Върнат в синевата

- И...? - ахна Шерин, вече представяйки си цялата ситуация и поставяйки се на мястото на момичето.

- Баща й се притеснявал за нея. Когато ангели и демони се обичат, единият неминуемо се превръща в черно същество.. .или бяло същество. Тя се превръщала в тъмен ангел, защото можела да го вижда само по тъмно, оставала много след като слънчевата светлина си отиде. Тя не искала да казва на семейството си какво става... В онова време ако напълно се превърнела в черен ангел и не слезела надолу, щяла да умре. Хубавото е, че семейството й потърсило причината. Е, хванала двамата млади една нощ, затова успели да спасят девойката, пуснали я да отиде с демона където можела да оцелее. Разказвам ти доста накратко...

- А къде могат да оцелеят?

- Демоните оцеляват само в тъмнината. Тя не че се е превръщала в демон, но черните ангели са същества, които много наподобяват ангелите. Обратното, Бодил можел да се превърне в чисто и бяло същество... но е нямало нужните условия за това. Можели да оцелеят само в Долния град, огледалото на горния. Няма да крия, че двамата никак не са се разбирали относно това. Макар и да се обичали, тя... не е можела да остави семейството си лесно и бързо... а той не можел да се измъква вечно...

- И...? - тя го гледаше ококорено и очакваше да чуе края на историята.

- След като са ги хванали на тясно едната вечер... говори се, че са се водили доста дебати относно бъдещшето им. Все пак зло и добро, поне според хората, е малко странно да съжителстват заедно... те, разбира се, са защитавали любовта си до самия край... Бащата на момичето решил да спаси живота й и да я остави да живее свободно... Говори се, че момчето я отвело в своята родиа, подземията и вечната нощ... не се знае как са я приели семейството му... но пък легендата е дала доста силен отпечатък. Все още наричат родените черни ангели за наследници на тези двамата. Аз имам един брат черен ангел. Не го обичаха, но имаше и такива, които му се възхищаваха... "черното живее и под слънцето". Е, всички се надяват те наистина да са живели... щастливо... ангелите не слизат в подземията.

Тя разчуствана кимна и въздъхна.
- Колко хубаво...

- Имаме много такива... все пак... ние ценим точно такива истории... Но тази е най-разпространена.

- Много е интересна... е х, направо ми се иска аз да съм главна героиня -засмя се

- О, сега демоните не се знае къде живеят! Те отдавна са преместили своя град, както ние нашия... така че трудно ще можеш да намериш своя демон, защото ти си като ангел.

Личицето й пламна, а тя сведе главичка. Ех, колко красив комплимент(

- Някой път... когато се сетя, мога да ти разкажа някя друга подобна история... но едва ли ще се различава толкова много.

- Да, искам!

- Дадено... ще намеря цяла книга с такива неща! О, винаги има какво да се разказва.

Тя се ухили
- Много интересни истории!

- Такива са нашите приказки. И вие имате приказки за принцеси, девойки, които се влюбват в богати мъже и така нататък, нали?

- Ами да, нещо тнакова, но също винаги са схубав края.

- Защото доброто трябва винаги да побеждава и хората да не се озлобяват! Някои са тъжни де...

- Е, разбира се! Трябва да са тъжни, но все пак да свършват точно така, както тисе иска!

- Винаги можеш да ги промениш, когато не ти изнася!

- Прав си, смного неща в живота е също така..

- За живота не знам... при нас повечето неща минават просто ей така... защото, както съм казвал... живеем твърде дълго.

Засмя се
- Което е едновременно хубаво и не толкова много...

- Зависи... ние сме изолирани същества все пак, нали... за нас животът ни е нормален...

- Е...да... но ще е хубаво д авидите и нещо различно, все пак