Върнат в синевата

- Много ти благодаря. - стисна леко ръката му и се усмихна.

- Моля. - той все пак беше ангел, нормално бе да иска всичко да е наред и на шест.

- Но да, де... ангелите винаги помагате помощта си и искате да има само мир, разбирателство, любов...- заизрежда тя.

- Радост, щастие, светлина, любов... да, така е... не, че няма и ангели, които да искат обратното, те са чернокрили... не всички, но повечето от тях...

- Тогава не трябва да бъдат наричани ангели! - веднага изфилософства тя.

- Е, родени са с нас... повечето са братя близнаци на бели ангели... аз имам брат черен ангел... но той е добро същество... изгонен е от земите ни, само защото е черен.

- Това пък е несправедливо!

- Затова бях прогонен в началото и аз... защото смятах така, но съветът не.

Погали нежно част от ръката му, докато я държеше.
- Да се изправим пред несправедливите същества! Ще ги победим! - пошегува се.

- Да... доброто винаги побеждава, казват. Брат ми каза, че ще направи всичко възможно да промени нещата. Фактът, че мога да се връщам там показва, че се опитва.

- И че ще успее рано или късно, да...

- Предполагам... той все пак е една доста внушителна личност...

Засмя се тихо.
- Само мога да си го представям.

- Може някой път да го видиш... той е доста висок, широкоплещест... и с огромни и дълги крила...

- Еха.... ще искам да ме повози и той! - засмя се тя, щом успя да си го представи.

- Е, ще видим колко е свободен... когато той лети сякаш не можеш да усетиш нищо... не може да ти стане лошо и така нататък.

- Аха... И все пак с теб си ми харесва да летя най-много! - извътси тя. Е преди не бе летяла...

- Е, сега... ще видиш в последствие как стоят нещата! Обещавам, че ще ти дам възможно най-много примери.

Млясна го по бузката.
- Благодаря за което!

- Моля, моля... Все пак обещанието си е обещание.

След това хукна напред по мясъка.
- Йеее, колко приятно! - падна по колене на топлия пясък и е засмя.

- Това е знак, че скоро достигаме корабите... тук пясъкът наистина е доста свежичък, ако мога да се изразя така.

- Хааайдееее... - дръпна го и той падна по колене до нея. - Хаххаа.

- Тук даже е възможно да си изкопаеш по-дълбок тунел... но хайде после да го стори, ако остане време...

- Аа...? - примигна объркано, ала след това се сети и се засмя. - Да.