Върнат в синевата

Тя се усмихна и облегна на рамото на ангела.
- Те веече знаят че сме тук и... добре няма да пипам водата.

- Животните са умни същества. Като видят, че нищо не правим ще дойдат да видят какво искаме... сърничките обаче много обичат да душат право в ушите ти.

- Верно, хехехехе! - засмя се отново и си престави слаките животинки.

Е, поне се започна с... заек. Той просто се появи, шумейки отдясно и разбира се първо представляваше две дълги уши от храста...
- Таен животински агент...

Скоро се приближи към тях и щом тя опита да го докосне, той пак ибяга.
- Избягаа...

- Е, все пак е диво животно. Зайците са плашливи по принцип, сърните не чак толкова. Търпение.

Ще свикнат все някога...да...- надяваше се тя

- Разбира се! Ти си толкова чисто и добро същество, няма как да не те доближат! Вярвай ми

Ухили се мило на ангела и поклати глава.
- Вече съм привързана към, теб и това място, затова не искам да си тръгвам... все още...

- Аз и не искам да те карам нито пък го изисквам от теб. Ти можеш да останеш колкото пожелаеш.

Погледна го отстрани, а след това мълчаливо се приближи към една сърничка.

- Ето - прошепна, за да не я изплаши и се усмихна - Скоро ще ти даде и да я погалиш

Тя се усмихна и след малко наистина успя да я помилва.

- Скоро, както ти казах, ще се наложи да се запознаеш с още много животни... те не говорят, да... но пък са чудесна компания.

- Знам...-каза тв с усмивка-доста пъти съм си говорила с уличните котки.

- Тук имаме и кучета и зайци, и язовци, коне... всъщност, каквото се сетиш. Отвъд, където ще те заведа съвсем скоро, има доста нетипични животни.

- Със сигурност.-съгласи се тя иподскочи, плашейки сърната неумишлено.- Искааааааам.... да тичам!

- Хм, добре... само внимавай да не паднеш в езерото, ей натам... отляво... можеш да тичаш докрай света и обратно, както се казва.

Да ама тя точно в езерото падна от невнимание...
- А!

- Внимавай, леле! - о, сега щеше да зъзне цял ден! Бързо я извади от там, разбира се, за да не удължава периода на измръзване и й измагьоса един огън с едно кожухче... да, наистина беше лед там, долу.

- зЗзззззз....

- Ах, каква си ми невнимателна. Ей сега ще се стоплиш - прегърна я той с кохужа и до буйния огън, който май не докосваше нищо освен малък кръг около тях.

Тя продължи да трака със зъби в прегръдките му.
- Зззз....

- Ще се карам с теб, да знаеш - намръщено продължи да я топли по единствения възможен начин и поклати глава. Крилата му бяха топли, така бее, но щеше да отнеме и малко време.

Продължи да трепери. Сви се на топче под крилете и в ръцете му.
- С-с-с-с-с-с-студеннннно....