Върнат в синевата

- Скоро може да завали обичайния дъжд, макар и не толкова силен като вчерашния. Да се опитаме да се скрием някъде наблизо?

- А, там има някаква дървена къщурка, хайде там! - каза тя и се изправи, но тъкмо тогава, сякаш наистина чули думите им, боговете... накараха доста по-силенот очакването дъжд да покрие всичко. Само за части от секундата и двамата ПАК бяха виииир вода...
- Бързо, бързо. - хвана го за ръката и хукнаха по мокрия пясък право към дъврената къщурка. Щом стигнааха, Шерин я отвори и заедно влязоха вътре. Е, не беше вероятно изоставена, защото вътре имаше интересни неща.

- Ох, значи... времето на тези острови хич не може да го разбере дори учил нещо подобно.. най-добрият ни Хару не се оправя... поне беше топъл дъжд... надявам се тук да са и гостоприемни.

Шерин се сви леко и го погледна, а след това се засмя весело искочи, гушкайки го
- Ти си си моя Гаури.

- Радвам се да го чуя - пък и го чуваше за първи път, независимо дали принадлежеше на някой човек като пазител или не... то за ангелите това си беше радост...

- А аз не съм ли твоя Шерин?

- Да, си... - за него всички създания, които се държаха мило с него носеха изключителна радост... и тя също... а още повече, че не се държеше с него като с владетел.

Ухили се и го гушна силно, елувайки го по бузките.

- Да, моята Шерин... - е, бяха се срещнали наскоро, но това хич не можеше да накара някой ангел да си даде основание, че едва се познават...

Бузите й пламнаха сладко и тя се усмихна още по-широко.
- Еха, колко хубаво звучи от твоята уста!

- Е, не е само защото съм ангел, предполагам...

- Не, не... Ангеле, за теб плътските наслади са нещо изключително грешно, нали?

- Хм, да, за съществата като мен, тези неща дори нямат никакво значение... те не знаят какво означава... аз го знам, защото бях прогонен от родината си, а тук се е случвало на околните. Ангелите изживяват това само, когато се влюбят. Казват, че се случва само веднъж и завинаги.

- Еха, красиво! - каза смаяно и се ухили. - ПУ ДАНО СЕ ВЛЮБИШ В МЕЕЕЕЕЕЕЕН! - пошегува се тя.

Засмя се и изпърха, правеше го по презумция, за да му изсъхнат крилете по-бързо.
- Всичко е възможно.

- Не ми се вярва. - израви се и се изтупа, никой не се влюбваше в нея... Казваха й, че е красива, възхищаваха й се, но досега се не бе влюбвала.

- Хм... - той я погледна изпитателно, сякаш преценяваше - Винаги е възможно, вярвай ми. Случват се и странни неща, а и когато не ги очакваш, нали? Така че ако искаш надявай се.

- Да се надявам! - тя се намръщи- Да бе...да се надявам на това, сякаш съм отчаяна...- тя примигна объркано.

- Е, не се сетих за точната дума, де... извинявай моя леко ограничен речник.

Тя се изкикоти, а след това отново се шмугна в прегръдките му, така де, ръцете.

- Цялата си мокричка, хей... Искаш ли да те увия в перушина?

- Да, да се увием в першини! - засмяно каза и го гушна отново.

- Внимание... - той разпери крила, бяха малко поизсъхнали. Да, на него не му трябваше одеяло, когато имаше крилата си. Просто обгърна и себе си и нея, както я бе прегърнал.

Тя се израдва отново, прегърна го леко и погали нежно перцата му.
- Я, какви са меееееекиииииии!!!!!!!!!

- Заради дъжда е... нали ти казах, че като се изкъпя и ставам като новородено пиле.