцесите? По реда, в който са родени? Последният не е тук в момента.

Тя хич не разбираше, затова не се обаждаше, но пък красивата ангелка запя с нежен гласец до ухото на онци, която хубаво я режеше.
- Сладурче, ще те будя до края на живота ти... кхъм... цял живот - оплези му се и се закикоти.

- Не ми се вярва~ Кралят се нуждае и от съпруга, тъй да знаеш... след около сто, сто и петдесет години например.

- Аз ще се омъжа за теб и така! - веднага гореши, а Шерин прихна.