Върнат в синевата

Тя кимна енергичко и продължи до него.
Щом пристигнаха.......?

Тук имаше дори повече хора от долу... И всичките изглеждаха малко по... ами сигурно бяха по-скоро благородници. Просто имаха по-големи крила... зависеше от кой род са. Имаше само няколко огромни сгради, наредени в кръг около спретнато площадче.
- Библиотеката е ей там, в дясно.

- Хайде да търсим! - каза тя - На буквата Ш!

- Вместо ние да се ровим в толкова огромна библиотека, ще потърсим помощ. Асистент? - той се провикна в невероятно огромното, наистина, помещени, в което току-що бяха успяли да влязат. Веднагически се отзоваха две-три ангелчета, по-ниски от останалите, постоянно пърхащи наоколо като пчелички... и с очила, които правеха очите им тройно големи. - Чухте ни

Страните й поруменяха, а тя леко се поклони на непознатия асистент.

Те бяха като деца основно, тези асистенти. Затова се поклониха, няколко от тях и тръгнаха да търсят на буквата "Ш"

А тя седна до тях и заразглежда отново.
- ЕТО ТОВА Е ИМЕТО МИ! Шерин Де Локао!

- Стига! Стига търсене, дами и господа, намерихме се... Предполагам, че ти можеш да прочетеш сама.

- Амми... ъ?- примигна два пъти - Ама тука пише...

- Щракаш с пърсти - което той направи и странните завъртулки на ангелски се превърнаха в нормални букви... - ако пък разчиташ иначе, сега ще се убедиш в каквото и да пише, че е така.

- Ама тука пише Гаури?!

Усмихна се отново. Хората все още не бяха разбрали наистина ли ангелите усещаха кого трябва да защитават или само, ако излезеха извън пределите на царствата си.
- Аз съм Гаури Ираяс и съм ангелът, спътник на доброто в душата ти.

Примигна хипер объркано, сравни няколко пъти името от листа с лицето на Гаури и се разсмя истерично.
- ВЯРНО?! Каква ирония на сдбата!

- Защо да е ирония? Казах ти, че рано или късно ти срещаш както добрия си водач, така и злия... зависи къде търсиш и накъде те е отправила Съдбата.

- Е, ти не изглеждаш толкова учуден, колкото аз.-каза небрежно и се повдигна, благодарейки на онези, които й бяха помогнали да стигне до тази истина.

- Аз съм ангел, зная, че съдбата ми е обвързана с нечия човешка. Рано или късно ще дойде времето, в което да срещна дадения човек... аз съм чувал както желанията ти, така и молитвите ти... но без да знам коя си досега.

Лицето й пламна от срам и тя искаше да потъне в...дън земя?

- Не се безпокой, не се безпокой... повечето, които са изпълнени са забравени... защото има някои неща, които искаш без да знаеш, че е така и те се случват... заради мен... или заради твоят демон, ако надделее... но той обича да се вслушва повече в омразата ти... или да проваля моята задача...

Тя сезахили
- Случвало лисе е?

- Не си го спомням ясно. Когато изпълнявам задачата си, за демона е важно колко силно искаш нещо да се случи... всъщност, мисля, че понякога се е месил... но пък без него не може, така или иначе... който и да е.

Тя кимна
- Е, добре, вече знам кой е ангела ми, сега...пише ли кой ми е и демона?

- Не и тук... ние непознаваме демоните и не можем да ги достигнем... Двете раси отдавна не общуват помежду си. Мога да ти кажа къде можеш да намериш записите.

- Даа, кажи ми, наистина искам да разбера!!

- Трябва да се върнеш в земята на хората. После да поемеш на юг... В царството на мрака, Мрачният юг... ако оцелееш там, там са записите.

Тя се сепна
- Няма ли да си с мен?