Върнат в синевата

- O, сега ще ти омогна! - отиде при него и му помогна с една от куличките. - Е, видя ли? Сега опитай и ти!

- Ще се постарая... - братята му имаха таланти като този и ги беше виждал... е, щеше да му отнеме малко време да наподоби нейното, но се зае да се постарае.

Тя с широка усмивка го изчака, сега оставаше само да се срещнат и всичко щеше да бъде чудесно.

Е, отне му повече време, отколкото на нея, за да стигне до средата, която сам беше определил като сборното място на работа или... както и да се казваше...
- Да видим какво ще правим с тунела.

- Само да не се срути, но виж ето така например... - опита, прекарвайки пръстче и да, той се срути, тунела. - Еее!

- Нищо, нищо... ще направим тази стена тук и тази тук по-дебели... вратата така или иначе е двойно укрепена, за да не я срутят лесно.

- Да, ще ги оправим. - засмислено каза и я оправи с шепички, макар да не стана толкова добре... Премести кичур от косата си зад ухото и продължи да се мъчи.

- Няма страшно, както и да излезе си е нашата крепост, само ние знаем къде е слаба, я!

Усмихна му се и с две пръстчета, сякаш бяха крачета, тръгна да минава през вратичката.
- Аз съм принцесаа...Евдокия! А ти, принце, как се казваш? - с престорен глас започна.

- Спящият красавец - веднага си измисли едно фрапантно име, на което сам си се засмя - Говоря само когато не ми се... спиии, прозяв...

- Радвам се, че сега не ти се спи! - направи се на изчервена госпожица, а след това започна да се омилква леко около него. - И наистина сте красииив.

- Докато не дойде злата вещица да ме освободи, ще остарявам тук до сетни старини... всички знаят само приказката за спящата красавица!

- И да не се превърнеш в грозен принц, а?

- Злата вещица обеща да ме превърне в розов храст, ако никой не се сети за мен... и естествено е невъзможно някой да се сети, след като... прозяв... приказката е само за красавица.

- Е, ето,ч е аз се сетих! - каза и се докосна до него, сякаш го целуваше. - Ето, магията трябва да се развали.

- Усещам нещо да се случва - удивена игра вече... е, биваше го много малко на театър, но пък обичаше да се забавлява така... отвреме навреме... - Най-накрая вече няма да ми се спи винаги... свободен съм!

- От моята целуувка!? - изумено попита тя, а страните на Шерин поруменяха. - Аййй ...

- Да, разбира се! Принцът е много щастлив... е, не бях... не съм принц, само красавец...

- Хей! Измами ме. - засмя се и вдигна лице към ангела-блондин. Ех, то и той беше голям красавец, но сега не трябваше да й нахлуват такива лоши мисли! Ангел = не можеше даже да си представи да го целуне... да, неможеше. Нямаше, затова изби глупавата мисъл от главицата си и се ухили - Не лъжи!

- Ами... аз идвам от двореца, да... признавам си с честното си сърце... - привидно започна да увърта нещата, сякаш се притесняваше от поста си... ама понякога можеше да е голямо дете...

- Да не би да си ибл слуга? - попита тя засмяно.

- Ами... не, но бях много близък на принца... слугите, те не са за мен... нямах слуги и не бях слуга... това е толкова тъжно за едно същество.

- А сега защо не си до него?

- Защото принцът реши да се заеме с по-сериозна работа... в света ни всеки принц получава приятел, с който да си играе като дете. Момче или момиче, родени в същия ден като принца... но един ден детето трябва да порасне.

- Е, искате ли да си имате принцеса, която да бъде винаги с вас?