Върнат в синевата

- Ето! Виж, до коленете ти е! А, и там вече се събират, скоро улова на раци ще дойде. И преди това ще ти покажа още нещо, само трябва да уцеля точното време.

Подаде муу ръка и без да го чака да я види, улови неговата.
- Хайде, искам да видя.

- Обърни се към морето - той вече го беше направил. Беше съвсем безкрайно и... ами нищо особено нямаше в него, освен че беше чисто и прозрачно докъдето ти стигнеше погледа. - Гледай към хоризонта и почакай.
Слънцето скоро застана точно където трябваше и гледката се появи. На фона на морето, отвъд... сякаш отвесна скала с множество облаци и величествен водопад, над който бе построен и странен град, виеше се нагоре по планината и завършваше със сияен дворец.
- От тук идват ангелите, моят дом.

- Ааахххх! - за малко да залитне, тоолкова й харесваше, че нямаше и на къде повече....

Картината се поизясни още малко и остана все така раздвижена и красива. Там май всичко се движеше, облаците, малките черни точки, които сигурно бяха летящиангели и птици...
- Образът се задържа максимум един час.

- Много е...хубаво. - отново каза и стисна ръката му.

Усмихна й се.
- Някога можех да управлявам всичко това, ако най-големият брат остъпеше престола. Но не исках да стоя на едно място и всеки да ме спира да правя... всичко. Сега той няма много свобода, но след като и аз и той сме щастливи...

- Много хубаво си решил, Гаури. - нарече го веднъж по име и се усмихна - Защото си направил това, което ти харесва, а.. рат ти също. - кимна.

- Ние бяхме най-големите... другите просто трябваше да се научат от нас и сега всичко е наред. Да... и аз се радвам, че така се получи. Ти сама ли си?

Въздъхна.
- Имам си брат, но той никога не ми обръщаше внимание, а ис е ожени наскоро...

- Разбирам... е, тогава... Ако наистина искаш, винаги можеш да останеш за колкото пожелаеш тук. Много същества остават по различни причини.

Усмихна се леко.
- Хм... Разбирам...Благодаря..

- Картината скоро ще изчезне. Какво ще кажеш? Някой път да те заведа там? Не ми приличаш на ездач, затова не вярвам да държиш на Роланд Колд или въобще да го знаеш. Просто да видиш тези неща отблизо?

- искам, да! И си нямам представакой е Роналд Код?

- Няма значение. Доста дълго е за обяснение. Ходила ли си отвъд, отвъд морето? В земята на ездачите? Те никога не идват насам, а без тях няма да е лесно да обясня.

- Мисля, че не съм... А можеби съм като по-малка. Не помня... -каза ипогледна към очите му.

- До там се стига трудно... може и да не си. Пътешествието с кораб продължава поне две години, ако имаш добро време. Ездачите на дракони са магически народ от другата страна на морето. Силно зависими от Съдбата, Природата и Ангелите, те са най-странните хора, които познаваме. Заради обичаите, нравите и всичките им привички. Роланд Колд е техният духовен защитник.

- Разбирам. - кимна,е, горедолу й стана ясно.

- Когато въздушните потоци са добри и стабилни ще те отведа там. Сигурен съм, че ще ти хареса. При ангелите. При ездачите... дори аз не познавам особено много.

- Би направил така за всеки свой гост, нали? - зададе този въпрос, щом внимателно го обмисли

- Зависи... аз нямам много гости и това, което правя, го правя, защото го измислям на момента. Последния път се страхувах... от гостите си.

- И не се страхувааш от мен?? - усмихна му се радостно.

- Не... научих, че не е чак толкова страшно, колкото описват в книгите в двореца. Но за принцовете обучението е различно, нали? Преди време, преди да се разбунтуваме, ни учеха, че сме едва ли не божества и не бива да даваме на никой да ни докосва.

Тя кимна леко.
- Може би, но ето, аз те докоснах! - пипна го по ръката - И си добре.

- Разбира се. После се научих, че това нито е опасно, нито пък отровно или нещо друго... а и другите го видяха вече... глупаво беше... какво, аз да движа важно-важно като полиран по коридорите...