Върнат в синевата

Добре, че знаеше пътя добре, иначе можеше да има нокаутиран от дърво ангел след купон... не се беше случвало и досега, слава богу. Скоро вече бе кацнал на терасата на съответната къща.

спеше...

Така, чудесно... намери къде е леглото в тъмното и я остави. Е, хвърли една перелина около мястото, понеже комарите нощем излизаха повече. Завивки тук почти никога не бяха нужни, бе прекалено топло.

Тя разтвори леко очи и в съня си каза:
- Благодаря... - след това отново заспа.

- Моля - усмихнато я погледна отново, после намери откъде е мястото за излитане, за да не се израни и падне долу като някакво си пиле... не можеше така, сега... Е, успя да го направи успешно.

На сутринта се озова в непозната стая, сам самичка. Огледа се и се стресна.

Домакинът й още се наслаждаваше на ранния си сутрешен шейк и нектар от плодове, пък и... бе нормално гостите да се излежават до късно... така че дори не поглеждаше към далечния край и къщите за гости.

Тя сепнато скочи и се заоглежда.
- К-къде!? - хвана се за главата и се заоглежда. Не познаваше това място!

Чудесно... твърде сладко за него, това питие, но нямаше защо да се мръщи. Не винаги имаше шанса да го опита точно каквото трябваше да е. Най-накрая се изправи и обиколи къщата по терасата, която... да, обикаляше цялата къща-гнездо. Раздвижване там, далеч май виждаше... е, щеше да отиде след малко.

Седна на дивана и въздъхна отчаяно. Не знаеше и как да слезе. Сега се чувстваше като Рапунцел.

- Извинявай, че те оставих тук вчера... ще помислим за някя от нормалните къщи ако искаш... - най-накрая сметна за удобно да намине, за да не оставя гостенката си на произвола на съдбата.

Хвърли се в прегръдките на Ангела и се засмя.
- Лош си! Среснах се!

- О, мислех, че вече достатъчно си се събудила. Така ми се видя отдалеч... ще гледам да те предупреждавам като идвам!

- Добре. -каза и го пусна малко по-спокойна

Усмихна й се широко, досущ по ангелски и кимна.
- Сигурно си много гладна? Днес можем да те заведем на плажа, откъдето няма акули... или, не знам...

Тя замислено кимна и тръгна напред, подскачайки жизнено.
- Много ми харесва тук! Разирам защо си останал - каза и се спъна в копринените завивки, падайки на земята. - Оп... - натърти дупето си.

- Внимавай, внимавай... ще ти донеса още възглавници, ако искаш да стане съвсем безболезнено. И да... тук си е като в рай... не можех да се откажа.

Изправи се и се засмя.
- Ох, ох, каква съм ... благодаря, но искам на плажа, хадйе!

- Разбира се! Можем да ловим раци там~ Обичаме да ги пускаме след това, не си мисли, че ги ядем. Хайде! Полетът ще е малко по-дълъг.

Скочи върху него и уви ръце около кръста му, след това го гушна и облегна глава на гърдите му.
- Добре. хАйде!

Хвана я по-сигурно, поне ако гледаше от нейна гледна точка и когато се увери, че всичко е наред плавно се издигна. Предпочете да мине над дърветата, за да не се блъска и за да е по-приятно и се обърна на всички страни.
- От тук можеш да разгледаш по-обстойно.

- Красота. - въздъхна, както го бе гушнала и внимателно оглеждаше.

- Тук е вечно лято... затова винаги е такова... зимата също е красива, там отвъд, в човешкия свят... но аз просто не съм създаден за нея, както и моите братя и сестри. Е... плажът е ей това бяло и прекрасно безкрайно поле в ляво.

- Ихааааа!-тя каза и за малко да го пусне, след това усмихнато го гушна по-силно
- Йе!Много е хубаво!

- Отиваме право там. Няма въздушни течения, затова бързо ще се справим. - той присви леко крила и бавно и спокойно се насочи разбира се нататък.