Върнат в синевата

- Ето, иначе, ей там.. там започват да се подават носовете на най-старите кораби.

Тя се усмихна кимвайки
- Виждам... уф...-повдигна се на пръсти - даа, виждам...нещо...

- Когато наближим още мъничко ще видиш и повече, не се притеснявай... те изникват изведнъж!

- Иха!- израдва се тя. -И как да нему харесва на човек тук...

- Е... за мен си е раят, как не... когато наближим може да има скачащи рибки, да знаеш.

- Nяма да ни направят нищо, нали? - попита предпазливо, все пак...

- О, не... само да не те изненадат... те са безобидни, даже е красиво понякога, когато светят.

- О, значи вечер би било страшно красиво, ако светят, нали!!

- Да... само когато и времето е хубаво. Първият кораб... съвсем само дърво е останало...

- А оттук може ли да се види къщата, където живеем?

- Хм, чудя се... не съм поглеждал от доста време, но може и да е възможно, ако пейзажът е разчистен.

Тя започна да си се върти и да скача на пясъка, бизглежда беше тооолкова весела...

Засмя се, после се поспря и й посочи потъналите кораби. Стари нови, кораби из всички епохи и светове... да... това беше тяхното последно пристанище.

- Ехаа... - въздъхна тя и се изкикоти.

- Няки кораби дори са толкова странни, че не смея да се кача на тях... казват, че идват от бъдещето.

- Наистина? Много странно... -изуми се тя. - Много...наистина...еха...

- Ами... не знам, малко съм суеверен за тези неща и не смея...

- Суеверен?

- Да... ангелите ги е страх да напускат света си напълно. Ако някой от корабите тук наситина води към бъдещето или към миналото, ние няма да оцелеем там.

Тя кимна леко.
- Към бъдещето - добре, но в миналото, защо не?

- Там ще съм дошъл от бъдещето... но човекът, за който принадлежа на този свят, няма дори да се е родил... ангелът винаги иска да се грижи за някого.

- Кой е този човек?

- Ами, не съм сигурен. Повечето ангели защитават и се грижат за някого, но много от тях не знаят за кого. Това е доста грешно, но аз не смятам да го търся. Чувам молитвите и желанията му... ако са по силите ми и са нещо, което ще бъде ценно за този човек, ще помогна да се случат.

- Представяш ли си, това да съм аз! - започна да си мечтая тя.

- Винаги има една мъничка възможност да си. Ангелите са толкова, колкото са и хората... един ден всеки човек се среща както с демона си, така и с ангела си