Върнат в синевата

- Ще спре още съвсем след мъничко. И ти, птиче, ще можеш спокойно да излезеш от хралупата.

Уви ръчички около шията му и потърка нослето си в неговото, след това го захапа и се засмя весело.

- Да не си ми гладничко, а... големият лош ангел никак не те пуска да си ходиш...

- Съвсем малко, но мога да издържам на глад!!-каза и се ухили за пореден път.

- Хм, браво на теб, браво, красавице... Но спокойно, ще те нахраня, няма да останеш гладна.

Целуна го по бузките и си се върна в пашкулчето.

- Ех, мързеливо птиченце такова... добре, тогава, татко ти лешояд ще си те пази още.

- Йееей!- каза тя и се ухили баш като муниче. Сииилно го стисна и се изкикоти, беше топло и се чвстваше наистина някак защитена там...

Засмя се и я загърна още мъничко по-добре, а после малко се поразсъни, преди пак да я подразни, разбира се, символично.
- Ставай и се готви за излюпване.

- Иих... изправи се и се поразсъуни също, след това потърка очи и пак подаде глава към него - Ха! Аз съм готова!Разсънена и готова за нов ден.

- Чудесно, чудесно, сега да ти намерим... храна! Да, трябва ти храна!

- Наистина ли ще ми намериш? Колко добър ангел... - приближи се към лицето му и се усмихна.

- Винаги - усмихна й се съвсем мило по ангелски. - Не само защото ми е задължение, а и защото си толкова симпатично малко птиче... както се събуди днес.

Тя се засмя.
- Мерсии! - каза и се подскочи няколко пътти върху него, сахили се за пореден път и разтресе глава

- Мисля, че като слънцето изгрее още малко, времето ще се оправи... може да е малко мокричко, но няма страшно.

Тя постоя още малко вътре в пъшкулчето, точно като някакво малко пиленце, което все още имаше нужда от родителите си, след това излезе, изтича навън и събра мидички, направи си кутийка от дърво и я напълни с пясък, след това я украси с мидите и я надписа по дър вото скямъче, върна се при гаури и му я даде
- Виежу тук пише твоето име!?

- Нима? Някой на острова е написал името ми на такава красива кутия? Това е прецедент в историята ми.

Тя се ухили весело
- Подаръче! За теб!

- Нямаш представа колко съм ти благодарен... все пак се счита, че аз не получавам подаръци... освен ако някой не идва да ми се подмаже от съседното царство

Тя се засмя
- ППодмазвачи! Това еп ода р ъче от съ рце!

- Ще си го пазя, тъй да знаеш... дано успея да си го занеса като нормален човек в къщи... но не вярвам да се счупи...

- Не, няма да се счупи. поклати отрицателно глава тя.

- Чудесно. Мисля, че имам много подходящо местенце за него, а и след като никой не влиза у дома... ще си стои перфектно. Ела да ти намеря нещо вкусно.

И тя послушно тръгна

- Ще ти подаря нещо наситина питателно. Растение, в което направо ще се влюбиш! Тези плодове винаги са различни на вкус, но уникални!