Върнат в синевата

- Браво на теб! Аз ще си тръгвам, само да поспре още малко дъжда, така че не се притеснявай, ако ти се и доспи.

Тя се понамуси, ала кимна.
- Добре... малко... ами страх ме е от дъждовните червеи, които се появяват след дъжд...

- Но тук е високичко... не вярвам да те нападнат червеи... те излизат, вярно е, но само по градините рано сутрин... не съм виждал по къщите...

- Аха, аха... добре.-кимна, а косите йс е разтресоха.

- Не се безпокой, скъпа ми гостенке... дори да не съм прав, тогава аз ще съм виновен, става, нали?

- И вечеще съм си изкарала всички ангели! - сопна се тя, но кимна - Добре, върви си!

Ех, не можеш да си изкараш... ангелите... това е доста интересен израз за използване тук, междудругото...

Тя започна да се смее зчувно.
- Ооолеле, съжалявам, съжалявам много, наистина!

- Не, не, няма защо! Възможно е да се случи, естествено. Не се притеснявай.

- Възможно!? - сепна се и пребледня.

- Какво... казах? - обърка се, понеже и сигурно не бе схванал сам думите си...

- Възможно е да ми излязат ангелите наистина? - а в следващия момент прихна. - Хахахах!

- По принцип е възможно... ако го нарисуваш на картинка... - уж насериозно разгледа въпроса.

А тя продължи да се превива от смях...

Усмихна се на това, просто караше и него да се смее... е нямаше как да е друго яче... оригинално...

избърса сълзите си от смях, ала много скоро задряма, облегнала глаава до камината.

- Лека нощ - пожела й той, дори да не го чуваше и я зави с лекото одеяло, за да посрещне добре хладната утрин.

-Мляяс...-измляска тихо тя и си продължи да спи.

Това беше достатъчно показателно, че е време да пази вече тишина, тъй че намери за себе си едно наметало, с което бърсането на крилата да не станеше напразно, докато си идеше у дома.

Избълнува нещо, а след това с леко мрънкане припълзя при него и се сгуши до него и одеалото му, главичката й бе на краката му.

- Ех, гостенке... домакинът ти ще остане, щом толкова искаш - поне докато заспеше... нямаше пък сега да я буди само, защото не можеше да си тръгне веднага.

Тя измрънка още нещо, ала продължи да спи най-спокойно сгушена в него.

Е, той се усмихна и се облегна по-удобно, просто за да почака достатъчно време... за да стане съвсем спокоен съня и да си ходи тогава... пък и нямаше защо да бърза.

И тя продължи да си спинка на коленете му...спокойно...

По едно време реши, че дъждът е вече достатъчно спрял, пък и той спираше внезапно и неусетно... а тя спеше вече непробудно, значи добре, време беше да се изнесе.