Върнат в синевата

- Така лии?? Какво е, какво е???-любопитно го погледна

- Плодовете на дъгата, след малко ще ги видиш. Казват, че опиташ ли веднъж, ще усетиш хиляди неща наведнъж... а вторият път няма да се повтори с първия никога и така нататък.

Тя се ококори.
- Ще...ми подариш такова нещо?! - скочи върху него, прегръщайки го силно, а сле9 д това го разцелува по бузите, но без да иска няколко пъти устните й попадаха върхпу неговите-

- Да! Да, разбира се! Та ти, птиченце, си ми гост, заслужаваш да го опиташ!

Тя се зарадва и сил но го гушна отново, застина така на място.
- Много благодаря.

- Моля, моля... Няма как иначе да си тръгнеш или респективно видиш друго на острова, без да си го опитала!

Тя кимна исе изправи.
- Вече нямам търпение!

- Спокойно, спокойно, ще го намерим лесно и ще задоволим любопитството ти от рас. Хайде... о, да, ще е по-добре да походим боси по росата... тя топла на допир, тъй че няма страшно.

Съб уобувките си, хваха ги с една ръка, а с другата хвана неговата.

- Хайде да видим как е навън - да, оказа се прав, всичко лъщеше от росата, заради предишния дъжд от вчера, но бе изключително приятно. Той я поведе накъдето бяха оставени въпросните плодове да си растат на воля.

-Ехааа, красиво!

- Да, винаги съм харесвал тези места след дъжд. Става чисто и приветливо... Свежо и зелено...
Те малко се полутаха, преди той да си спомни накъде да поеме и в крайна сметка намери малките, подобни на ягодки растения почти ненадейно... Плодовете бяха като топченца, които блестяха силно в цветовете на дъгата.

- Ехааааа! Кое да си взема първо?

- Което пожелаеш. Вече ти казах, че всяко едно ще е уникално само по себе си.

Взе първо зеленото, мммммм, беше страшно вкусно и усети спокойствие, можеше да чмчуе как природата й говори, точно така се чувстваше.

Той не можеше да знае какво може да се почувств... ако той опиташе от същия плот, щеше да усети нещо съвсем различно, може би. Но май й харесваше.

И как нямаше!
- Имам чувството, че дърветата ми говорят, водата също, даже бясъка!

- Е, значи природата ти е дошла на гости... аз току-що усетих ледената страна на далечните островърхи планини.

- Ехаа, супер1

- И ти ще го усетиш някой път, за вски човек вкусовете все някога ще се повторят с усещанията на другия, но само веднъж.

- Еех... ако имам толкова много опити, може ид а го усетя - засмяно каза.

- Е, постепенно ще ги натрупаш, разбира се. Искаш ли едно такова в саксия? Те са изключително добре развиващи се във всякакви условия.

- А?! Искам, да1 - каза тя толкова зарадвана, че лицето й грееше.

- Ще го имаш. Сега ще намеря някое, което е готово за пренасяне в саксийка, ти набери още две-три плодчета или колкото намериш.

- Дадено! - клаза и си откъсна още няколко Ех, беше страшно благодарна...невероятен подарък!