Върнат в синевата

А тя, докато той я разнасяше така хубаво, тя задряма отново в руццете му. Бе толкова спокойно...

Кацна внимателно на невероятно чистия пясък, недокоснат от човешки крак никога... добре де, почти винаги, но така се казваше... за място толкова чисто като това. Е, тя явно сега спеше, но щеше да се събуди бързо.

- О, стигнахме! - сепна се и се събуди, а след това се ухили и скочи от него. - Еха!

- Можеш да разгледаш наоколо ако пожелаеш! Още не са дошли другите, за да започнем с играта... водата сигурно е доста топла и става за къпане.

Тя махна част от дрехите си и щом остана по сутиен и гащички, пусна косата иси и хукна към водата.
- Юху.

- Добре е, нали? - попита я от брега, докато оглеждаше за някакви неща, които не беше забелязъл. Имаше ли животинки, разни рачета или друго... но беше чисто.

- Даа! - каза и както си цопкаше на плиткото, така потъна до шия.
- А! - изписка едва, не можеше да извади и ръце...

Крилата му се разпръснаха и изчезнаха като сияен дим, сега изглеждаше като не съвсем нормален човек, но по-скоро човек. Затова се гмурна без да се страхува, че ще потъне от тежината на перата и отиде да я извади малко нагоре.
- Обикновено няма такива резки падини. Внимавай.

Вкопчи се в спасителя си, уви крачета и ръце около него, трепереща като мокро коте, да де, тя си беше мокра и дишашща тежко.

- Спокойно... всичко е наред сега... Няма страшно - водата нямаше да я удави, специално тук, но човек никога не знаеше...

Скоро се успокои, ала не го пусна.

Усмихна се отново мило, нямаше вече опасност... той всъщност не можеше да плува, но нещо друго го носеше... все пак... той най-добре знаеше как точно да действа във вода.
- Искаш да излезеш или да те заведа по-навътре.

- Както ти решиш. - каза загледано в една точка-гърдите му и ибкегна глава на тях пък.

- Ела тогава. - правеше го най-вероятно с магия, защото се придвижваше във водата без изобщо да се движи... просто плуваше напред... нямаше течение и не се притесняваше.

Тя се наслаждаваше на случващото, ала и вече се страхуваше от водата.

- Ето - той внезапно просто като че излезе напълно върху водата и стъпи на нея... но беше стъпил на нещо друго. Малък нанос пясък... тук заливът едва ли не образуваше по-скоро езеро, лагуна.

- А!- викна и се вкопчи в него. -Ама ти как..

- Ела при мен и ще разбереш - той я издърпа внимателно при себе си на пясъка, който често бе под водата в повечето време. - Това е част от брега, но с времето става все по-нисък бряг.

Тя стъпи плахо, като все още го държеше здраво.
- Аха...?

- За момента все още може да се използва, стига някой да знае, че се намира тук. огато дойде отлива, пясъкът се показва повече, а при прилив, почти изчезва под водата, но и не чак толкова надълбоко.

Тя кимна, трепереща, стискаща го, ала вървяща до него.

- Няма да пропадне... от тук можем да отидем много навътре... или да направим полукръг и да излезем от другата страна на плажа. Откъдето дойдохме е по-плиткото и по-топлото, част, обособена за плуване, понеже е и близо.

- Dобре-каза и все пак вървеше плътно до него, без значение колко хубаво ставаше.

- Тъй, тъй... - спря някъде, където вече се виждаше края на пясъчната дюна и махна към острова. - Тук пясъкът прави едно стъпало по-надолу, затова не се вижда в момента... Най-далечната точка от ивицата.

- Красиво! - изумено каза и цопна напред, за да види по-хубаво. Все пак беше изключително голяма любпитка.