Върнат в синевата

Но тя спеше тоооолкова сладко на краката му.

Е... поне да се постараеше. Не му се искаше да се бори с нея... на него му беше приятно тук, пък макар и в момента да й правеше само бодигардска услуга... от дъждовни червеи... Добре де, след малко.

Измрънка нещо в съня си и го прегърна през кръста. Отвори очи и сеусмихна леко, докосвайки с устни челото му.

Усмихна й се, случваше му се понякога да го мислят за мече вечер, така че едва ли имаше против това... а и компанията все пак си му харесваше, каквото и да казваше.

Не си позволи нищо повече, пак си легна на мястото и веднага запа.

Не я закачаше, като един досущ изпечен ангел... те мислеха винаги само как да направят добро... или поне да опитат да го сторят... Но, е, нямаше значение сега. Време беше да си ходи, което и направи

А тя остана на земята, сам сама в стаята и покрита с едно тънко одеало, ала така се завъртя в съня си, че се отви и утре сигурно щеше да има хрема.

Щеше да е странно за живущите тук да видят това, защото дори след дъжда, нощите пак ставаха топли и дори не можеше да се диша... но пък... все щяха да се справят...

Тя нямаше да им се натрапва болна, в никакъв случай.

На сутринта се появи отново, господин домакинът, да, беше доста разпердушинен като птица след буря, но пък носеше доста свежички неща... и тя си изглеждаше добре, за момента...

Тя отвори очи, щом чу вратата да се отваря.
- Мммм?? Добро утро! - ведро поздрави. Не помнеше нищо от онова, което бе правела снощи, а именно целувката по челото и прегръдката.

- Добро да е, гостенке! Днес имаме прекрасен ден! Дано да ти хареса.

- Дано. - измърмори сънено и потърка очи. - Оох, спала съм на земята ли...

- Хм, може би - той се приближи, за да й подаде ръка усмихнато - Все пак вчера имаше доста плажни изпитания.

- Аа, да, този дъжд... после спах като бебе! Много приятно. Не си спомням как съм заспала...

- Явно ти е било особено приятно, топло и спокойно, та сънят е дошъл съвсем бързо.

- Аха. - сънено каза и поглена към останалите плодове, взе си банан.

- Днес мога да те заведа от другата страна на острова! Можем да видим старите кораби!

- Мм, чудесно, искам да ги видя и да се кача на тях!

- Да! Някои от тях са много стари, та не могат да вървят по вода, но пък има и способни.

- Ааа, не по вода, само да се кача на тях, искам да си направя и снимка с теб!

- Ще потърся тогава средството. Няма проблем... ти само се подготви

- Добре!- скочи и щом той отиде да търси апарат, тя се облече и накипри, слагайки си бяла рокличка, бяло наметало, пусна косите си и сложи червено червилце.

Скоро се върна с каквото им трябваше, добре запазено и в непромокаема чантичка, заото го бяха донесли отдалеч.
- Намерих го по-бързо от очакваното!

- И аз съм по-бърза от очакваното!- засмя си се, а след това кимна и се приближи. - Я, я да видя?