Върнат в синевата

- Не винаги ни се удава възможност за това... не че не го искаме или не сме го...

Тя повнидга рамене
- Май не сте толкова силно...

- Нито ние, нито хората са го искали толкова силно, така е... Хората слагат пред нас преграда и ни обозначават като същества от митове и легенди... ако отидем ние там без да сме добре подготвени... те дори няма да ни видят.

- Ньмя да ви видат!?~

- Да... ако предварително не престанат да вярват, че ние сме само мит. Между хората, гостенке, има много ангели, но всичките са приемани като хора, родени с някаква магия... защото живеят много след смъртта на близките и познатите си. Те са ангели, но хората не разбират това.

Тя изумено го погледна.
- Дали някога съм познавала такъв?

- Ами, не знам.. .и не мога да знам. Помисли си. Ако се срещала човек, който е по-възрастен от теб, но изглежда вечно младолик, няма бръчки, с изключително бяла кожа... очи, които святкат така, сякаш е още дете вътрешно...

- Хмммм... ми май не се сещам?

- Е, тогава значи не си познавала... ние не знаем кой ангел къде отива, когато е в човешкия свят... те могат да се населят навсякъде.

- Ех, а могат ли да имат любовна връзка счовек?

- Разбира се... те не го правят, защото ги е страх, че ще видят как любимия остарява, там в смъртните земи и ще си отиде преди ангела... тук отвъд нещата могат винаги да се променят.

- Да но не може ли ангела да се върне с момичето си тук, или смъжа си тук, след като умре, ?

- Когато човек умира, той отива в отвъдното, най-често. Там ангел не може да отиде. Мъртвите ще го разкъсат на парчета. По принцип ангел може да доведе съпругата или съпругът си тук, където този човек може да получи вечен живот... но проблемът се появява отново! Те не вярват, че са се влюбили в същество от приказките.

- Колко странно! Ч-чакай, аз как дойдох тук? Да не би да съм умряла? Или някой да мее довел? Как дойдох!?!?!?

- Мислех, че ти знаеш, гостенке. Не си умряла във всеки случай, защото нямаше да си тук сега или ако беше... щеше да си ей там, на ангелския остров и щеше да се събудиш преродена и с крила. Мислех, че си дошла с кораб или лодка.

- Ама не помня друго, совен че ми беше много скучно на мястото, кэдето живеех!

- Не можеш да не помниш родния си дом чак толкова... щом си дошла до тук от земите на хората, защото виждам, че си човек... значи някой те е довел с кораб.

- Значи съм спала през голяма част от пътуването си. - кимна - НИКОГА НЕ ЛЪЖА! - сопна се, щом се усъмни вдумите й.- Послъгвам само за лакомства!

- Добре, извинявай... не е моя работа да се усъмнявам в когото и да било. Интересното е... че би трябвало да знаеш защо си опискала да пътуваш. Пуснаха ли те или избяга?

- Избягах! - веднага казда и се засмя - Аз съм палаво дете.

- Оу... интересно, че са посмяли да те оставят тук! Сигурно си мислят, че тук живеят демони? Сините човечета са страшнички.

- Ами... да, ето защо го беше страх да се покаже, хехехехе

- Да! Те се страхуват от външни посетители, каквото и да им казваме... но няка какво да го виним... все пак не сме сини.

- Така е. кимна и се ухили, а след това целуна за секунди Гаури и бързо се скри от погледа му.

Усмихна се, после уж непринудено се отдаде на гледката през верандата на къщата й, в която, да, още беше... просто досега й беше търсил плодовете и зеленчуците из шкафчетата. Обичаше да... радва...