Върнат в синевата

- Боже, господи, та това е цяло царство! Нали са в съюз с ездачите и елфите! Някога, когато вашето царство, преди три години, беше цяло и неразпокъсано и вие бяхте с тях! Не може да не си знаеш историята!

Тя се почеса по главичката.
- А? - е, беше учила, беше отличничка! И това не знаеше? Примигна объркано - А?!

Той се хвана за главата и после я поклати по някое време.
- Тройният съюз... и Каз Модан... Преди три години това е било Доброто и Злото в смъртния свят... Каз Модан, злото, унищожило Царството на Хората и Животните и те сега си нямат свои земи... Останал е Тройния съюз Дракони-Елфи-Анарния, която обединява всички без дом. Русалките и сега са поддържници на доброто.

- А-а-а-аха?- не го знаеше, за пръв път го чуваше! Примигна объркано и пов дигна рамене.

- Толкова войни и болка се изсипа върху човешкия свят, че чак ме учудва това, че малко не си се докоснала до всичко. Но какво пък... може и така да е...

- Вероятно това, че бях постоянно затворена вкъщи е причината. Но пък учих история де... ЕТО ЗАЩО са ме държали постоянно под ключ, за да ме предпазят?!

- Не зная... какви ли не неща са правили хората, за да пазят децата и близките си... но все пак... сигурно злото трябва да е минавало през града или селото ти.

- Нищо не знам, нито помня...

- Странно... - беше направо фантастична идеята някое място някъде да бе останало непокътнато... след като дори ангел, толкова силен като Кевин, бе поглъщан няколко пъти от тъмнината... но Гаури не знаеше нищо.

Повдигна рамене и се облегна на Гаури.
- Вероятно просто имам пропуски в знанията.

- Странно защо ли.. .е, някой ден ще ти се удаде възможност да питаш някого, ако толкова искаш да знаеш. Твоят ангел пазител знае... или пък демонът също... те са невидимите ти спътници в живота.

- Ех...как мчога да разбера кой е моя ангел ?

- Където отиваме сега, в земята на ангелите.. .има стари архиви за всички живи и мъртви човешки и други същества... можем да възложим на архиварите да потърсят.

- ХАЙДЕ!!!!!- веднага се съгласи тя.
Що мпристигнаха, момичето огледа внимателно мястото

Беше... огромно... твърде широко, за да го обхване окото. Тук беше такава безредица и такава подреденост едновременно... но пък магията поддържаше мястото истинско и живо.
Навсякъде имаше къщи, пазарски сергии... Много крилати същества. Русокосият скочи от лодката, помогна й и след това се завъртя, за да проблесне. Разбира се, тук ставаше някак по-свеж... по-различен... дори величествен? Все пак им беше принц...

- Ъм...- тя, първоначално заслепена от красотата му, а след това и от това място, слезе от лодката, хващайки ръката му и продължи да оглежда - Еха..

- Кралството отвъд облаците. Така наричат Ездачите това място... никой от тях, освен един, не е стигал дотук... Добре си дошла.

- Благодаря... ХАЙДЕ ДА ВЛЕЗЕМ!

- Да... градът е голям... можем да го разглеждаме толкова, колкото искаш... няма да ти омръзне. Насам.

- Идааа

Сградите бяха все по-високи след всяка следваща стъпка. Особено интересен и динамично променящ се град... абсолютно винаги, да... Скоро Гаури се сдоби със сребърно и бяло облекло и една сребърна съвсем финна коронка, заради която скоро започнаха да им се кланят... както и да беше.
- Нагоре по улицата и в ляво... влизаме в основната част на града.

Тя мал ко взе да се попритеснява и вървеше до него съъс зачервени бузки.

- А... ето, пътя нагоре е за двореца. Наляво е към... хм... различни сгради, паметници, пазара... от дясно са къщите на обикновените, необикновените и така нататък ангели. Накъде? - него не го интересуваше особено как го зяпат... само кимваше на покланящите се и ги освобождаваше.

- Да разбера кой е ангела ми! - веднага каза

- Тогава ще се наложи да отидем в двореца. Хайде, ела, скъпа гостенке... моето родно място е там, все пак... Току-виж попаднали сме на някой мой брат или сестра. Всички носят златна или сребърна диадема на главата си... по това се познават. Никой друг не носи.