Върнат в синевата

Седнаха там, тя се усмихна и продължи нежно да попива водата от перата му. Скоро бяха само влажни.
- Готово. Мисля, че ще изсъхнат о-бързо така.

- Да, така е... и благодаря отново... обикновено когато ме хване дъждът, цяла нощ ми тежи, а на сутринта - пук! стават тройни...

Тя се засмя и се отпусна на стената до него.
- Това е най-малкото, което мога да направя за теб.

- Е... може би... а аз просто... о, да вярно, ако се чувстваш мръсна от пясъка кажи и... ако си гладна.

- Какво ти стана? - засмяно попита. - Все още не съм гладна, но ако това се случи със сигурност ще изям в промишлени количества.

- Просто трябва да си питам, де, няма да стоя неблагодарен... ще намеря колкото можеш да хапнеш... сега тогава се топли. Да ти правя компания?

- Да. - кимна и погледна към очите му. Сега, когато огъня гореше, изглеждаше така, сякаш в очите му играеха прелестни пламъчета. - Еха!

- М? - усмихнато наклони глава и се усмихна след това... при нея пламъците просто я скриваха... в лека тъмнина, може би.

- Много интересно пламъчетата от огъня се отразяват в очите ти!- каза

- Случва се... рядко палим огън, а предполагам... просто твърде много блести... светлината ни тук.

Усмихна му се и подпря отново чело на стената и притвори очи.
- Ти имал ли си си приятелка? Или момиче? Или имаш ли си гденица?

- О, не, не... Никога не е ставало въпрос за това. Аз, като по-малък от брат си, не се нуждаех нито от определена годеница още от съвсем мъничък... нито пък съм имал истинска пирятелка.

- Никога? - изуми се - Аз също..

Засмя се, после кимна.
- При мен се получи почти несъзнателно, мисля. Бях малък и държах повече да си играя... докато се усетя вече бях възрастен и водех бунт срещу Съвета... после ме изгониха... Хару-тата не харесват белокожи за свои приятели в подобен план.

- Ех...-въздъхна тихо, а след това поклати и тя глава, значи нямаше шанс никога да си има приятелка.

- Ако искаш да ме опровергаеш и да споменеш, че тук има и други като мен, жени ангели... има, така е... но те са тук заради мен... дойдоха без аз да го искам, за да не съм самотен... те отдавна вече гонят други ангели.

- Нямаш намерение никога да си имаш приятелка?

- Ами... не знам - той погледна по посока на своята родина, макар че тук се виждаха само дървета и в момента проливен дъжд. - Ще видим... някой ден.

- Интересно! Пожелавам ти някой ден.... - тихичко каза и се усмихна.

- И аз на теб, скъпа моя гостенке... мен ме очаква дълго още да стоя тук... но пък дори и теб да те очаква същото... винаги има шанс и за двама ни да намерим някого...

Страните й леко поруменяха.
- М...да... прав си.

Усмихна й се отново, после стана да потършува нещо в по-тъмното ъгълче и се върна с купа плодове и зеленчуци, които постави на масата, за да не е празна... а и две чаши с бистра течност... по принцип стояха тук постоянно, но за да не ги нападне някое животно ги прибираха.

Отпи от чашата, а след това си взе и плод.
- О, чак сега усещам, колкогладна съм била.

- Виждаш ли, заслужавало си да извадя нещата от хангарчето... така де... моля, подкрепи се!

- Благодаря!- изяде два банана, една мандарина и една ябълка.- Ммммммммммм, мисля, че се заситих.