Върнат в синевата

- Как пеперудите не са задушават? А и тук е въпрос на магия... магията, която дава на хората безсмъртие, крила, знание... магия... зависи на кой какво му липсва, за да е нещо повече.

Тя кимна ентусиазирано.
- Разбирам! - целуна го по бузата и се изчерви детински. - Благодаря, че ми обясни!

- Моля, пак заповядай... каквото знам, макар и кой знае дали е така. А, ето я полянката с плодните дървета!

- А! - хукна към едно от дърветата, за да си откъсне от малинките. Имаше едно по-далено, което изглеждаше страшно красиво и със странна форма; имаше красиви, червени ябълки, но нито една от тях не бе откъсната, сякаш.- Искам да си откъсна от онези!

- Опитай. Тук всичко израства за ден... Под росния дъжд всяка сутрин, който дори не можеш да усетиш, ако не погледнеш към небето. Гората е създадена, за да се грижи за нас, а ние за нея.

Усмихна се и хукна към дървото, покатери се като маймуна по него, а след това си откъсна две ябълки Едната я даде на него, а другата взе за себе си.

- Благодаря ти. Само внимавай с плода... отначало ще ти се стори пълен със захар, но постепенно ще привикнеш към сочния му вкус.

Отхапа и наистина бе така
- Ммммммм! - радосно измънка, докато ядеше.

- Да не се задавиш - засмя й се и отхапа и от своя, докато се оглеждаше. Поточето беше наблизо, имаше още интересни нещица... чудесно.

Бързо-бързо изяде ябълката и се огледа.
- Гаури, кой ти е любимия зеленчук??? Моя е портокал! - в следващия момент усети какво е казала. - Исках да кажа морков!!!!

Засмя се, а като се поуспокои помисли още минута две.
- Предполагам, че зеленчукът, който повечето ангели, ездачи и хару-та не харесват - домат.

- NЕ ХАРЕСВАТЕ ДОМАТИ?! - подскочи тя ужасена и го изглежа шокирано. - Има толкова сочни, вкусни домати, а вие да не ги харесвате! Странна работа - засмя се.

- Не, аз ги харесвам, но другите не... ами... сигурно има доста причини за това, а още повече, че не е само една раса... Кой знае...

Тя кимна.
-Вероятно да, да...разбирам... но доматки...-прихна тя пак- Нее реално! Със сиренце или сол са идеални!- заобяснява тя.

- Иди го кажи на останалите! И на ездачите! Повечето от тях приемат това, доматите, като най-голямото наказание в живота си... ядат ги само, като няма какво друго.

- Е, значи просто...всички раси имат различен вкус.

- Явно... но, е, зависи си и от хората. Тук на острова... зеленчуците не са чак толкова много, затова ги набяваме от съседния. Тук имаме повече цитрусови плодове.

Тя падна на пясъка и започна да прави замък.
- Хайде да си направим замък и вътре да скрием банани!

- Но ако ги откраднат маймунките, ще трябва да правим укрепления - предупреди я за онези малки лоши животинчета, които дори от къщата му крадяха, ама какво да ги правеше... - Мокър пясък?

- Е, тогава нека само замък да си направим... - каза икимна - Да, мокър. - Изнамери от някъде кутия с цилиндрична форма и започна да я пълни с пясък

- Ей сега ще ти донеса и вода, с която да получиш пясък бетон направо! Момент!

-Благодаря!-усмихна му се,щомйя донесе и го дръпна надолу.- Е, помагай ми де!

- Аз ще оформям тази стена тогава, а ти от другата страна и ще се срещнем при... хм... Голямата порта!

- Чудесна идея!- веднага каза тя и се ухили рааадостно. Започна да прави малките дворци, част от замъка селд това...

- Чудесно го правиш - той не беше много добър, че къде някой принц беше добър в това, ако нямаше талант де... Е, опитваше се, неговите кулички също вървяха криво-ляво...