Върнат в синевата

- Ангелите винаги са с хората, които защитават. Но в царството на мрака не мога да съм физически с теб, защото тъмнината ме унищожава.

- Ииииииииих! И все пак искам...





;;Кой ще е демона й хД?

- Е... ти можеш да отидеш там, естествено! Просто... аз ще съм просто духом, мога да говоря с теб, щом се познаваме... можеш да се обръщаш към мен за помощ...

Не съм го измисляла... ест -.-

- А-аха.... - кимна тя замислено



;;Окей, аз ще си мисля;;

- Е... когато пожелаеш, ще ти покажа пътя... бях ти обещал да ти покажа и още неща тук... след като вече задоволи любопитството си.

- Благодаря много и аз искам да ми покажеш! - каза тя и го хвана за ръичка.

- Можем да потърсим братята и сестрите ми, които са в момента тук... и да разгледаме града.

- Да, добре,хайде! - ухили се тя и стисна ръката му.

Той усмихнато изпърха навън... мястото си оставаше все така широко и много населено... но той знаеше пътя дори с затворени очи, така че я поведе направо към двореца. Къде другаде да намереше принцове и принцеси...

А тя оглеждаше всичко внимателно и се държеше за него, гушнала го по детски.

Спокойно бутна огромните високи врати на двореца, зад които се криеха още площади и градини, близки и далечни... но сградата беше най-внушителна, дворецът, разбира се... висок и с изобилие от заострени кулички.
- Първо можем да видим Краля.

- О, н есъм...много добре...така, приготвена за...-бузите й пламнаха, не бе наконтена за такива срещи!

- Глупости, не си... Да не мислиш, че всички много се контят, преди да идат при брат ми? И още повече... той изобо никога не е в "приличен" вид... Абсолютно винаги е рошав, често пъти идва и се облича едновременно... Той все пак не е най-посещаемият владетел.

- Ооо, вече започнах да се успокоявам! - засмяно каза тя и се ухили.





МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЛ, ИМАМ ИДЕЯ! сега...като си свободна - драсни по скайп xD

- Нали? О, той е доста по-небрежен дори от мен! Аз се водя по-взискателен и имам повече любов към външния вид, така да се каже, от него...

Аз съм си свободна по принцип...

Тя се ухили още повече, това й ...харесваше! Щеше да се запознае с всиииииички!

И този замък, като всички останали, беше пълен с коридори, стаички тук и там, коридори наоколо... Но въпреки че не беше идвал от години, Гаури добре познаваше мястото и лесно намери Тронната зала. И да... брат му беше там, правеше се, че седеше на трона си, само се настрани, вдигнал краката си на близката маса до короната и шише вино. Май по-скоро спеше, понеже крилете му го бяха прикрили. Дори и седнал се виждаше колко всъщност... великанско висок беше... а перлените криле бяха просто несравними с тези на другите.

В залата влетя една красива ангелка и скочи на главата на заспалия цар.
- СЪБУДИ СЕ БЕ! - викна тя, а това стресна Шерин и тя скри главичка зад перата на Гаури.

Той се засмя, а брат му в същото време се стресна и разпердушини, сякаш беше пропуснал най-хубавото от съня си, после се огледа внимателно и се поизправи. Имаше, да, дълга, особено дълга кестенява коса, която неблежно беше щръкнала насам натам, въпреки че преди това беше била вързана. Пъстрите му очи зашариха насам натам.
- Защо ме будиш...

- Как защо?! Имаш гости! - викна блондинката и скръсти ръце пред гърдите си - Тези двамата! - кимна към тях. Шерин даже не можа да огледа брата, страх от ангелката, която повече щеше да мине за дяволка!




Интернета ми с епрецака~

- О, знаеш, че това изобщо не трябва да те притеснява... в какво положение съм, когато ми идват... охо, брат ми нима! - той се развесели и се изправи мъчно, защото беше покрит със собствената си перушина, но най-накрая успя да мине разстоянието, забравяйки и короната и всичко останало, естествено. - И някаква мила дама! Добре дошли!

Тя го погледна и вдигна предпазливо главичка.
- Здравейте.

- Срамежливо лолииииии! - литна блондинката и се качи на Гаури - Здрасти, рус! - викна тя и млясна момичето по бузата

- Приятно ми е! - той изглеждаше доста общителен и любопитен най-вече... определено. Нищо че изглеждаше... огромен... За ангел.
- Здравей... не си се отказала да го будиш?!

- Че как? - целуна го по бузата, а след това го захапа силно, оставяйки му червени зъбки. - Хах! Той не може да ми устоии... -0 оплези им се, разбира се, че се шегуваше, точно той й устояваше...
Шерин му помаха сепнато и се ухили
- Аз съм Шерин!

- На теб да не устои, е, братле, променил си се.
- Я стига сте ме закачали. Пак ми е приятно, Шерин... на мен по принцип всички ми викат Краля... когато някой тук стане владетел, обикновено се правят, че са му забравили името. Иначе съм Аглар.