Върнат в синевата

- Ето... дано върши добра работа, защото отдавна не съм го пробвал... а може хару-тата да са му разместили фокуса.

- Мм... - повдигна рамене, нищо, ако бяха... нямаше да се снимат, а просто щяха да се разходят.

- Ще видим в последствие. Ти кажи как искаш да стигнем до там? За да ти е максимално пирятно.

- Този път с ходене, не е честно постоянно да ме разнасяш като кукла...

- Както пожелаеш, ти си моята гостенка... не е много далеч от тук, тъй че...

- Хайде тогава! Много ми е интересно... - ухили се и потрепери - У, хладно е, макар да е задушничко...

- Можеш да вземеш една наметка, когато ти стане топло ще я свалиш. Благодарение на хару-тата има и наметки без дупки за криле, слава богу.

Усмихна се.
- бЛАГОДАРЯ много. - каза, щом й подаде една. - Искаш ли някой път да дойдеш с мен на земята, за да ти покажа местата там?

- Ами... защо не... не съм ходил там никога и ще съм доста невежа, когато отидем... ще бъде и забавно и доста трудно... за теб... там нормално ли е да срещат летящи хора?

- Не е нормално, хахаха, но ти не си постояно с криле, де... но кой го е грижа...ще сесреснат, вероятно...

- Е, ще се въздържам, ще се въздържам! Винаги един ангел може и без криле поне замалко.

- Така ли? - изуми се- Ехааа...

- Да... малко е трудно, защото винаги си мислиш колко лесно е да прекосиш малкото растояние бързо и скачаш... но не политаш...

Тя се засмя
- И...предсави си панеш.

- По дупе... тогава ти ще си си виновен, че после ще ти търни задника...

я прихна.
- Хахахахах!

Той се ухили и почеса по главата, като малките деца, просто защото беше успял да предизвика смях.

- Тръгваме ли? - пподаде му ръка.

- Да - съвзе се после и й помогна да слезе долу, после й посочи накъде да ходят. - Няма дори храсти, които да ни попречат.

- ук ми харесва, олкова е спокойно... ала човек като мен вече започва да се чувсва некомфортно в спокойствието дори... защото... знаеш...

- Е... ще се опитаме да направим нещата по-динамични за теб... ако не, винаги можем да осъществим плана за моето отиване отвъд.

- Ще бъде интересно! - кимна тя - Ти ще си ми разведрението, в противен случай ще си умра там...

- Не говори така! Не е възможно да няма поне нещичко, което да ти харесва да правиш.

- Не знам какво ми харесва... Никога не съм имала възможност да разбеа.

- Странно... тогава ще го открием задено. Или поне ще се опитам да ти помогна.