Върнат в синевата

- Да, намерих ти! - той донесе едно, което бе готово да се засади във ваза - Ще ти го дам само като го сложа в подходяща вазичка.

Ухили се онтново.
- Благодаряяяяяяя!

- Така, единственото, което все пак трябва да правиш за него е поне веднъж в седмицата да го поливаш с лъжичка. То не желае много вода.

Разбира се! Как няма! - о, щеше да си се грижи за него..

- Можеш да го сложиш иначе където пожелаеш. В къщата, която ти дадохме тук може да е... навсякъде, да... Да се придвижим натам, ако искаш и ще минем през тайното езеро.

- Тайното езеро? - ухили се засрамено. Лелее, колко неща й показваше!

- Да... така му казваме, защото докато не паднеш, не можеш да го намериш, ако не знаеш точно къде е. В действителност просто пейзажа и спокойствието там привличат дивите животни и не се плашат от теб.

- О, значи е доста красиво...

- Ами... за ангели като мен, които считат всичко за красиво и прекрасно... това би се класифицирало като красота от спокойствие, природна картина, която си заслужава.

Тя се намуси
- Ееех, значи е нормално и всеки човек да ит е мил, красив, добър и т.н.

- О, това си личи по очите му. Те са огледало на сърцето на човек, ангел, животно, каквото се сетиш. Ние бягаме от злото като опарени... задържаме се само около добрите същества.

- Еехеее, значи аз съм много добра!-засмяно каза.

- Да! Да, така е. Поне от моя гледна точка и втълпеното ми ангелско чувство за доброта.

Тя се ухили миличко и кимна, а след това потърка ръчички и хвана неговата една.

- Почти стигнахме - каза й, като се усмихна. Той си беше такъв, тук, където нищо не го застрашаваше беше направо като дете... макар че отвъд, в дома си беше различен.

Тя си вървеше радостно до него и го стискаше за ръката.
- Еха..

- Аха! Мисля, че сега няма никакви животни, но все пак да внимаваме да не ги уплашим, излезем ли изведнъж.

- Ж-ж-животни? Вълци, опасни лъвове?!

- Не, сърни, зайци и няколко диви гъски. Климатът ни не е май много за лъвове, ще се сварят от жега на толкова топло място, прекалено е. Вълци... има, но на друг остров и... не са точно вълци.

- Сърничкиии!?!-зарадва се тя и подскочи.

- Ами да! Но нали знаеш, плашат се, затова пристъпвай по-внимателно. Ей онези храсти там, те бележат началото на езерото.

- Ахаа... - заоглежда се наоколо тя.

- А... - езерото се появи пред тях като същинско огледало. Да, както и се очакваше, изключително спокойно. - Да седнем тук, те ще се появят.

- А, добре...- кимна тя усмихна то иседна до него.

- Много е студена водата, затова не ти препоръчвам да я докоснеш и с пръст. Но спокойно, дори и тук само, ще ни забележат и ще дойдат да ни подушат.