Върнат в синевата

Нежно продължи да ги гали, като същевременно треереше в ръцете му.

- Е, момичето ми, тук ще се стоплиш поне, докато дъждът отмине. Кажи ми само, ако ти стане задушно, може ли? Обичам да прегръщам

- Ееее, а аз си мислех, че обичаш да гушкаш сааааааамо мен!-пошегува се и се изкикоти, а след това си се сгуши в него и облегна глава на гърдите му.

- Но само теб прегръщам от години насам.. .за първи път.

- Наистина?! - вдигна лице към него и радостно го стисна отново - Ти пък си първия, който ме гушка така... досега никой не ме е гушкал, освен като бебе де, но не си го спомням.

- Е, значи и двамата се радваме на сравнително първите си прегръдки. Така дори се радвам повече, като си го помисля.

Тя кимна и притвори очички, облягайки се по-удобно на гърдите му.

Дори да не беше ангел, чувстваше се чудесно, когато го гушкаха... а пък тва, че си бе такъв по природа си беше чисто извинение. Не, упорито щеше да си я задържи.

И...скоро заспа в прегръдките му и гушнала го едновременно

Време беше и на него скоро да спи. След като бе се стоплил и му беше приятно... той беше почти като диво животно и да, някои неща му бяха присъщи... спокойствието сред познато същество... или такова, което му вдъхваше доверие. Целуна я за лека нощ по главата и се настани, така че и той да отиде в страната на сънищата.

На сутринта бавно отвори очи и щом видя, къде се намира.... еха! Беше в прегръдките на Гаурии!!! Целуна го по гърдите и се усмихна лекичко.

Усмихна се, но продължи да спи и крилата му леко потрепваха. Може би просто от напрежението, което се събираше в тях, когато не се използваха. Но иначе спеше здравичко.

Тя нежно погали крилете му, ехаа...прекрасно! Неевероятно!

Той сигурно не чувстваше толкова силно това... но ако вземеше да си откъсне едно перце щеше да скочи като попарен, беше и нормално. Но може и частично да усещаше и да му харесваше.

Гледаше да не го дърпа, а нежно да го докосва

Май ангелите имаха способността да се събуждат със слънцето, защото едва какво се показа и той бавно започна да се размърдва.

Тя се ухили, ала продължи да си го милва.

- М, добро утро, скъпа моя гостенке... да не би да си будна отдавна?

- Добро утро! И...не, не, от около пет-десет минути, може би...

- О, добре... за да знам дали не съм те задушил от топлина, ти си толкова красиво създание, че току-виж съм те изгубил някъде.

- О, благодаря! - засрамено каза и продължи нежно да гали ператаму и част от гърдите му.

- Моля. Никой не се върна да си потърси къщичката,а?

- Да, може да не са близо, нали? Или да си имат и друга къща? Хм...

- Да, може. Островът в действителност е достатъчно големичък, че да си имаш и "вила" и постоянно жилище.

- Но поне спря да вали... - повдигна се, сякаш беше мъничко същество, което щеше да изскочи от нещо голямо. Целуна го по челото и се ухили.