Върнат в синевата

- О, бих се радвал на такова хубаво и красиво присъствие около мен...

- Ех.. - принцесата ак трябваше да се изчерви и се приближи до новия си приятел, желувайки го по "бузата".

- Заповядай в моя дом, принцесо... за мен е удоволствие. - дома му от пясък само дето можеше да се срути, но можеха да си го представят.

И заедно влязоха.
- бЛАГодаря. - тя мина пред него и уж влезе вътре. - Ехаа, колко е красиво!

- Градините са много запустяли, но ще ги оправя специално за теб... и фонтанът! Всичко ще стане както преди!

- Наистина...не мога да повярвам, че би направил такова нещо за мен...- тя отново го целуна по ''бузата'', а след това изтича навътре.
- Хахаха... - разсмя се червенокоската и отдръпна ръката си.

- Не бягай! Аз още не съм свършил с едночасовите си словоизлияния! Принцовете изтощават с приказки...

Шерин погледна към прелестните очи на ангела си, а след това се изправи рязко.
- Сигурен ли си, че мога да остана тук колкото пожелая/

- Разбира се, че съм сигурен! Това място не е с нищо по-специално от един обикновен Далечен остров... освен, че е обитавано. Чувствай се като у дома си.

Тя кимна леко и тръгна отново към водата, която по-рано искаше да я нарани.

Остана до замъка, за да не й пречи на усамотението, поне в момента... но пък ако тръгнеше пак да се дави, пак щеше да ходи да я спасява, разбира се.

Тя се върна при него и го прегърна силно, облягайки глава на раменете му.
- Благодаря, Гаури!

- Моля, моля... за мен е удоволствие - цитира сякаш думите на "принца" отпреди малко... но този път си бяха лично негови.

Бузките й поруменяха, а тя се усмихна. Харесваше й... че беше тук, това място за два дни й бе станало любимо, ала сега вече се стъмняваше. - Май трява да се прибираме...

- Така е... ако държиш, ще ти намеря и една от ниските къщи, за да ти е по-удобно да слизаш когато пожелаеш.. .или ще ти донесем стълба - кимна веднага той, с цел да услужи или помогне с каквото му беше по силите... на остров като този.

- Ами да, добра идея е това..-засмя се. - Иначе може да се изпочупя някой ден докато слизам.

- Няма да ти го позволя, после ще се карам! Нали съм ти домакин. Ще направя всичко възможно да оправим проблема, не се безпокой.

- Благодаря ти много. - каза тя и го пусна след малко. Извърна поглед към мястото, на което трябваше да идат. Изведнъж малки капчици започнаха да се спускат от небето,а много скоро се превърнаха в пороен дъжд от който трябваше да бягат. - Олеле, замъка... - изплака, но заедно хукнаха да се скрият.

- Ще направим нов, когато времето е хубаво - можеше да си направичадър от палмово листо, но прецени, че има малко път и не си заслужаваше, тъй като не можеше да отреже един лист толкова бързо.

- Зззз,Студеннннооо....

- Ще се стоплиш, ще видиш - първо за евде нея у дома, разбира се, наистина, за няколко минути бяха готови и изкъпани от дъжда... той веднага й намери едно одеяло, докато странното приспособление, прилично на раковина, не се загрееше.

- Спасяваш ми кожата отоново. - тихо каза и му се усмихна мило, тя си бе все още с акъл на малко момиче, ноо...

- Е, сега, домакин съм ти, бива ли да не се опитам да ти създада добри условия за прекарване на студения период от седмицата... не е толкова студено де...

Тя взе една кърпа и нежно започна да попива водата от крилете му.

- Благодаря ти... и все пак, да седнем до топлилката, както му викаме на това... ще ти е по-добре и на теб.