Върнат в синевата

- Много интересно,ти порязвал ли си се? - попита и огледа тайно ръцете му.

- Не... аз обикновено съм с мрежите... по-малките, децата, те обичат да се борят с тях в морето.

Тя кимна. Изправи се и се облегна на прапета.
- Еееех, много е хубаво, макар и за пръв път да чувам и виждам доста неща...

- Е, възможно е... Ако живееше на близките острови, щеше да си свидетел на много от нещата... но пък и, да, нашите познати същества, като пазителите на Природата, които живеят тук и още много... са си нетипични.

- Дам за пръв път видях лилавокож човек и говорещо птиче!

- Тя не е птица! - засмя се, но пък после кимна - Малките ангелчета са почти изцяло облечени в бяло и, понеже нямаме особено много време, дрехите са изработени от памук. Крилцата пък са пухкави и почти не могат да ги носят във въздуха, досущ като малки птиченца са, да.

ОБърна се и остана очарована ит красивото му лице, щом се усмихваше или смееше. Ухили се и тя и кимна.
- Съжалявам за грешката.

- Няма нищо... нормално дори ангел би си го помислил, въпреки, че той е бил същото "пухче" когато е бил малък... - усмихна се, той правеше грешката постоянно... макар и като малък... а след като видя всички останали 13 братя и сестри след себе си, бе свикнал.

Пак погали крилете му и въздъхна.
- Може ли да ме повозиш някога? - попита с детски светнали очи.

- Естествено, че може. Когато пожелаеш... всички ангели обичат да летят, особено пък да развеждат красиви млади дами из красиви разни места.

Страните й поруменяха, а тя нервно започна да стиска роклята си.
- Красиви ли..хаха. Ами чудесно, благодаря ти.. .-

- А искаш ли да слезем долу? Виж, вече дори стана шумно. Скоро танците и песните ще залеят почти цялото селце.

Усмихна му се лъчезарно.
- Да, искам. - подаде му тънката си, сякаш детска ръчичка.

- Чудесно. Дори и да не си виждала някои танци, ако е възможно, ще те научим за нула време. Сега, готови за приземяване долу!

За малко да го изтървеше, но се вкопчи в него и притисна глава към гърдите му, след като изпищя тихо.
- Щях да падна!

- Извинявай... няма да се повтори - прегърна я с една ръка, колкото да е по-сигурно и за нея и за него и се стабилизира. - Май не съм свикнал съвсем.

Пръстите му я притегнаха повече към себе си и когато с еприземиха, тя успя да се поуспокои от близостта на ангела и се ухили.
- Съжалявам, повече няма да те карам...а сегааа - кимна към мястото, на което щяха да ''купонясват''.

- Освен ако аз не те, за да ти предложа "квартира". Това после, наситина. Заповядай на празненството!

- Благодаря. - каза и го погледна възхитено. След това се присъедини към веселбата.

Предложиха й веднага да пийне нещо... макар и едва ли да беше алкохолно, тук алкохола си го пазеха за изключителни случаи, когато имаше гости... друг вид гости.

Тя си пийна от напитките, които и предложиха, а щом купона свърши, тя се чувстваше страшно изморена и едва се държеше на краката си.

- Хайде, по-добре е да останеш при нас - той я намери незнайно как сред тълпата тръгващи да си се прибират - Имаме къща за гости.

- Мм...-едва вървеше, хвана се за ръката му и вървеше полузаспало.

Е, дори да не й се искаше много да лети, щеше да се наложи, а и къщата за гости също бе горе. Там бе и по-безопасно, по-топло... е, гнездо си беше. Тъй че я хвана здраво, за да я заведе където трябваше.

Тя заспа в ръцете му. Беше се сгушила направо в него и сега само равномерното й дишане можеше да се усети.